След въвеждането на електронни рецепти употребата на антибиотици е намаляла с около 15%. Продължава обаче масовото изписване на широкоспектърни медикаменти, по което значително се различаване от практиката в ЕС. Това коментираха специалисти на кръгла маса за ограничаване на антибиотичната резистентност. 

До 2024 г. България се нареждаше на челните места по консумация на антибиотици, но от година отстъпва по-назад, именно заради електронното изписване, коментира доц. Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести, цитиран от БТА.

Над 90% от консумацията на антибиотици е в извънболничната помощ, останалите – в болничната помощ. В болничния сектор обаче през последните три години има повишаване на употребата особено на широкоспектърни антибиотици, чийто дял е над 75%, допълни той. По думите му в другите държави в ЕС е заложено 65% от всички изписани антибиотици да са тясноспектърни, а в България те са едва 40%. Данните от информационната система показват, че при деца до 1-годишна възраст най-изписваните два антибиотика също са широкоспектърни. Целта на изписването на тясноспектърни антибиотици е да се понижи рискът от развиване на резистентност. Антимикробната резистентност отнема милиони живота на година, като около един милион са жертвите, директно свързани с резистентни микроорганизми.

Предстои доклад на ДАНС по темата, тъй като антимикробната резистентност е свързана с националната сигурност и са необходими мерки за ограничаването ѝ, каза още доц. Иванов.

През последните години прекомерната и неправилна употреба на антибиотици бележи сериозен ръст, което е свързано с ускорена проява на резистентни бактерии, следователно до повишаване на болничния престой, заболеваемостта и смъртността, каза министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов пред участниците във форума. От думите му се разбра, че през следващите два месеца ще се обсъжда наредба за антибиотична резистентност.