facebook
twitter

Наблюдател

КУЛТУРА

Стойностното кино изисква усилие

Един поглед върху съвременната филмова ситуация
Олга Маркова

 В епохи на катастрофални исторически промени, когато човешкото развитие загубва своите доказани правила и ред, системата на естествен подбор и селекция рухва и на нейно място се настаняват хаосът и произтичащата от него агресия. Най-съществената мисия на изкуството, преди всичко на киното, е да подава ръка на хората за духовно и физическо  оцеляване. Сред нарастващия бум на регресии във всички нива на нашето общество (от престъпността в училище през манипулациите на медиите до корупцията в управляващите кръгове) и липса на позитивни примери педагогиката е безсилна. Спасителен мост за съхраняване на човечността и духовните ценности могат да хвърлят единствено литературата и изкуството. Те предлагат безценен опит за общуване между хоратам; за завръщане към хуманизма; за диалог с възвишеното. 
Но за да достигнеш до него, необходими са социален контакт и индивидуално съпреживяване. А съвременният младеж все по-често се взира в безличния плосък екран на мобилния си телефон - в единение съпреживява сам, доколкото може. В наше време започна да липсва феноменът на тъмната зала, в която се усеща диханието на другите. За тази културна заплаха говорят най-известните майстори на съвременното кино (като Копола, сър Алън Паркър, Оливър Стоун, Тонино Гуера, Жан-Клод Кариер, Карлос Саура, Такеши Китано, Никита Михалков, Горан Паскалевич...), с които провеждам разговори по време на световни фестивали. На тях съм посветила две поредни десетилетия от живота си с трилогия, чиято финална книга "Последните остават първи" ("Изток-Запад", 2019) бе представена от Стефан Китанов по време на току-що завършилия 23-ти МКФ "София филм фест", в присъствие на Биле Аугуст (с  творчески портрет за него завършвам книгата) и на генералния секретар на ФИПРЕССИ Клаус Едер... Без уюта и общността на залата младият зрител се превръща в самотен гледач на плоско изображение. А както твърдеше навремето Станислав Лец: "Прозорецът към света може да бъде закрит и от един вестник".
Непосредствено преди смъртта си Фелини с горчивина отбелязва: "Моят зрител умря. Аз съм като самолет, който е излетял, а няма летище, където да кацне". Интереса на тълпите, които се стичат към него за автограф, той обяснява по следния начин: "Те ме познават само външно - знаят, че съм Фелини, но им е скучно да гледат филмите ми; съзнанието им е "клипово". Едва ли някой би могъл да дефинира по-точно ситуацията в съвременното кино и обратната връзка зрител - творец!" Аз обаче съм дълбоко убедена, че докато свят светува, уникалните асоциативни филми на Фелини с тяхното иронично, притчово-философско отношение към живота, с полета на таланта и въображението ще имат своята предана публика. Друг е въпросът, че ще я наричат елитарна. А неелитарната ще се тълпи из моловете и мултиплексите пред произведения, които са на "ти" с техниката от типа на "Аватар" и "Властелинът на пръстените"; пред безкрайния цикъл за Човека паяк. Нищо нередно. Всеки според интересите си - ще кажете. Важното е обаче тези интереси да са обусловени от необходимата предварителна подготовка. Инак ще се сведат до нивото на компютърните игри, с които може да се запълни цял един живот. Масовият читател и зрител днес е толкова обременен и същевременно улеснен от компютризацията, че на всяко произведение, което изисква усилия за възприемането му, гледа с недоумение и намигване. Той обаче трябва да е наясно, че именно качествените книги, филми и спектакли ни показват откъде сме дошли и къде отиваме.
