Капризите на времето не са ново явление: урагани, наводнения и суши е имало и много преди глобалното затопляне. Възможно ли е обаче те да са предопределили изхода от важни исторически събития?

"Времето прави историята" - така е озаглавена книгата на американския историк Роналд Д. Гърст, в която се разказва за природни катаклизми, сериозно повлияли на хода на историята, на изхода от сражения и войни и на съдбата на империи. В нея става дума за различни епохи: за чумата по времето на император Юстиниан, разгрома на Испанската армада, безславните военни авантюри на Наполеон Бонапарт през 1819 г. и на Хитлер през 1941-ва...

Разгромът на Испанската армада

Едно от най-поразителните събития, чиято развръзка е предопределена от метеорологичните условия, е походът на испанската флотилия "Непобедимата армада" към британските брегове. Още от самото начало времето не било с испанците: през ноември 1578 г., докато вървяла подготовката за похода, над флотилията се разразил мощен ураган, който повредил сериозно над 100 кораба. А мартенската буря и силните майски ветрове отслабили още повече армадата. Въпреки това нейните 129 платнохода си оставали сериозна морска сила. Англичаните успели да мобилизират почти 200 кораба, които обаче били значително по-малки от испанските. Голямото предимство на британските съдове била тяхната висока маневреност. Именно тя заедно с времето допринесла за разгрома на "Непобедимата армада". Бягайки от британския обстрел, испанските галеони излезли в открито море, подгонени от силен попътен вятър, който им попречил да се върнат за контраатака обратно към британския бряг. А течението Гълфстрийм пък пречело на флотилията да продължи на юг към родния испански бряг. 

След това се разразили нови силни бури и много испански кораби били изхвърлени на каменистите брегове на Ирландия. Само половината от армадата успяла да се завърне у дома. В сраженията били загубени едва седем кораба, но останалите станали жертва на лошото време, или както казват противниците на католицизма - "на божественото вмешателство в работата на природата". Над 5000 души се удавили, стотици починали от рани и болести. Въпреки че испанската военна мощ не била сломена окончателно и испанците успели да нанесат още няколко сериозни бойни поражения на англичаните, това било началото на нейния край. Много скоро Великобритания си извоювала пълно господство над моретата за цели 300 години.

Наполеон в Русия

Времето изиграва особено лоша шега и на Наполеон Бонапарт. Проливните дъждове отчасти са виновни за загубата при Ватерло - това е потвърдено и експериментално. Ефектът от мощния френски артилерийски обстрел в началото на битката се оказал много слаб, защото снарядите не рикоширали в подгизналата почва, а осколките потъвали в тинята, която в допълнение поглъщала ударната вълна.

Но авторът на книгата посвещава отделна глава на ролята на "екстремните метеорологични условия в Русия", които предрешили съдбата на Наполеон. Роналд Д. Герст проучил множество архивни материали и спомени на съвременници и стигнал до извода, че времето е било един от решаващите фактори за поражението на френския самодържец в Русия. Не руската зима, а руското лято и руската есен погубват 600-хилядната армия на Наполеон. Или по-точно лошата подготовка на французите в съчетание с природните катаклизми. През юли 1812 г. Русия била връхлетяна от гореща вълна, която била мъчителна за войниците и пагубна за конете, които в началото на настъплението на Наполеон наброявали 150 хиляди: тъй като тревата била изгоряла от парещото слънце, конете останали без храна и вода. Към края на горещия месец юли извън строя вече били 80 000 войници и офицери, които не загинали на бойното поле, а от тиф и други инфекциозни болести.

При 40-градусовите жеги през август Наполеон разбира, че са се провалили плановете му за "блицкриг" и се установява във Витебск. После идват битките при Смоленск и Бородино, които французите успяват някак да спечелят, но на висока цена: "Великата армия" фактически престава да съществува като бойна единица. Поради недостига на коне обозите с боеприпаси и хранителни запаси остават по пътищата, а войската е напълно деморализирана. Наполеон решава да спаси остатъка от своята армия и в средата на октомври изоставя Москва и започва отстъпление. И тук отново се намесва времето: започват проливни валежи, пътищата се превръщат в кална маса, а на 4 ноември пада и първият сняг - започва руската зима. Снегът, студът и виелиците само довършват разгрома на Бонапарт и в крайна сметка и подпечатват съдбата на неговата империя.

