Въпреки че бяха предвидени пари за тази цел, тази година здравната каса отново няма да плаща биомаркерни изследвания, които са задължителни за новите терапии на онкологични заболявания. Това се вижда от проекта на анекс към Националния рамков договор за медицинските дейности 2023-2025, публикуван от Българския лекарски съюз. Анексът трябва да се подпише след преговори с НЗОК до края на май, а лекарският съюз провежда събор утре, на който трябва да се реши дали организацията дава мандат на ръководството си за подписването на анекса.
Тази година с много спорове в бюджета на НЗОК бяха заложени 5 млн. лв. за биомаркерна диагностика за прицелна терапия на рак. Такава дейност обаче не е предвидена в анекса, поради което днес 18 пациентски организации призоваха той да не се подписва. "Държавата заплаща милиони левове за биологичните лекарства, които реално са неприложими в медицинската практика, без да са извършени необходимите биомаркерни изследвания", пишат в отворено писмо от организациите.
Специфичната молекулярна диагностика на туморите цели да установи дали даден вид терапия е подходящ за точно този пациент с конкретен вид тумор. Без изследване за наличие или липса на определени патологични мутации в туморната тъкан, пациентите с различни видове рак са лишени от достъп до съвременно лечение, като не могат да го получат изобщо или едва при късен стадий на заболяването и наличие на метастази го получават с огромно закъснение, пишат организациите.
България единствена в ЕС не поема с публични средства тези изследвания, които струват от няколкостотин до няколко хиляди лв. Фармацевтичните компании имат пациентски програми, по които заплащат част от изследванията, тъй като след това пациентът продължава лечението си с техен продукт, но покритието на тези програми не е гарантирано. Хората, които не могат да платят за изследването, остават без лечение или са принудени да се подложат на по-стари схеми на терапия на общо основание, като те се понасят много по-тежко от персонализираните методи за лечение. Това, според пациентските сдружения, е една от основните причини България да е една от само две държави в ЕС с нарастваща смъртност от ракови заболявания.
Още като се гласуваха парите за биомаркери беше ясно, че те трудно ще се използват, тъй като има много нерешени административни въпроси - кои лаборатории ще ги извършват, как ще се заплаща дейността и т.н. "На последната работна среща ръководствата на НЗОК и БЛС отказаха дори да обсъждат въпроса с биомаркерната диагностика и нашите предложения, без да посочат и един аргумент защо. Чуваме единствено, че не било работа на НЗОК да покрива разноските за биомаркерната диагностика. А чия работа е? На пациентите?", коментират по този повод пациентските организации.
Цените на клиничните пътеки засега са без промяна
В проекта на рамков договор няма големи новини за пациентите. За разлика от предишни години, прави впечатление, че цените на клиничните пътеки остават без промяна, а се увеличават само прегледите и дейностите в извънболничната помощ. Миналата година болниците надхвърлиха сериозно бюджета си, тъй като за дейността им вече няма лимити по решение на КС. Тази година за тях са предвидени 4,155 млрд. лв., но това е по-малко от реално изхарчените през 2024 г. пари, поради което очакванията са за дефицит.
При запазване на цените на клиничните пътеки, има леко увеличение на броя прогнозирани случаи по тях, макар че това няма да окаже голям ефект върху приходите. По клинична пътека "Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза при лица над 18 години" например цената остава 1404 лв., колкото беше и през 2024 г., но са разчетени 42 465 случая при 41 997 за 2024 г. По клинична пътека "Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви (ЧМН), на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми при лица над 18 години" цената остава 907,20 лв., но обемът е увеличен от 78 412 на 85 627 случая.
Повече пари за детските прегледи
В извънболничната помощ има увеличение на сумите, които плаща НЗОК на изпълнителите, като най-голямо е то при педиатричните дейности. Личните лекари ще получават по 5,40 лв. на пациент до 18-годишна възраст при 4,50 лв. през 2024 г., като увеличението е с 20%. За пълнолетен пациент до 65 г. заплащането се увеличава от 2,70 на 2,95 лв. За пациент над 65 г. личните лекари ще получават по 4,65 при 4,10 лв. миналата година, като тук увеличението е с 13,4%. Профилактичните прегледи за деца до 7 г. ще се заплащат с 36,50 при 31 лв. през 2024 г. (увеличение със 17,7%). Годишният профилактичен преглед на пълнолетен пациент ще се заплаща от НЗОК с 36 лв. при 34 лв. през 2024 г. Първичните прегледи при специалист се повишават на 50 лв. при 46 лв. м.г., като при педиатър прегледът ще струва 52,50 лв. (48 лв. за 2024 г.).
Облекчения
За пациентите ще има облекчение по линия на използването на направление за мамография и ехография на млечна жлеза. Това направление ще бъде валидно за двойно по-дълъг срок от обичайния за останалите направления - 60 календарни дни от издаването му при 30 за другите.
Прави се опит да се отпуши и една сравнително нова услуга, поемана от НЗОК - посещение в дома на новородено до 6 месеца след изписване от лечебното заведение. Това почти не се прилагаше досега, тъй като за целта личният лекар трябваше да има на щат медицинска сестра, акушерка или лекарски асистент, а такива случаи няма много в практиката. Сега изискването се разширява, като се допуска посещението да се осъществи и от индивидуална или групова практика за здравни грижи, с която личният лекар има сключен договор.
Урежда се заплащането на педиатрите и гинеколозите за поставяне на ваксина срещу човешки папилома вирус по Националната програма за първична профилактика на ракови заболявания - те ще получават по 10 лв. за поставена доза.
Спорни точки
В проекта на анекс е включена и редакция на доста критикувания текст, който позволява на болниците да превишават с до 10% леглата си от даден вид. Досега изискването беше това увеличаване да е за сметка на съответния вид от друга клиника/отделение. Сега се записва, че превишението се допуска при наличие на свободни легла.
Точка на напрежение в преговорите е липсата на възможност медицинските сестри да сключват директно договор с НЗОК. Това остава невъзможно на този етап.
