facebook
twitter

Спорт

Ами ако Португалия не ползваше футболисти от колониите?

 ЕПА/БГНЕС архив
В този състав на Португалия има по един национал за всяка от трите "подсилени" африкански колонии - №2 Нелсон Семедо (Кабо Верде), №13 Данило Перейра (Гвинея-Бисау) и №14 Уилям Карвальо (Ангола).

Във футбола, както и в обществото като цяло, етническото разнообразие се увеличава с всяка изминала година. Особено ярък пример по отношение на спорта е Португалия. Предците на много от днешните португалски футболисти са дошли от Африка, бягайки от бедните земи на Черния континент към някога богатата европейска държава.

Когато Португалия владеела обширни колониални територии в най-различни краища на планетата, тя представлявала същинска империя. Най-голямото ѝ владение била Бразилия, която получила своята независимост едва през 1822 г. Въпреки това най-важна роля в португалската история изиграли африканските колонии.

Любопитното е, че по състава на своето население Португалия всъщност е мононационална страна: 96% от жителите са коренни обитатели на Иберийския полуостровв, а едва 4% са имигрантите от други територии, най-вече от Африка. Този факт е свързан с Революцията на карамфилите - военния преврат в Лисабон през 1974 г., след който икономиката на сраната рухва и това предизвиква масова емиграция. Хората избягали в други страни, включително в такива, които по-рано били зависими от Португалия - една от причините в Кабо Верде 71% от населението да се състои от мулати.

Странното е, че етническият състав на населението на страната противоречи както на състава на португалския национален отбор, така и на тези на отборите от местното първенство. Много футболисти с португалски паспорти имат корени в чужди народи, а някои дори и второ гражданство. Мнозина са родени в бивши колонии, но още като деца са пристигнали в Европа заедно със семействата си.

Така или иначе, болшинството избират Португалия за своето футболно гражданство. Но ако изборът им беше различен, няколко африкански нации щяха да имат чудесна възможност да подсилят своите представителни отбори.

 

Кабо Верде можеше да има най-силния тим в Африка

Островите Зелени нос в Атлантическия океан са сред първите, открити от португалските мореплаватели. На тях е разположена едноименната държава Кабо Верде, която е лесно достъпна от Западна Европа за разлика от Ангола. От бившите колонизирани народи именно островитяните най-често се местят да живеят в Португалия, улеснени и от факта, че полетът от столицата Прая до Лисабон е само 4 часа.

Ако се състави алтернативен национален отбор на Кабо Верде, в който бъдат включени португалци с корени на островите, от сегашния тим трябва да останат само двама - централният нападател Зе Луиш ("Порто") и опорният халф Карлош Понк ("Истанбул Башакшехир"). При запълването на останалите позиции с португалци от кабовердийски произход Зелени нос щеше да е същинско страшилище в Африка.

На вратата би застанал Бруно Варела ("Аякс"), а в защитата пред него да действат Нелсон Семедо ("Барселона") отдясно, Роландо ("Брага") и Рубен Везо ("Леванте") в центъра и Рикардо Перейра ("Лестър") отляво. Като втори опорен халф би играл Рубен Семедо ("Олимпиакос"), а тройката атакуващи халфове би била направо стряскаща: Желсон Мартинш ("Монако") отдясно, Мануел Фернандеш ("Краснодар") в средата и легендата Нани ("Орландо Сити") отляво.

Реалният национален отбор на Кабо Верде не е особено успешен - от създаването му през 1979 г. той никога не се е класирал за световно първенство, а в турнира за Купата на Африка дебютира едва през 2013 г. Тимовете на Португалия и Кабо Верде са се срещали три пъти в приятелски мачове, като парадоксално статистиката е абсолютно равна: победа за европейците с 4:1 през 2006 г., равенство 0:0 през 2010 г. и сензационна победа за африканците с 2:0 през 2015 г.

 

Гвинея-Бисау щеше да играе доста по-често за Купата на Африка

От островите се пренасяме на материка, където на юг от Сенегал е разположена неголяма държава с население около 1,6 млн. души. За да се различава името ѝ от това на съседна Гвинея, местните власти добавили названието на столицата си.

"Обогатеният" с португалци национален отбор на тази страна също би бил значително по-силен. От оригиналния състав може да останат четирима играчи: вратарят Жонас Мендеш ("Блек Лепардс"), левият бек и капитан на тима Мамаду Канде ("Санта Клара"), централният бранител Марсело Дяло ("Луго") и десният халф Мама Балде ("Дижон").

