Индийската космическа агенция ISRO обяви, че луноходът "Прагян" и спускаемият апарат "Викрам" не са се свързали със Земята след края на лунната нощ. Въпреки това от ISRO заявяват, че те са завършили успешно основната част на мисията си, и че има малка надежда връзката да бъде възстановена.
На 23 август модулът с лунохода на борда се прилуни успешно на слабоизучения Южен полюс на Луната. Двата апарата работиха успешно през целия лунен ден (две земни седмици). След това, по време на луния залез бяха преведени в "спящ" режим.
Екипът на ISRO се надяваше, че с развиделяването на 22 септември слънчевите им батерии ще се заредят и апаратите отново ще заработят. Но това не стана. Най-вероятната причина е батериите да не са издържали на космическия студ в лунната нощ.
Успешната лунна експедиция "Чандраян-3" направи Индия четвъртата страна в историята, която изпрати апарат на земния спътник. Дотогава това бяха правили само САЩ, бившият СССР и Китай.
При това индийците първи изпратиха свой луноход на Южния полюс на Луната. Времето за кацане бе пресметнато, за да може "Викрам" и "Прагян" да имат на разположение целия лунен ден и слънчевите им батерии да се зареждат непрекъснато.
Денонощието на Луната продължава малко повече от 4 земни седмици - около 14 дни светла част и 14 дни тъмнина, когато температурите падат до минус 200-250 Со.
Бившият шеф на ISRO Киран Кумар заяви, че не е имало гаранция какво ще стане със слънчевите батерии след 14 дни при такъв студ, защото панелите не са били разчетени за съхранение на заряда при температури близки до абсолютната нула.
Още преди луноходът и спускаемият апарат да бъдат "приспани" от ISRO заявиха, че ако "Викрам" и "Прагян" не се раздвижат, просто ще си останат на Луната като посланици на Земята.
