Медийният свят откъм магистралите е един, без тях – друг. Тия дни австрийски журналисти писаха, че канцлерът Курц провел видеоконференция с лидерите на държавите отличнички в противодействието на коронавируса. Английските им колеги пък съобщиха, че Великобритания ще проучва опита на Чехия при разхлабването на мерките. И от двете новини отсъстваше България, чийто премиер Борисов по същото време се хвалеше в парламента как страната ни е сред най-добре справящите се в света. Разбира се, повтаря го винаги,

щом навести багер или редосеялка с микрофон наблизо.

Всеки сам може да прецени кой от двата медийни свята е по-близо до реалния.

Гордостта на България в битката с COVID-19 досега са малкото жертви. Те наистина са малко, това е огромен успех. Болниците не са препълнени, което показва адекватност в здравен аспект. Само че кризата се простира върху много по-широки обществени отношения. За никакво справяне не може да се говори без всеобхватни действия. Ключов момент например е облекчаването на изолационните мерки, което постепенно предприемат държавите. За него е нужен план, който не изкарва хората навън като стадо, а информирано и поетапно ги връща към живота при повишена превенция. Това е фина задача без яснота кой как ще изпълни, но засега е важно да има план. И доста държави го изработиха

със съответните срокове.

Чехия първо разреши спортуването, после отвори университетите с минимално присъствие на хора в зала, на 11 май ще заработят заведения при стриктни хигиенни мерки.... В Австрия в средата на април бяха пуснати малките магазини, сега големите, в средата на май - ресторантите, в края на месеца - и хотелите. И за Италия от 3 седмици се знае, че на 3 май се възобновяват някои видове бизнеси, а училищата тръгват септември. Гърция също разписа подробен план - от 4 май движението е свободно без СМС, но само в рамките на града, започват работа малки магазини и фирми, от 18 май - движението е свободно и между градовете и по островите, от 1 юни отварят хотелите, които работят целогодишно, моловете, кафенетата и таверни, само с места навън, от 1 юли - хотелите, които работят сезонно.

Предвидимостта

помага не само на администрацията, но и на гражданите.

България обаче е на обратния полюс - нищо не се знае, прави се на юруш, което обяснява защо е отличничка само в представите на Борисов.

Любопитно е, че задачата по „отварянето” у нас не следваше да е трудна. България не въведе крутите ограничения, характерни за други държави. Но как да е лесно, след като всичко се прави стихийно и на коляно!

Хаосът дойде най-напред откъм държавния връх. Борисов анонсира премахването на извънредното положение тъкмо след като Националният оперативен щаб заплаши с поредния пик на заразата. На другия ден се поразколеба, а на още по-другия стана ясно (май!), че извънредното положение ще падне, но пък мерките ще останат. „Медицински нищо не показва, че карантината трябва да падне по-рано”, рече Борисов успоредно с вестите за „отварянето”. И българите правилно схванаха:

„Всичко е ясно, да влезе убитият!”.

Мисловната слободия очевидно се е настанила и в оперативния щаб, защото няколки пъти Ангел Кунчев каза, че строгите мерки вече не вършат работа, а Венцислав Мутафчийски подробно поясни, че вършат много добра.

Напълно логично е при такива началници неразбориите да се пренасят надолу в управленската верига. От 10 дни например се мислеше трескаво по две задачи – отваряне на парковете и връщане някак на децата в училище. Явно

чутовно мислене е падало

за парковете, след като Столична община не забеляза нежеланието на здравното министерство да пуска по алеите бременни жени и индивидуално спортуващи. В рамките на два часа софиянци бяха зарадвани с две различни по съдържание заповеди. Абсурдът продължи с новината, че на разхождане подлежат само деца до 12 години. 13-годишните не могат дори с куче, но пък родителите трудно ще изведат когото и да било, защото трябва да го правят в часовия диапазон на работното време. Все пак хора тръгнаха по алеите и се видя, че трябва да вървят 3 километра в едната посока без право на връщане. С което работата в крайна сметка стана пределно ясна: всичко на парче е писано; и то от люде, които

просто не обичат да ходят в парк (вероятно не слизат от джиповете си).

Всичко това се случи при факта, че пълната забрана на зелените пространства бе единствената мярка, с която България се отличаваше от другите страни, и обществото бе чувствително.

По задачата за децата и училището големи щети все още няма, просто защото нищо още не е измислено. Наистина не е. Вече е май, но нито се знаят датите на матурите със сигурност, нито материалът, който ще обхващат, нито как ще сядат учениците в класните стаите, нито за изпитите ли само ще влязат или за седмица-две. Не е ясно ще има ли възрастни учители край тях, хигиената как ще се пази, ще стигне ли сградният фонд за пръскане на много деца из много стаи, как ще се обезпечава контролът. Всичко това изисква най-малкото време за реорганизация на сградите на училищата и човешкия ресурс. Много държави, които уж се справят по-лошо от нас, вече имат този план. А (не)случващото се в образованието в момента е любопитно, защото

тече чиновнически дебют.

Досега дистанционното обучение върви блестящо, но се дължи на самите преподаватели, децата и родителите им – намериха съответните електронни платформи и учат. Сега вече с организация в неелектронния свят следва да се намесят чиновниците, с което настава шах и мат.

Всичко това е не просто един пародиен властови дебют в „отварянето”. Но води и до всестранни поражения. Бизнеси няма как да планират (толкова ли не може на ресторантьорите да се каже как ще заработят?). Редови служители не знаят кога ще се върнат на работа, или по-лошо – съкратените живеят

без надежда за отписване от Борото по труда.

Всички българи биват лишавани от перспектива, оптимизъм. Като не виждат края на карантината, започват да не я спазват. Страда и самата власт – доверието в нея се подкопава, след като и без това не е високо при толкова много решения от ден до пладне, а и брифинги от типа „Чернобил”. В крайна сметка не може вечно да стискаш зъби.

Но така е, като се управлява с гега. Връщането към нормалния живот изисква интелигентност.