За разлика от алтернативния тим на Кабо Верде, подреден в схема 4-2-3-1, този на Гвинея-Бисау ще бъде сглобен във формация 4-1-4-1. Мястото отдясно на отбраната подхожда идеално на Уилсон Манафа ("Порто"), а в центъра ще действа Едгар Йе ("Фейенорд"). Като опорен полузащитник ще бъде поставен Данило Перейра ("Порто"), а в халфовата линия ще бъдат добавени Ромарио Баро ("Порто") и Домингош Кина ("Уотфорд") в средата и Брума (ПСВ "Айндховен") вляво. Като самотен нападател ще бъде изнесен Едер ("Локомотив", Москва) - същият, донесъл европейската титла на Португалия с единствения гол във финала на Евро `16 срещу Франция.

Както и този на Кабо Верде, истинският национален отбор на Гвинея-Бисау не е особено успешен на международната сцена. Страната никога не е участвала на световно първенство, а за Купата на Африка се е класирала само два пъти (2017, 2019). Този тим не се е срещал никога със състава на Португалия.

 

Ангола - тимът, който почти няма нужда от корекции

Най-отдалечената от Португалия бивша африканска колония е разположена в южната част на Черния континент, откъдето емигрантите се добират изключително трудно до Европа. Президентът на страната Жоао Лоуренсо много обича футбола и се старае да отделя особено внимание на развитието му.

Затова, за разлика от предишните два примера, националният отбор на Ангола разполага с много добри играчи на почти всички постове. Анголските футболисти често са трансферирани в Европа и някои от тях успяват да направят нелоши кариери.

Целият ариергард на анголския национален отбор може да остане непокътнат: вратар остава Ланду ("Бравос до Макис"), а четворката в отбрана се запазва в оригинален вид - Нандиньо ("Кабускорп") отдясно, Бастош ("Лацио") и Жонатан Буату ("Авеш") в центъра и Нурио Фортуна ("Шарльороа") отляво.

Подсилването може да започне с двама португалски опорни халфове - Уилям Карвальо ("Бетис") и Флорентино ("Бенфика"). Като ляво крило може да остане да действа натуралният анголец Уилсон Едуардо ("Брага"), а към него в халфовата линия да бъдат натурализирани Жоао Марио ("Интер") в средата и Рафаел Камачо ("Спортинг") вдясно. За централен нападател ще бъде инсталиран Рафаел Леао ("Милан").

Впрочем и без тези попълнения националният отбор на Ангола не се справя никак лошо: осем пъти участва за Купата на Африка (два пъти стига до 1/2-финал), а през 2006 г. дебютира и на световно първенство. На Мондиал `06 в Германия анголците завършват два пъти наравно (с Мексико и Иран) и губят от... Португалия (0:1).

 

А какво би представлявала Португалия без "африканците"?

Всъщност дори без всички футболисти с африкански корени съставът на настоящия европейски шампион би изглеждал впечатляващо:

(4-2-3-1) Руи Патрисио ("Уулвърхемптън") - Жоао Кансело ("Манчестър Сити"), Рубен Диаш ("Бенфика"), Жозе Фонте ("Лил), Марио Руи ("Наполи") - Жоао Моутиньо ("Уулвърхемптън"), Рубен Невеш ("Уулвърхемптън") - Бернардо Силва ("Манчестър Сити"), Бруно Фернандеш ("Манчестър Юнайтед"), Кристиано Роналдо ("Ювентус") - Андре Силва ("Айнтрахт").

Сякаш не е зле?

Ключови думи:

футбол, Португалия, Африка
2

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

ЕФБЕТ ЛИГА - РЕЗУЛТАТИ И КЛАСИРАНЕ, VI КРЪГ

21.09.2020

Обновена

627
Трусовете в "Ботев" (Пд) доведоха до раздяла с трима играчи

21.09.2020

178
"Локо" (Пд) отказа на "ЦСКА-София" да отложи неделния мач

21.09.2020

219

Коментари

Purple__Haze

Най--силният беше ЕУЗЕБИО от Мозамбик.

 

https://www.youtube.com/watch?v=7FOYyd6d4uU

аман бе

"...Предците на много от днешните португалски футболисти са дошли от Африка, бягайки от бедните земи на Черния континент към някога богатата европейска държава..."

Във Франция, Великобритания, Белгия, Нидерландия, ... да не би да е друго?

Влез или се регистрирай за да коментираш