Домът за възрастни хора в габровското село Яворец, рекламиран под името „Златни години“, е работил с години без надлежен лиценз, прикрит зад разрешение за социалната услуга „асистентска подкрепа“. Това установи проверка на „За истината“. В края на март тази година и този лиценз е изтекъл, а Агенцията за качество на социалните услуги (АКСУ) е отказала да го поднови заради системни нарушения на стандартите.
Поредица от проверки на Агенцията установява трайно разминаване между това, което „Златни години“ декларира като дейност, и това, което реално предоставя като услуги. Вместо почасова помощ в домашна среда, каквато изисква услугата „асистентска подкрепа“, на място функционира класически дом за стари хора с настанени потребители на денонощна грижа при общ режим. С други думи: предоставя се резидентна грижа, но без лиценз за нея. Именно тази услуга никога не е заявявана от дружеството „Дара 13″, оператор на „Златни години“ в с. Яворец, нито преди, нито към края на март, когато лицензът за „асистентска подкрепа“ официално е изтекъл.
За последните две години АКСУ е извършила пет проверки в селото. Всички те водят до един и същ извод: заведението в Яворец прилича на дом за стари хора, но притежава лиценз само за почасово обгрижване. Това пише агенцията в отговор на въпроси, зададени от „За истината“ по Закона за достъп до обществена информация.
Схемата работи по следния начин: собственик на сграда с лиценз за „асистентска подкрепа“ сключва с потребителите договор за наем. Така на практика той ръководи дом за стари хора, без да е длъжен да го регистрира като такъв. Не се налага да назначава медицинско лице, тъй като за стаи под наем подобно изискване не съществува. Обектът не подлежи и на контрол от РЗИ, защото на езика на правото това е частен имот — а РЗИ няма правомощия да упражнява надзор върху частно жилище.
При последната проверка комисията на АКСУ констатира: несъответствие между заявения и реално предоставяния модел на услуга; настанените не могат да посочат конкретен асистент, въпреки че по документи съществуват индивидуални графици; на служителите са възлагани дейности извън техните компетенции, включително медицински манипулации, които не са част от стандарта за „асистентска подкрепа“. Едва при тази проверка инспекторите изрично отбелязват, че обектът се рекламира публично като дом, докато лицензът, за който се кандидатства, е за съвсем различна услуга. Освен това са установени седем потребители, които не отговарят на целевите групи за „асистентска подкрепа“.
Схемата придоби широка известност след разкрития за т.нар. „къща на ужасите“ в село Ягода. Очевидно тя продължава да функционира на различни места в страната.
Заради натрупаните несъответствия АКСУ отказва да поднови лиценза на „Дара 13″. Дружеството не приема отказа и го обжалва пред Административния съд в Габрово. В жалбата се твърди, че отказът е немотивиран и несъразмерен, а нарушенията – недоказани. Оспорват се дори изводите, че услугата не се предоставя в домашна среда и че липсва индивидуална грижа. Тези твърдения са видни от публично достъпните материали по делото.
Те обаче влизат в директно противоречие с констатациите от пет последователни проверки на АКСУ, всяка от които установява систематично едно и също: групово настаняване, общ режим, липса на персонализирана почасова подкрепа и дейности извън обхвата на лицензираната услуга. Дружеството се позовава и на риск за 37 потребители, които ще останат без грижа, но не коментира основния проблем, заради който лицензът е отказан, реалното предоставяне на нерегламентирана резидентна грижа под прикритието на друга услуга. Делото бе гледано на 29 април, а решението на съда все още се очаква.
„Златни години“ в Яворец се ръководи от Радостина Братованова — дългогодишен директор на дирекция „Социално подпомагане“ в Габрово, напуснала поста след разкрития на „За истината“, че управлява частния дом на дъщеря си от кабинета на държавния служител. Нарушенията са потвърдени и от тогавашния министър на труда и социалната политика Бисер Петков от трибуната на Народното събрание в отговор на депутатско питане близо месец след публикуването на разследването.
Проверка на Агенцията за социално подпомагане тогава установи, че у Братованова са открити „документи, част от тях на персоналния й служебен компютър“, доказващи „пряко отношение към функционирането на социалната услуга, предоставяна от дружеството на дъщеря й“. Докладът с нарушенията обхваща 53 страници и описва 43 нарушения. Въпреки обещаното от министъра дисциплинарно наказание, Братованова напусна системата без санкция, след като излезе в продължителен болничен. Здравословното й състояние се влоши в деня, в който служители на агенцията влязоха в ръководената от нея дирекция.
По времето на болничния си Братованова заведе дело с иск за 10 хил. лв. срещу издателя на „За истината“ – сдружение „Про веритас“ и срещу автора на разследването. Делото е класически пример за т.нар. SLAPP – стратегически иск, целящ заглушаване на публична критика. След като два различни съдебни състава на две инстанции отхвърлиха претенциите за накърнено добро име и достойнство, Братованова се отказва от по-нататъшно обжалване.
