Точно преди 36 години, между пролетта и лятото, се появява есе, което продължено в книга ще бъде сред най-обсъжданите политически текстове на предела между XX и XXI век. Става дума за Франсис Фукуяма е неговият "край на историята", обозначен най-напред с въпросителен знак, а после допълнен твърдо с "... и последният човек".
В труда си Фукуяма твърди две неща: либералната демокрация е най-последният стадий от развитието на човечеството към по-добър свят; този свят е наистина тъй добър (най-малко лош), че
си струва да бъде пазен,
разширяван. Първата констатация като метод е аналогична на Хегеловото и Марксовото виждане за наличие на съвършен свят след еволюция - не Пруската монархия, както твърди единият германец, нито безкласовото общество, както счита вторият, а именно либералната демокрация е "раят". Рай, понеже хората сами се стремят към ценностите на това обществено устройство, водени от желанието за личностно утвърждаване - желанието помита пречките, движи историята. Втората констатация се базира на факта, че държавите с либерална демокрация
не воюват помежду си -
ако мирът е най-висшата обществена ценност и го искаме, трябва да има все повече такива демокрации - ще се разшири онова, което не воюва.
"Краят на историята и последният човек" се превръща в знаме на западните политически елити (най-вече американски). Също и в арогантна прокламация ("Ние победихме!"), в алиби за "демократитизиране" с военни средства. Съответно оборването на либералната демокрация се превърна в първа задача на конкурентни елити, в съпротива срещу арогантността. Днес, когато сякаш на либерализма му е написан некрологът, а мнозина пишат и на демокрацията, си струва да се помисли - наистина ли има погребение? Като се изключи отрицателната (зло)употреба, не е ли все пак тази книга и днес
пътеводител за самоосъзнаване
в името на по-добър свят?
Тъй като е възможно да се получат много отговори за погребението, е добре да се придържаме към метода на Фукуяма. Тоест, ще приемем демокрацията и либерализма за свършени, ако хората не ги желаят; или пък ако искат демокрация, която е различна от либералната. Но желаят ли ги все така, значи тези политически форми ще живеят.
И така, нека опитаме да отговорим. Първо за демокрацията. Желаят ли хората нещо различно от нея. Поглеждаме там, където
най-яростно се настоява за "нови правила",
а и "нов световен ред". Срещу какво негодуват консервативните американци? - че либералите не са демократи, не ги интересувал "гласът на хората". За какво Джей Ди Ванс критикува Европа, защо бе недоволен от Румъния - същото: не се чувал народният глас, пренебрегвали се десните партии (хората), Румъния пък директно зачеркнала демокрацията (отменените избори). Нашите противници на еврото какво искат - референдум, пак повече демокрация. Ако сте наблюдателни, ще забележете, че Китай не е просто Китай, ами е Китайска народна република - Китай иска да се знае, че народът управлява, не друг. Ами Путин и всеки путинофил?
Биха подписали клетвен лист,
че в Русия цари демокрация.
С други думи, демокрацията е блянът, тя е желанието. За управляващи и управлявани. Дори където я няма, съответните хора държат да показват, че я има. И африкански лидери човекоядци да питате - ще кажат, че са демократи. Понякога някъде се признава "ние тук не управляваме демократично, ама то е, за да изорем нивата, и на чисто да посеем демокрация", което е пак нейно прокламиране. Именно този несъкрушим блян осигурява още живот на демокрацията, независимо къде точно я има или не. "Ей, голямо откритие - хората искали демокрация. Ми много ясно, че е така!", биха опонирали някой. Аз пък твърдя, че въобще не е ясно, че хората днес искат демокрация - установява се при "разчепкване" на темата. Та, поразчепкахме и заключихме, че хората все така я желаят.
Сега да видим желаят ли точно либерална? Разчепкването е нужно да тръгне от там, че гейпарадите, бежански потоци, многото полове, приоритетно стимулиране на малцинствата и т.н. нямат пряка връзка с либералната демокрация.
Тя не са те
Свързани са с либерализма, но не изцяло. Знам, че е трудно да се прозре в ерата на "знанието от социалните мрежи", но е така. Ако някой спори, просто е нужно да отваря книги, не интернет профили. Също така и типът икономическа политика (данъци, мита...) не я покрива - например може да живеят успоредно либерална демокрация и консервативна икономическа политика.
