"Външните оценявания в 4., 7. и 10. клас и матурите не показват реалната картина в образованието. Не е ясно дали сегашният среден резултат на зрелостниците "Добър 4" реално е 4 или по-нисък, защото тестовете не се изготвят по професионален начин - не следват правилата на науката за правене на тестове и не ни позволяват да видим тенденциите". Това коментира Люба Йорданова, образователен експерт от "Заедно в час" в предаването на "Сега" - (О)позиция.
Според нея външните оценявания ни показват само едно - че има огромна пропаст между децата, чиито родители могат да си позволят частни уроци, и тези от семейства с по-ниски финансови възможности. "Разликата е огромна поне от последните 20 г. и това се вижда от международното изследване PISA. Изоставането на по-бедните деца е близо 3 учебни години от връстниците им от по-богати семейства. А държавата не взима никакви мерки за този проблем. Напротив, с предложените промени в училищния закон ще той ще се задълбочи, защото ще се стимулира ранното профилиране на учениците и те ще бъдат изпращани на частни уроци още от 1. клас", коментира Йорданова.
По думите й, правейки математическите гимназии специализирани, ще се намалят местата в тях след 7. клас, съответно ще се увеличи и натискът да се кандидатства още в 4. клас. "Това противоречи на препоръките на всички организации за по-късно профилиране и селектиране на децата", посочи тя. Според Йорданова изместването на основното образование по-късно би било една от най-големите реформи, но зависи как точно се планира да бъде осъществено. "Ако се говори само за връщане на стария вариант и тапията се получава след 8. клас, това не е реформа и няма да гарантира качествено базисно основно образование", смята тя.
Езиковата подкрепа за деца с майчин език, различен от българския, е много важна, но начинът, по който са разписани текстовете, е проблемен. "Изпусната е подготовката на учителите, които преподават на тези деца. Сега те са подготвени да преподават на деца, които слушат български от малки, а подходът трябва да е различен", добави експертът. Повтарянето на 1. клас също според нея е притеснително, защото науката и практиката показват, че това не помага учениците да усвоят основните компетентности и може да доведе до обратния ефект - да ги демотивира.
Относно идеята за въвеждане на нов предмет по добродетели и религии, който следва да възпитава в добро, Йорданова смята, че ценностите не се преподават в училище, а се развиват през пример. "В момента не даваме добри примери на учениците, даваме им лоши - как могат да преписват в научни трудове и да няма последствия, как може да се взема подкуп при ремонт на училище, как ректори могат да си пишат сами финансов бонуси и др. И по 5 часа вероучение да имат, няма да има ефект, ако не им покажем в действителност добрия пример" смята тя.
"Нямам обяснение защо толкова време не се приема методика за оценка на добавената стойност, която да покаже реалното качество на обучението у нас. Защо не искаме да покажем реалната картина, може да си отговорим сами", посочи тя.
Повече за проблемите и предстоящите реформи в образованието, може да видите във видеото.
