Анексът към Националния рамков договор 2023-2025 г., който урежда медицинските дейности за тази година, е подписан от здравната каса и лекарския съюз. Проблемите с парите за болниците обаче стоят нерешени, а покрай тях засега няма да има и биомаркерна диагностика за онкоболните пациенти, въпреки че бяха отпуснати 5 млн. лв. в бюджета за здраве тази година.
Приоритетите в настоящия анекс в първичната извънболнична медицинска помощ са децата, както и полиморбидните пациенти (водени на диспансерно наблюдение), каза пред журналисти д-р Николай Брънзалов след подписването на анекса, цитиран от БТА. По думите му целево от бюджета на Касата около 23 млн. лв. ще бъдат предназначени за профилактиката и обслужването на децата.
В специализираната извънболнична помощ лекарите ще получават по-високо заплащане за прегледите, извършвани от тях. Ще се повиши и финансирането на работещите в лекарските консултативни комисии. В частта за медико-диагностични дейности също е заложено да се повишат средствата, каза още д-р Брънзалов.
Най-големият проблем е в частта за болничната помощ, посочи д-р Брънзалов. Болниците имат дълг от миналата година, а не е ясно как ще се вместят и в тазгодишния си бюджет, защото той е по-малък от касовото изпълнение за 2024 г. Лекарският съюз иска политическо решение по този въпрос. Заради недостига на средства и заради неразплатената от страна на касата надлимитна дейност в размер на 146 млн. лв. за болниците, нито една клинична пътека няма да има повишена цена, заяви д-р Брънзалов. Нови технологии и нови дейности, но при неосигурени финансови средства, не може да се получат, добави той.
По отношение на заплащането от страна на касата на биомаркерите д-р Брънзалов посочи, че ще бъде направен анализ на възможностите, тъй като биомаркерната диагностика трябва да бъде като амбулаторна процедура към болниците, но допълнителни пари за болниците няма. Ако се намерят тези средства, ние сме готови да извършваме всички дейности, каза още той. Именно административното уреждане на въпроса пречи той да бъде решен въпреки отпуснатите целево пари. Отказът да се изпълни заложеното в бюджета предизвика протести от пациентски организации и институцията на омбудсмана.
Представителят на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК Силвия Величкова каза пред журналисти, че не е подписала анекса именно заради липсата на увеличени средства за биомаркерната диагностика.
На въпрос дали, ако се намали броят на болниците, ще има достатъчно средства за болнична помощ д-р Брънзалов отговори, че „този въпрос е малко труден за отговор, защото ние трябва да имаме обективни показатели, които да ни показват колко хоспитализации годишно в България трябва да има“. При това положение може да се наложи и преразпределение, каза още той. Основният ни инструмент, с който можехме да оперираме, от април миналата година не работи заради решението на Конституционния съд, с което отпадат лимитите, допълни той.
Какво предвижда анексът към рамковия договор за тази година:
Затруднения
Управляващите няма да успеят да постигнат заложеното в бюджета от 1 юли лекарствата за деца до седем години за определени заболявания да са безплатни, каза народният представител от ПП-ДБ Васил Пандов, цитиран от БТА.
В бюджета на НЗОК е прието от 1 юли лекарствата за деца до седем години за определени заболявания да бъдат безплатни. "Можачите/"“ от управляващото мнозинство няма да успеят да го постигнат, защото не са започнали никакви административни процедури и изменения на наредби, за да може това да се случи, каза Пандов. По данни от експерти най-вероятно няма да се случи и от 1 септември, а много вероятно и до края на годината, ако не се проведат всички процедури, каза още депутатът.
Предупреждавахме преди три месеца, че в сферата на здравеопазването не са осигурени достойни възнаграждения и ще има проблеми. Има вече няколко протеста, които са заявени – на медицинските специалисти, техният синдикат, на млади лекари, посочи Пандов. Ако преди три месеца Борисов и Пеевски бяха послушали нашите предложения за закона за бюджета на държавата и на НЗОК, това нямаше да се случи, ако те мислеха за хората, каза Пандов. „Борисов и Пеевски, вместо да се вайкат сега откъде да се намерят пари, те не са решение на проблемите в страната, те са проблемът“, каза депутатът.
Възнагражденията на медицинските специалисти могат да се регулират само чрез актуализация на двата бюджета. Другият вариант е да се "раздава на парче", но това няма да реши проблема, каза Пандов. На въпрос проблемът с парите за здравето тръгва ли от това, че бяха намерени средства за градския транспорт в София и сега всеки иска, Пандов отговори, че няма никаква връзка. "По-скоро предизвиква основателното недоволство на различни сфери, защото има нееднакво третиране. Хората остават с впечатлението, че трябва да протестират, за да получат нещо, което би трябвало да се заложи още в държавния бюджет. Не може да имаме 70% ръст на заплатите в сектор "сигурност", а да казваме на медицинските специалисти: "5% или никакъв ръст на възнагражденията", каза депутатът.