Но какво все пак е тя? И как да я различим от нелибералната демокрация? Ами ето какво е тя (отново ползваме Фукуяма, но не само): тя е доктрината, в която всеки индивид има право на живот, свобода, собственост, натрупване, развитие, да избира, да бъде избиран, да се сдружава, избраният от него политик да управлява... Нужно е да се повтори - всеки индивид. Това са
права не заради класи, род и т.н.,
а поради факта, че индивидът е човешко същество. И много други фундаменти има либералната демокрация, но тези, да кажем, са най-важни. Това не е идеална доктрина (няма идеални), но е възможно най-добрата с оглед на човешките права. "А нима съществуват съвременни доктрини, отричащи тия естествени като водата и въздуха права?", биха попитали отново скептиците. Да, има - при това претендиращи да се демократични доктрини, по-точно - нелиберално-демократични. В Китай, например, не всеки може да бъде избиран, да се сдружава свободно. В Турция - ако сте много демократичен, може да се окажете в зандана. Някога в Народна република България също не всеки можеше всичко да прави - социалистическото народовластие бе съчетано с прокламация на диктатура на пролетириата.
Само либералната демокрация пази тези права,
нелибералните - не. Най-важното днес е, че толкова сме свикнали с тези права, така ги приемаме за природна даденост, че дори най-яростните крясъци "Против сме либералната демокрация!", "Желаем нов световен ред"..., дори за миг не допускат, че събарянето на либералната демокрация и реда означават раздяла със самите права. Хората си ги желаят. Все пак някои все така си настояват за китайска демокрация, руска? Супер, но нека се откажат най-напред от "Фейсбук"!
Или и от правото дрон да не падне
върху главите ни (следва да се помни: либералните демокрации не воюват помежду си - в случая воюват нелибералните Русия и Украйна).
Така стигнахме и до заключението, че хората днес все така са им важни правата, дадени им не от друг, а от либералната демокрация. Не го съзнават, но е така. Пак възниква възражение: "Парите изкривяват нещата. Свободата, правото да се развиваш, управляваш, имат само хората с пари. Следователно либералната демокрация е бутафорна". Възражението се уповава на доста истина. Обаче - никой не ти забранява да печелиш пари; всеки е свободен да ги трупа, от там да се развива, управлява. Пак следва да се уточни, че в нелибералните демокрации не всеки може.
Така стеснихме нещата. Недоволството търси "демокрация, която наистина да е демокрация, ненарушаваща изконните права, ама не либерална". Супер. Да заповяда! Ама коя е точно тая демокрация, къде е? Доналд Тръмп? Идеално, само че той не излиза (за щастие) от полето на либералната демокрация;
излиза от либерализма, но не от фундаменталната рамка на правата
(отново е трудно да се разбере, но е така). Виктор Орбан? Идеално! Обаче има нещо, което все още не е проумяно, а скоро ще бъде. Орбан ще управлява до живот Унгария. Точно както и Путин Русия, Ердоган в Турция, азиатските лидери, ако няма преврати. Обществените взаимоотношения са така устроени там, че колкото и демокрация да има, каквито и избори, тия хора ще бъдат преизбирани. Затова най-отличителният белег на либералната от всякакви други реални или псевдо демокрации днес е
сменяемостта на лидера чрез избори
Ако имаш либерална демокрация - лидерите може да се сменят. Ако нямаш - не е сигурно може ли. Така пак стигаме до желаното от хората. Наистина ли недоволните искат демокрация, в която лидерът е несменяем? Примерно никакви избори да не могат да махнат някого от Бойко Борисов, Румен Радев, Кирил Петков?
Отговорът е ясен. Но какво все пак се търси? "Ами нещо, с което да живеем по-добре, да имаме повече (реални) права, да сме по-богати", настояват недоволните. Супер, но кое е по-доброто от либералната демокрация, къде е? Простият факт е, че "това нещо" го няма. Което не значи, че тя не поражда хиляди проблеми. Значи, че проблемите може да бъдат милиони при други системи - за съжаление, би се разбрало чак в мига, когато (ако) тая с по-малкото беди изчезне.
Няколко думи и за мира в контекста на Фукуяма. Той твърди, че откак съществува либералната демокрация, воюват единствено нелиберални държави помежду си, или либерални срещу нелиберални. Другата вероятност е 1%. Засега е напълно прав (Русия - Украйна, Турция - Гърция, Великобритания - Аржентина, САЩ - Ирак - никога войната не е била между либерални демокрации). Това е така, защото хората в либералните демокрации все пак имат влияние върху управлението и
не им се умира на фронта.
Двустранно чрез лостовете биват спирани ония люде, които желаят война без да умират самите те. Това са политическите eлити. Затова, ако се иска мир, трябва да има повече либерална демокрация.
Целият този текст насред всеобщата врява и безумство няма как да бъде разбран. Но точно защото царят врява и безумство, следваше да бъде написан - либералната демокрация е все това, което хората искат, макар все повече от тях да не го съзнават. Добре е търсещите "нещо друго" да си дадат сметка какво точно желаят, какво алтернативно може да получат.