Любопитен исторически факт е, че проблемите на завоевателите с времето в Русия започват повече от сто години преди Бонапарт. Шведският монарх Карл XII пръв открива модата за неуспешни войни срещу Русия през 1709 г. Неговата стратегия не предвидила проблемите, с които войниците ще трябва да се сблъскат през необичайно дългата и студена дори за скандинавци зима.

Хитлер в Русия

Адолф Хитлер очевидно не е бил много силен по история, когато решава да повтори Наполеоновата атака на Москва като част от операция "Барбароса" през 1941 г. 

Някои историци твърдят, че отлагането на началото на десанта се дължи на пролетната распутица в Русия, която продължава по-дълго от очакваното - до края на май, и калните морета правят настъпленията на изток невъзможни. Немското военно разузнаване решава операцията да започне през лятото. На 22 юни 1159 немски дивизии, 42 съюзни, 3.9 милиона мъже с 600 000 моторни превозни средства и 750 000 коне, подкрепени от румънски, италиански и финландски войски, пресичат границата на 2900 километров фронт, най-голямото нахлуване във военната история. Немските войски образуват три основни групировки – Група армии "Север" трябва да нападне от Източна Прусия до Ленинград за един месец; Група армии "Център" да предприеме двупосочно настъпление през Минск и Смоленск към Москва; а Група армии "Юг" да превземе Киев, Донския басейн и Черноморското крайбрежие. Германското нашествие в Съветския съюз води до 95% от всички германски жертви във войната между 1941 и 1944 г. Дъждовните бури, типични за руското лято, на свой ред забавят настъплението на танковете и пехотата.

Въпреки липсата на компетентно командване в Червената армия (резултат от чистката на Сталин), недостига на оборудване и логистична поддръжка при руснаците десантът на Хитлер се проваля. Придобил увереност от бързите си успехи в Западна Европа и слабостите на Червената армия в Зимната война срещу Финландия от 1939-1940, той очаква бърза победа и изобщо не се подготвя за война през зимата - така че неговите войници нямат нито топли дрехи, нито готовност за дълга кампания, когато започват атаката (някои дори си носят парадни униформи, с които да отпразнуват победата на Червения площад). На 4 декември германците спират атаките по всички фронтове. Провалът на руската кампания води до решаващ обрат в хода на Втората световна война, макар че до края й остават почти четири години.

Френската революция 

Климатичните промени изиграват решаваща роля и за Френската буржоазна революция (1789-1799). Още през 60-те години на XVIII век реколтите във Франция започват да се влошават. Особено страда добивът на зърно, което обрича на бедност и глад огромни части на населението. Житната реколта била особено слаба през 1788 г., което довело до т.нар. Хлебни бунтове през 1789-а - ключово събитие за старта на революцията. 

Три основни климатични събития се смята, че са довели до катастрофалните реколти във Франция и буржоазната революция. Мини ледниковият период между XIV и средата на XIX век довел до по-чести и резки промени във времето. През 1788 г. зимата била много студена, а лятото - непоносимо горещо, и двете събития заедно довели до съсипана реколта. Не стига това, ами и между юни 1783 и 1784 г. изригвал вулканът Лаки в Исландия. Облаците прах, изхвърляни от него в атмосферата, също пречели на отглеждането на жито. И накрая една от най-мощните изяви на феномена Ел Ниньо се e състояла между 1788 и 1794 г. Това на свой ред довело до по-дълги зими и по-горещи лета - все условия, които не благоприятстват растежа на селскостопанските култури. 

Първият камикадзе

Вероятно не подозирате, но камикадзе на японски език означава "божествен вятър". Когато през XIII век монголският Кублай хан тръгва да завладява Япония, той бил възпрян не от един, а от цели два тайфуна. Те потопили корабите му съответно през 1274  и 1281 г. и така спасили островите от нахлуването му. Шинтоистките религиозни лидери решили, че тайфуните са резултат от молитвите им, и ги нарекли "божествен вятър". 

По време на Втората световна война камикадзе са наречени пилотите самоубийци, използвани от Япония като бойно средство против флота на САЩ. Този път обаче вятърът не помага на Япония да спечели войната. В наши дни думата е синоним на самоубиец, жива торпила.