Никога няма да забравя лаконичната, но изключително точна характеристика, с която глобалният ерудит проф. Кшищоф Зануси още с пристигането си на 7 март т. г. определи днешната ситуация в съвременното консуматорско общество: "Човекът е духовно същество, но земята, материята непрекъснато го притегля към себе си. Хората все повече и повече се радват на материалните неща, които бликат отвсякъде, пропагандирани с артилерията на реклами, клипове, афиши; не могат да им устоят. А духовността изисква усилие, което те предпочитат да не правят. Така постепенно удобството измества мисловността. Естествено, това състояние трябва да се промени. В противен случай сме обречени на връщане към примитивното". Пред зрителска аудитория и пред студентите режисьорът често напомня сентенцията на Аристотел: "Доброто, красотата и истината винаги трябва да бъдат заедно". И не пропуска да добави: "Днес е необходимо особено да се внимава за Истината, която непрестанно се изопачава. А тя е единственият компас за ориентиране в хаотичното ни съвремие, когато ценностите непрестанно девалвират. Хората започват илюзорно да мислят, че нямат нужда от Учител. Понякога се ужасявам, когато студенти проверяват моите знания с мобилните си телефони. Така че и аз понякога се оказвам част от инфлацията".
Напомням на Зануси опасенията си от застрашителното нарастване на продукцията, която трябва всекидневно да възприемаме със своите ограничени сетива. Непрестанно снимаме и с мобилните си телефони, а нямаме време да гледаме заснетото. Докъде може да бъде разпростряна Паметта? Отговорът е: "Налага се наистина тя да бъде огромна. Така че без точна селекция ще потънем в морето от информация. Днес живеем в изобилие от истории и образи, които ни заобикалят; дори затлъстяваме от тях. Но голяма част от това "наводнение" е в стилистиката на Макдоналд, както още преди десетилетие предупреди Никита Михалков. А това е твърде опасно. Тъкмо изкуството ни предпазва от угрозата да се превърнем отново във варвари!"
Сега се полагат неимоверни усилия хората да се убедят, че трябва да се отнасят по вежлив начин към нашата планета. Всъщност ние ще оставим на идните поколения малко от тази планета. В Австралия и сега живеят номади - потомци на аборигени, заселили се там преди 30 хиляди години. Това са най-мъдрите и миролюбиви хора. В езика им няма думи за война, за притежание. За тях е немислимо да бъдат собственици на земя. Убедени са в точно обратното: че земята им е Майка и тя ги притежава. Явно днес повече от всякога трябва да се учим от тази философия!...
При всяка конкретна възможност се старая да предпазвам моите студенти от безсмислено пускане по течението на касовата американска продукция, която залива света. Припомням им, че още през 1976 г. във филма на Вим Вендерс "Течение на времето" един от героите твърди: "Холивуд е колонизирал нашето подсъзнание". Тази максима за жалост скорострелно еволюира. В миналогодишния ми разговор с режисьора той сам се коригира: "Тогава съм бил млад и наивен. Холивуд вече обсеби цялото ни съзнание. Трябва упорита съпротива срещу него. Европейското кино винаги е било своеобразно съпротивително движение. Тъкмо с него можем да се противопоставим днес на глобалното кино: различните хора не бива да бъдат поставени под общ знаменател!... Времето, което прекарах в Америка, ми помогна да преоткрия Берлин и собствената ми страна. То беше необходимото разстояние за размисъл, сравнение и преоценка. Трябваше да отида в САЩ, за да разбера, че наистина съм германец и моята култура е немската."
Едва ли някой вече се съмнява във факта, че киното е духовно стратегическо оръжие. Разбира се, не трябва да подценяваме и развлекателната му функция. Не можем обаче да продължаваме да живеем в транзитна ситуация, която потъпква традиционните духовни ценности, заменяйки ги с комиксови и технически изобретения. Самата аз съм убедена, че не сме беззащитни в това консуматорско настъпление на алчността и пораждащите я комплекси. Винаги имаме свободната воля да изключим телевизора, компютъра, мобилните телефони; да напуснем прожекционната зала, когато преценим, че е необходимо.

Ключови думи:

кино, Фелини
Все още няма коментари

Още

Могат ли пандемията и новите технологии да убият киното?

27.03.2020

143
Стилиян Иванов показва “Животът като епидемия”

26.03.2020

297
20 филма и 20 сериала, блокирани от COVID-19

15.03.2020

1371

Влез или се регистрирай за да коментираш

×