Руските танкове в Украйна уцелиха българската управляваща коалиция. Малко преди 80-ия ден на правителството министърът на отбраната бе сменен, а после вътрешни разногласия попречиха да бъде наложена първоначалната нова кандидатура за поста. България осъди руската агресия, но неприкрита родна “пета колона“ насърчава това да е най вече на думи. Моралът и ценностите водят трудна борба срещу опити за общодържавно снишаване. Страната ни обаче може само да се радва, че с всичките си недостатъци ни управлява власт, която все пак взема решения, от които ние като народ няма да се срамуваме.

Така накратко може да се обобщи случилото се във вътрешната политика на България след началото на войната в Украйна. Събитията не са приключили, непрекъснато се променят, а и са сложни. Въпреки това отсега могат да се направят изводи в няколко посоки:

Няма как да има неутралитет!

Светът бе изправен пред безпрецедентна след Втората световна война военна, политическа и хуманитарна криза. Русия предизвика мира и човечеството, няма как нормалните държави да се дистанцират от конфликта. България още повече не може, тъй като до арената на военните действия дистанция просто липсва. Отделно от това тя има малцинство, върху което пада дъжд от ракети в Украйна. Ясно е какво трябва да предприеме страната ни: да помага на Украйна, да съдейства за възпирането на Русия и зорко да пази границите си – всичко това в рамките на решенията на НАТО, другите международни организации и правовия ред.

Точно такава е официалната българска позиция. Само дето има опити непрекъснато да бъде минирана – и то когато повече от всичко е нужно единство! Ясно е кой я минира – военният министър Стефан Янев, докато бе на поста, а и БСП, партия, член на управляващата коалиция.

Още преди два месеца Янев тръгна да формира самостоятелна политика през Фейсбук, считайки, че увеличаване на присъствието на НАТО у нас ще доведе до нарастване на напрежението в региона. А реално напрежението нарасна без никаква вина на НАТО. Но Янев не си взе бележка и първата му реакция след инвазията бе да преразкаже мирогледа на Владимир Путин – не било война, а операция. После потвърди скандалните си думи. Накрая, след като стана ясно, че просто няма как този човек да остане на поста, взе да обяснява, че бил атакуван, защото се готвели решения във вреда на България. Такива до ден днешен няма. През цялото време Янев твърдеше, че се бори за националните интереси. А на практика демонстрира какво не трябва да прави един министър, особено на отбраната, когато войната зрееше, а после се разгоря на хвърлей.

Всичко, което вършеше той в този критичен период, е недопустимо – и това е най-меката дума. “Абе, този човек нарочно ли попадна в правителството - за да го разклати при нужда?“ – това е напълно резонен въпрос, който си задават повечето българи.

От своя страна БСП направи всичко възможно не просто парламентът, но и управляващата коалиция да не произведе обща позиция срещу руската агресия. И се наложи ДПС и ГЕРБ да компенсират отсъствието й в отбора на цивилизования свят, който без заобикалки заклейми Кремъл. Социалистическата партия обяви, че осъжда агресията, но не бивало да има санкции спрямо Русия - те щели да навредят на обикновените хора. А в същото време обикновените хора са избивани от бомбите! Вицепремиерът и лидер на БСП Корнелия Нинова се впусна в разсъждения за вредата на санкциите върху българската икономика и туризма. А е ясно, че единственият виновник за вредите върху икономиката и туризма е войната, подета от Русия. Евродепутатите от БСП гласуваха в Европарламента срещу голяма част от санкциите с абсурдни аргументи. Били срещу ограничаването на RT и "Спутник", защото това било цензура. Но не казаха нито дума за това, че в Русия не остана независима медия, която да не е атакувана от прокуратурата и Кремъл. Били срещу увеличаване на износа на оръжие и военно оборудване за Украйна, защото така се насърчавала войната. Явно трябва Русия да бъде оставена да прегази спокойно една независима държава, бореща се за правото да съществува. Намаляването на дипломатите на Русия в страните от ЕС пък щели да ограничат възможностите за диалог. Диалог с кого? С държавата, която общува само с оръжие, заплахи и ултиматуми?

Но няма какво толкова да умуваме върху поведението на БСП. За никакви редови хора, туризъм и демокрация не й дреме. Целта й е да натрупа точки пред руското посолство и в очите на електората си – понеже си въобразява, че привържениците на партията обичат повече Русия, отколкото мира.

С всичко това партията много трудно ще убеди някого занапред, че не е руска колона у нас. И най-вероятно електоратът й, който и без това спихна до около 6% в последните месеци, ще се стопи още. При партията ще остане най-твърдото ядро, защото огромното мнозинство от хората не обичат войната. И ясно виждат кой точно е агресорът, както и защо БСП има такова безсрамно поведение.

На фона на всичко това, а и по принцип, дебело трябва да се подчертае: Снишаване и шикалкавене не бива да има! Води се съвсем истинска война. България трябва да е изцяло зад Украйна, така както е световната общност. Националният интерес е на страната на мира, демокрацията и държавния суверенитет. Или-или между Украйна и Кремъл не бива да има!  Днес е Украйна, а утре? Освен това сме членове на НАТО и на ЕС, не сме самотен остров – не може само да потребяваме сигурност, трябва и да допринасяме. Нито един член на властта, още повече министър на отбраната или вицепремиер, не бива да си позволява да е срещу българския интерес и решенията на съюзниците.

