Откакто генералисимусът на градската десница Атанас Атанасов директно поиска от президента Румен Радев третия проучвателен мандат за съставяне на правителството и след като най-високият човек в антрето на политиката Слави Трифонов рече, че ще си виси на другия бряг, без да му пука за някакви Корнелии и прочие лидери, в българската опозиция взе да се случва нещо. 

Какво точно - не е ясно. Или IQ-то на опозицията пада прогресивно пред очите ни, или за пореден път тази опозиция върши тежки предизборни глупости. Не за първи път малко преди изборите българската опозиция е завладявана от суицидни мисли, които са постигали очакваното -

губила е "нарисувани" избори

Първо един базов въпрос - защо разни хора участват в изборите? Защо хора, които са популярни колкото свлачище в Искърското дефиле, все искат да ги избираме, тропат с крак за медийно внимание и т.н. Това е ясно - защото всеки политик иска не просто да бъде избран, а и да се докопа до властта - за да реализира уникалните си виждания за бъдещето на татковината. Това е повече от нормално! И тъй като малка партия трудно ще види сама власт, Бог е създал коалициите. Обратното е ненормално - да съществуват политици, които искат да участват в избори, но не се борят за власт и се гнусят от коалиции. Ако някой ви казва, че ще танцува сам, че не му трябва да се заиграва с никой в политиката и т.н., той си отваря път единствено към дълбокото, тъмно и безславно място на вечен опозиционер. Мърморко, който, освен да плюе, нищо не прави. И тогава трябва да се замислите. 

Ако съществува нещо общо между новия политик Трифонов и старата опозиция в лицето на градската десница, това е искреното им желание да запазят своята външна и вътрешна идейна и нравствена чистота, превръщайки самодостатъчността си в знаме. Сакън да не допуснат необеззаразен политик на своя девствен бряг. Това пречеше години наред десницата да порасне в политиката, това пречеше години наред на Трифонов да влезе в нея. 

На практика подобна концепция прокламира вероятността, че е възможно

да останеш чист дори когато се бориш с прасета в калта 

Около теб всички да са в черно, а ти да яздиш бял кон. Да си убеден, че си говорил с Господ, а всички останали са абсолютни невежи. Подобно желание - хем да искаш власт, хем да не искаш партньори, моментално те поставя някъде между Бай-Ганьовото “Всички са маскари” и екзистенциалната мъдрост "Адът - това са другите".

А може би нещо не знаем - може би Слави Трифонов или десните (извън Атанасов, който явно е отворен за коалиция) работят активно за следизборна управленска коалиция. Може би все пак няма да дарят Борисов с нов мандат, докато ни разказват приказки под шипковия храст. В онзи поучителен разговор между Трифонов и Сашо Диков отпреди две седмици се чуха някакви неща от “Ще видиш”, “Що така мислиш” и т.н., което трябваше да ни покаже, че освен чистота Трифонов

държи на своя бряг и голям коз,

който ще тропоса на масата в нощта след вота. 

Супер, може и така да е - ще видим. Трифонов обаче трябва да е наясно с три неща. Първото е, че ще загуби избиратели, ако не покаже до 4 април, че е убеден противник на Борисов. Второто е, че ще загуби всичко, ако сега е противник на Борисов, а на 5 април се окаже на брега на Бойко. Третото, когато става дума за тайни преговори и изненадващи резултати - Трифонов не е длъжен да ни убеждава, че политиката е като проституцията - работа по тъмно с нулева публичност. Ние това го знаем. 

Досега Слави вървеше към изборите по терлици, тихо - и това му носеше успех. В мига, в който започна да се обажда, се видя, че говоренето е враг на рейтинга му. Затова е много важно кой какво говори - той, Атанасов и останалите опозиционери. Непремерените думи сега могат да се окажат камъни след изборите. Може да се окаже, че

там, където плюеш днес, утре трябва да правиш други работи

И преди Трифонов да свърже тезата “Власт се печели в коалиция” с “ Я не ме тикайте при Нинова”, нека да обърнем внимание и на БСП. Нинова е човекът, който направи така, че БСП да няма приятели. На самото “Позитано” не останаха приятели заради нейния остракизъм. Тя загуби два пъти “нарисувани” избори. На тази жена наистина не ѝ отива да бъде котаракът Леополд. Ако БСП се докопа до властта, това ще бъде 8-ото чудо на света. Единственият шанс на БСП се крие във факта, че в тази държава властта се печели заради тъпотиите на управляващите, а не заради достойнствата на опозицията. БСП на Нинова няма достойнства, тя има електорат, който, макар и пооредял, все още ѝ вярва и ще гласува за нея. 

Никой не “тика“ Трифонов и към градската десница 

Атанас Атанасов, т.е. ДСБ, е склонен да участва в коалиция с "Има такава държава" на Трифонов, но ако има пословични играчи, които много по-силно от Трифонов и Нинова се борят за идейната си чистота - това е точно градската десница, част от която е ДСБ. Това са хора, които години наред знаеха как само да харчат наследството на СДС, да се разделят, а когато историята ги караше да правят коалиция, тя се разпадаше като сняг напролет. Те са като Албания по времето на Енвер Ходжа - нищо отвън не бива да стъпва в тази горда земя на орлите. Ако в БСП има разцепление, в десницата имаше раздробяване. Кълцане на ситно.

Затова днес не е много сигурно колко ще вземе градската десница, но е абсолютно сигурно, че Слави Трифонов влиза като бърз влак в политиката. 

Опозицията отново в лоша кондиция в предизборните времена 

Срещу нея отново има човек, който се е доказал с две неща - че никога не може да спечели мнозинство и че винаги може да състави правителство на малцинството - дали с независими експерти като Трайчо Трайков, дали с десни или леви, дали с патриоти - все тая - Борисов приобщава. Неговата любов е силна, изгаряща и нетрайна, но пък е и верижна - мераклии да приседнат на държавната трапеза винаги ще има. 

Затова Трифонов, Атанасов и всички други, които се впускат в тазгодишната надпревара, все пак трябва да помислят какво искат от този живот - да спечелят властта или да се наредят по-напред на опашката в Банкя.