Завързаният „сериал“ с (не)подписването на Сделката за полезните изкопаеми, която в крайна сметка се превърна във всеобхватно споразумение за енергетика и инфраструктура, премина в нов етап в нощта срещу 1 май. Сделката най-накрая беше подписана. Въпреки това историята все още не е приключила, тъй като това е само политическата част – предстои ратификация от Върховната Рада, както и реализация на бизнес и техническите аспекти на сделката.
УНИАН събра цялата информация за документа, интервюира експерти и дори представители на вече присъстващия в Украйна американски бизнес, за да разбере дали сделката в настоящия ѝ формат е „предателство“ или „победа“ за Украйна и за САЩ – и защо се надигна толкова силен „вой“ в руските „блата“ след подписването ѝ.
Експертите оценяват тази версия на споразумението като победа, но подчертават, че това не е окончателният му вариант, тъй като документът предстои да бъде ратифициран и след това трябва да се подпише и техническо споразумение.
Въпреки всички ултиматуми и скандали, Киев и Вашингтон все пак подписаха дългоочакваното споразумение за природни ресурси, което сега включва и „енергетика“ – добавени са нефт, газ, дори инфраструктура.
Изглежда, че вече изчезва измисленият украински „дълг“ от 350 милиарда долара, а разпределението на печалбите ще се отнася само до бъдещи проекти, не до вече съществуващи. А самото споразумение вече се нарича „Споразумение за създаване на Американо-украински инвестиционен фонд за възстановяване“.
Но експертите предупреждават – рано е за празнуване. Подписан е само рамков документ, който тепърва трябва да бъде ратифициран от Върховната рада. След това предстоят още няколко етапа. Първо, това ще отнеме време, и второ – отново може да „изплува“ нещо нежелано в текста, както вече се случи два пъти по време на преговорите.
Как беше подписано
През нощта на 30 април срещу 1 май, за да се влезе в първите 100 дни от мандата на Тръмп, правителствата на Украйна и САЩ подписаха само политическата част на споразумението – т.нар. рамкова част. Тя представлява „посредническа връзка“ между по-рано подписания меморандум за намерения и практическото изпълнение на самото споразумение.
За подписването за САЩ замина първият вицепремиер Юлия Свириденко, но подписването едва не се провали отново. Според медии, американската страна е поискала да се игнорират формалностите и украинските „капризи“ като ратификация в Радата, настоявайки да се подпишат и трите споразумения наведнъж, „или да си ходят у дома“.
Наистина, от американска страна не се изисква ратификация – само от украинска. Но ако нещата бяха станали по американския сценарий, в споразумението щеше да е уязвимо – всеки украински съдия можеше да блокира тези амбициозни договорености. В последния момент обаче, изглежда, американците са се съгласили на украинския подход. Иначе документът нямаше да бъде подписан и „100-те дни“ на Тръмп щяха да минат без тази символична победа.
Според депутата Железняк предстоят още три етапа: ратификация в Радата, споразумение между Международната финансова корпорация за развитие на САЩ и украинската Агенция за подкрепа на публично-частното партньорство, и накрая – „техническото споразумение“, което ще бъде окончателната, пълна и главна версия.
Изглежда, че с всеки изминал ден се добавят нови формалности. Железняк съобщава, че ратификацията в Радата ще се състои най-рано между 13 и 15 май, тъй като ще е необходимо да се променят редица закони, включително Закона за бюджета и Данъчния кодекс. Дата за подписване на техническото споразумение засега дори не се прогнозира. Американската страна също трябва да включи в процеса Банката за развитие.
Но според западните медии, Украйна вече "си е върнала благоволението на Тръмп“. Поне за известно време. Доказателство за това е макар и символичното, но все пак одобрение за доставки на американско оръжие – на стойност 50 милиона долара. Не като заем или грант, както беше при Байдън, а на търговска основа – но все пак доставки от САЩ, започнати именно от Тръмп.
Какво беше подписано
Какви задължения е поела украинската делегация и какви „тояги“ и „моркови“ са вписани в споразумението?
Според текста, публикуван от правителството, документът се нарича „Споразумение между правителството на Съединените американски щати и правителството на Украйна за създаване на Американо-украински инвестиционен фонд за възстановяване“ и се основава на цели десет точки, всяка започваща с фразата „като се имат предвид“.
В споразумението се „има предвид“, че САЩ „са предоставили значителна финансова и материална подкрепа на Украйна от началото на пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г.“ (но „дългът“ вече не се споменава – само съвместни инвестиции), че САЩ и Украйна „се стремят към траен мир“ (но няма посочени гаранции за сигурност – оставени са за „техническото споразумение“?), както и че Украйна „доброволно се е отказала от третия по големина ядрен арсенал в света“ като „внос“ в световната сигурност.
Важно е и, че се декларира, че „държавите и други лица, действали враждебно срещу Украйна в конфликта, няма да печелят от възстановяването ѝ след установяване на траен мир“ – ясен намек за Русия, макар че самата Русия не се споменава изрично.
Какво означава това за Украйна
На теория новото споразумение би трябвало да помогне на Украйна да привлече американски капитал, технологии и управленски опит в добива на полезните изкопаеми, енергетиката и инфраструктурата. В замяна – прозрачност, сигурност на инвестициите и споделяне на печалбите. Но както подчертават експертите, всичко това засега е само „на хартия“.
Освен това, по думите на икономисти, новата структура на споразумението реално елиминира опасността от „приватизация“ на украинските ресурси в полза на конкретни американски корпорации без участие на държавата. Вместо това, средствата трябва да се насочват към „фонд за възстановяване“, който ще действа по публично-частен модел и ще се отчита както пред украинската, така и пред американската страна.
Съмнения и критика
Критиците на споразумението обаче посочват, че в условията на война и слаби институции в Украйна, всякакви „гаранции“ за контрол или прозрачност лесно могат да останат на думи. Освен това, при отсъствие на пълна информация за условията на бъдещите технически споразумения, не може да се изключи възможността за „колониални клаузи“, които да обвържат Украйна икономически за десетилетия напред.
Някои нарекоха това „неоколониализъм под формата на помощ“. Други – „единственият реален шанс за възстановяване след войната“. Според трети – това е „втори План Маршал“, който може да трансформира украинската икономика, ако се реализира коректно и без корупция.
Заключение
Накратко – засега има само рамка. Пълната картина ще стане ясна едва след ратификацията, подписването на техническото споразумение и реалното стартиране на проекти. А дотогава, както казват самите участници в процеса, „всичко може да се промени“.