Зле е, но има и добри новини!

Трябва да се отбележи, че всичко това се случва в условията на изключително агресивна руска пропаганда у нас. Тя се прокарва не само чрез политици, но и в социалните мрежи и сайтове. Една неголяма, но изключително креслива част от българското общество й приглася. Истерията иска да внуши, че след като Русия започна война, правилната миролюбива позиция е... да не се противоречи на Русия.

Цялата тази среда се мъчи да създаде още по-голям разнобой в управлението. Пропагандата въобще не е безобидна, тъй като действа от години и е промила доста мозъци. Но в настоящата ситуация успехът й е частичен. Следва да се признае, че като цяло властта е на висотата на отговорностите си. Премиерът Кирил Петков и правителството се справят. Коалицията като цяло също се справя, след като ПП, ИТН и ДБ успяват да неглижират БСП. Единството им е впечатляващо - заслужава похвала на фона на досегашните дребни вътрешни разпри. В общи линии на висотата на отговорностите си е и президентът Румен Радев. 1-2 от изказванията му бяха нелепи, особено защитавайки Янев (докато все още не бе уволнен). Но след като падна номинацията за военен министър на недолюбвания от Радев Тодор Тагарев, "Дондуков" 2 се върна в строя.

По-важното е, че всички те успяха да надделеят над БСП и Янев, за да може официалната българска позиция да е такава, от която народът да не се срамува. Не призоваха за снишаване, за невъзможния неутралитет. Категорично осъдиха агресията. Не говореха алабализми, че не се води война. Реториката на всички тези хора е твърда. Успоредно е вярно, че правят комуникационни грешки, залитат в лични и партийни съображения, хаотични са... Тепърва ще видим правителството ще се справи ли с бежанската криза. Както и по какъв начин то и парламентът ще помогнат на Украйна (вариантът да й пратим самолети отпадна просто защото са негодни). Но като цяло твърдо отстояват хуманната и единствено възможна национална позиция.

В частност правилно бе дори и абсурдното на пръв поглед решение Тагарев да бъде оттеглен. По-важно от личността е единството на институциите. А след като Радев и Нинова не искат Тагарев, по-добре бе да се избере друг човек.

На този фон следва да се запитаме – представяте ли си какво щеше да е, ако управляваше ГЕРБ!?

Просто Борисов

Знаем какво правеше лидерът на ГЕРБ, докато бе премиер. Доктрините “дюнер“ и “платноходки“ периодично се сменяха съобразно източника на опасността. "Аз искам в Черно море да виждам платноходки, яхти, туристи, мир и любов. Не искам на курортите ни да се разхождат военни фрегати напред и назад", каза той през 2016 г. при една от ескалациите на кризата. Така щеше и да е сега. Платноходки, газ, руски футболисти и артисти щяха да се омесят в поток на мисълта, който да оправдае снишаването и липсата на позиция на България. Ако управляваше той, България просто нямаше да бъде част от цивилизационния отбор. И снишавайки се, Борисов щеше да направи услуга на Кремъл. Лидерът на ГЕРБ щеше да се оправдае с гореописаната истерия, която чрез приближени медии щеше да подклажда – не малко пъти по най-различни поводи е постъпвал именно така.

От човек, който на думи е прозападен, а реално насърчаваше руските проекти у нас, друго не можеше да се очаква сега. Както и от човек, изцяло зависим от ДПС. Точно затова е прекрасно, че ГЕРБ са далеч от властта, макар днешните й притежатели също да допускат грешки.

Разбира се, изпаднал в опозиция, изолиран, ненужен, без да може да влияе върху решенията на България, Борисов зае изцяло пронатовска позиция. Лицемерието е ясно. Ясна е и липсата на елементарен морал. Например: на 26  февруари ГЕРБ проведе партийна сбирка, на която заяви подкрепа за Украйна; на личния фейсбук профил на Борисов солидарността бе омесена с... животрептящата тема за чегъртането и оцеляването на собствената му партия. Вари го, печи го... – това е Борисов, няма как да е друго.

Цялата тази наситена ситуация носи и една по-особена тъга. Защото всичките тия вътрешни трусове бяха предизвикани от външни събития, интереси и проекции. Но това е положението.

---

ЕЗИК МОЙ, ВРАГ МОЙ...

“Нека не бързаме да слагаме етикети дали е ограничена военна операция или война ситуацията в Украйна. Путин внимателно избягва ползването на думата война. Доста фриволно се използва тази дума“.

Стефан Янев обяснява как българският мироглед следва да бъде съобразен с вижданията на Путин

“Нарочно не говорим с войнствена реторика – неслучайно цитирам Путин, който каза, че това е специална операция. По този начин нито Путин, нито НАТО затварят вратата за дипломация“.

Пак Янев, обяснявайки, че се съобразява с Путин, за да възстанови световния мир

"Смяната на министъра на отбраната в разгара на военна криза в съседство е риск."

Румен Радев пази Янев

“Очаквах повече от Янев като министър на отбраната“

След като не опази Янев, Радев се оказа недоволен от него

"Видно е, че Русия ще спечели тази война, но тя много трудно ще спечели мира“.

Радев вижда невидимия край на войната

“Две трети от хората, които познавам, всъщност гледаха единствено руски канали, за да се информират“.

Депутатът от управляващата коалиция Александър Симов (БСП) хвали във фейсбук информационната среда край себе си.