Днес почти всички хора знаят, че първият антибиотик е пеницилинът и негов откривател през 1928 г. е шотландецът Александър Флеминг. Но малцина са онези, които са наясно, че всъщност разработката на плесента Penicillium chrysogenum за употреба като лекарство се дължи на други двама учени - Хауърд Флори и Ърнст Чейн, като водещ в изследванията е роденият на днешния 24 септември през 1898 г. Флори.

Именно той прави първите по рода си клинични изпитвания на пеницилин върху пациент през 1941 г. в стария лазарет на Радклиф в Оксфорд. В крайна сметка и Флеминг, и Флори, и Чейн получават през 1945 г. съвместно Нобелова награда за медицина за ролята им в откриването на пеницилина и лечебното му въздействие при различни инфекциозни болести. А днес статистиците пресмятат, че научната и лабораторна работа на Флори и Чейн е

спасила живота на повече от 200 млн. души по света

Хауърд Уолтър Флори е роден в Малвърн, предградие на Аделаида, като най-малкото от трите деца и единствен син на Джоузеф Флори - английски емигрант и заможен индустриалец, и Бърта Мери Флори - австралийка второ поколение. Като ученик бъдещият учен се изявява отлично по химия и физика, но не и по математика, състезател е в училищните отбори по крикет, футбол, тенис и лека атлетика. Спечелва си пълна държавна стипендия и учи медицина в университета на Аделаида (1917-1921 г.). Там среща и бъдещата си съпруга и сътрудничка в медицинските изследвания Етел Рийд.

Флори отново получава стипендия и продължава обучението си в колежа „Магдалина“ в Оксфорд, където негов основен преподавател е сър Чарлз Скот Шерингтън. През 1925 г. взима магистърска степен и напуска Оксфорд. Печели конкурс за докторантура в Кеймбридж, а малко по-късно и стипендия от Фондация "Рокфелер", с която заминава за 10-месечен учебен курс в САЩ. Завръща се в Англия през 1926 г. и е избран за стипендиант в Кеймбридж, а година по-късно получава докторска степен.

През 1931 г. Флори е назначен за завеждащ Катедрата по патология в университета в Шефийлд, а през 1935 г. се завръща в Оксфорд вече като професор по патология и ръководител на изследователска група.

Седем години по-късно, подпомаган от биохимиците Ърнст Чейн, Норман Хийтли и Едуард Ейбахам, Флори започва систематично проучване на свойствата на известните естествени антибактериални субстанции. Първоначален обект на техния научен интерес бил ензимът лизозим – антибактериално вещество, открито в човешката слюнка и сълзи, но след това се преориентират към веществата, наречени антибиотици.

По този повод Флори и Чейн прочитат публикацията на Александър Флеминг, в която той съобщава за своето откритие на антибактериалното действие на плесента Penicillium chrysogenum. Шотландецът обаче така и не е успял да изолира пеницилина като химически стабилен продукт в количество, достатъчно за продължаване на изследванията, заради което и се отказва от работата си в тази област. 

Флори и Чейн обаче откриват

нов начин за култивиране на пеницилиновата плесен

и получават количество, достатъчно за изолиране на веществото в чист вид. Първите опити правят върху мишки, а през 1941 г. успешно го прилагат и върху човек чрез клинично изследване, от което става ясно, че пеницилинът е с много по-ниска токсичност и по-висока ефективност от всички познати дотогава антибактериални средства.

Въпросният пациент се казвал Албърт Алекзандър - полицай от Оксфорд, който имал раничка на устната, която се разраснала и довела до тежка инфекция - цялото му лице, очи и скалп били подути до степен, че се наложило да му бъде премахнато едното око, за да се облекчи болката. В рамките на един ден след приемането на пеницилин той започнал да се възстановява. За жалост, Флори и Чейн не разполагали с достатъчно от антибиотика, за да бъде Алекзандър напълно възстановен, поради което инфекцията се възобновила и той починал.

По това време Европа е била във вихъра на Втората световна война и имало огромна нужда от подобно лекарство. При тези условия обаче било невъзможно промишленото му производство. През юни 1941 г. Флори заминава за САЩ и успява да убеди американското правителство да инвестира в производството на пеницилин. Първите възползвали се от лекарството са войниците, участващи в десанта в Нормандия на 6 юни 1944 г. 

Още същия месец

Флори е удостоен с рицарско звание

(Knight Bachelor) от британския крал Джордж VI, което впоследствие - през 1965 г., е повишено до титлата барон Флори от Аделаида.

След Нобеловата награда от 1945 г. почестите заслужено засипват големия учен. През 1947-а той е награден със златен медал от Кралското медицинско общество. Избран е за член, а от 1960 до 1965 г. за президент на Британското кралско научно дружество, както и за член на много научни академии и организации. През 1962 г. Хауърд Флори става зам.-председател на Кралския колеж в Окфорд, освен това е и канцлер на Австралийския национален университет от 1965 г. до смъртта си през 1968 г.

Флори и съпругата му Етел имат две деца - Пакита Мери Джоана и Шарл дю Ве. След смъртта на Етел Флори сключва брак през 1967 г.  с дългогодишната си колежка и асистентка в изследванията д-р Маргарет Дженингс. На 21 февруари 1968-а обаче ученият умира от инфаркт на 69-годишна възраст. В негова памет е отслужена литургия в Уестминстърското абатство - чест, отдавана само на изключително важни личности във Велокобритания.

След смъртта си Хауърд Флори получава още признания. Ликът му е отпечатан на австралийската банкнота от 50 долара през 1973 г. и остава там до 1995 г. През 2009 г. пък е емитирана мемориална монета от 1 долар в чест на 100-годишнината от рождението му. На него са кръстени предградието Флори в Канбера, институтът „Хауърд Флори“ в университета на Мелбърн, най-голямата лекционна зала в медицинския колеж към университета в Аделаида, отделението "Флори" в Кралската болница в Рединг, институтът "Флори" в университета на Шефийлд, както и научният център "Флори" в колежа „Сейнт Питърс“ в Аделаида.

А най-дългогодишният премиер на Австралия (1949-1966 г.) сър Робърт Мензис заявява: "От гледна точка на човешкото добруване Флори е най-важната личност, родена в Австралия".