Медия без
политическа реклама

Защо все още уличават допингирани от предишни олимпиади?

Системата на WADA позволява проверки на стари проби, но все продължава да съществуват пробойни

31 Авг. 2019Гардиън
ЕПА/БГНЕС
Борецът Артур Таймазов стана 60-ият спортист, хванат с допинг след повторно тестване на проби от игрите в Лондон през 2012 г.

Когато двама плувци отказаха да признаят победите на китаеца Сун Ян на световното първенство миналия месец, протестите им сплотиха плувния свят и отново обърнаха внимание на подозренията за употреба на допинг. На този фон един отделен допинг случай бе засенчен. Борецът от Узбекистан Артур Таймазов стана 60-ият спортист и седми златен медалист, наказан за употреба на забранени вещества след повторния анализ на пробите от олимпийските игри в Лондон`12 г. На самите игри бяха уличени 9 спортисти и общият брой на дисквалифицирани за допинг в Лондон вече е 69 - над три пъти повече в сравнение с игрите в Атина`04. 

Това, че състезатели, участвали на олимпиадата през 2012-а, все още може да бъдат наказвани за допинг, може да е изненада за някои. Но световният антидопингов кодекс (WADC) позволява 10 години след дадено състезание пробите да се тестват за възможно нарушение. Процесът е известен като "ретроспективно тестване" (реанализ). По стария правилник срокът бе 8 години и това все още важи за някои състезания, като пробите от Лондон`12 ще може да се тестват до 2020 г., когато изтича давността.

Периодът за реанализ бе въведен през 2010 г. с излизането на автобиографията на Андре Агаси. В нея тенис легендата признава, че е взимал забранения метамфетамин през 1997 г. Агаси разкри, че е избегнал наказание, след като тенис властите са приели обяснението, че позитивната проба се дължи на питие, замърсено от човек от неговия антураж, известен като "Слим". През 2010-а тогавашният президент на световната антидопингова агенция (WADA) Джон Фейхи поиска обяснение от тенис властите за "замърсената сода на Слим", но допълнителното разследване нямаше как да бъде проведено, тъй като давността бе изтекла. 

В друг известен случай - през 2012 г., американската антидопингова агенция (USADA) поиска да заличи всички резултати на колоездача Ланс Армстронг след 1998 г., включително и 7-те му титли в "Тур дьо Франс". Бяха намерени доказателства, че отборът на Армстронг е ръководил "най-сложната, професионализирана и успешна допинг програма, която спортът е виждал". USADA призна, че това ще е нарушение на давността според антидопинговия кодекс, но оправда искането си с това, че Армстронг измамно е прикривал употребата на допинг в продължение на много години. Международният колоездачен съюз (UCI) не оспори интерпретацията на USADA и резултатите на американеца бяха заличени. Заради широката употреба на допинг от  колоездачи по това време нито един друг колоездач не получи някоя от 7-те му титли в "Тур дьо Франс" в периода 1999-2005 г. 

Причината да има 10-годишен период, в който старите проби да се реанализират, е, че тестването изостава от начините за измама. Има забавяне, докато WADA разбере какви са новите вещества, които трябва да забрани и как да развие тестовете си така, че да ги засича. По-просто казано, 10-годишната давност позволява на антидопинговите власти да проверяват стари проби с нови методи и по този начин да възпират допинга в бъдеще. 

През 2017 г. WADA публикува доклад, че е взела 322 050 теста и само в 1.43% са открити нарушения. В същото време проучване показа, че разпространението на допинга сред спортистите може би е далеч по-високо. В изследването, направено чрез анонимни анкети на две големи атлетически състезания през 2011 г., 57% от състезателите признават, че са използвали забранени вещества в последните 12 месеца. 

По тази причина реанализите се увеличават в последните години. МОК започна да съхранява стари проби още от Атина`04 г. Петима спортисти от тези игри бяха уличени с допинг впоследствие. 65 са хванатите от Пекин`08, а от Лондон` засега са 60.

А на теория след интерпретацията на USADA по случая с Армстронг, подкрепена и от Спортния арбитражен съд в Лозана (CAS), остава отворена възможността давността за допинг нарушения да бъде увеличена на над 10 години. На теория това може да позволи на МОК да прегледа отново резултатите от олимпиадите през 70-те и 80-те години, за които вече има писмени доказателства, че страни като ГДР са имали държавни програми за допингиране.

Сред първите, които подкрепиха австралийския плувец Мак Хортън в протеста му срещу Сун Ян на световното първенство, беше неговата сънародничка и бивша спринтьорка Райлин Бойл, която твърди, че е била лишена от два златни медала на игрите в Мюнхен`72 г., тъй като е загубила от източногерманката Ренате Щехер, заподозряна в употреба на допинг. 

Въпреки че вече много повече измамници биват уличавани, системата за реанализ далеч не работи перфектно. Като за начало, закъсняло с 10 години публичен анонс, че някой спортист е истинският победител в даден шампионат, дава известна компенсация, но лишаването от незабавна слава често води до тежки финансови и дори здравословни последствия. Освен това поправките в резултатите на състезания, които са се провели преди години, добавя още към безразличието на публиката към допинга и поставя под съмнение ставащото. Състезанието в кат. 94 кг по щанги в Лондон`12 показва колко малко увереност може да има човек в дадени спортове - тримата медалисти бяха дисквалифицирани за допинг, а също и класиралите се на 4-то, 6-о и 7-о място. 

Има и едно странно нещо в системата на WADA за реанализ. Ако например плувкинята Шейна Джак, уличена с лигандрол през юли, бъде призната за виновна, нейните проби ще бъдат унищожени, както става при доказани случаи. Това е съмнителна и ненужна практика.

Въпреки научния напредък на тестването системата все още има пробойни. Бившият футболист на "Ливърпул" Мамаду Сако например съди WADA за 13 млн. паунда, защото бе наказан за 30 дни за вещество, което после се оказа, че не е в забранителния списък. Сако твърди, че това наказание му е коствало мястото в "Ливърпул" и в състава на Франция за Евро`16.

Китаецът Сун Ян пък бе допуснат на световното, след като независим трибунал го оправда за друга съмнителна процедура при тестване (б.р. - той счупи с чук шишенцето с пробата си, взета при внезапна проверка). 

Кодексът на WADA може лесно да бъде променен и всички проби да бъдат пазени в продължение на 10 години, за да може спортисти, които са наказани, да оспорят санкциите си по-късно с помощта на напредващата технология. Силата на всяка правосъдна система е не в това колко често затваря случаи срещу спортисти, правилно обвинени в допинг, но и колко отворена е към това да даде възможност на спортисти да докажат, че системата понякога бърка.

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Ще се осъществи ли ротацията във властта?