- Арх. Василева, Сметната палата разби на пух и прах опазването на културното наследство. Според одитната институция част от архитектурното ни богатство е съсипано, повечето сгради, паметници на културата, са в лошо състояние. Вие сте член на специализирания експертен съвет за опазване на културните ценности към министъра на културата. Не би ли трябвало този съвет да е стожер на обществения интерес, включително и когато той е в конфликт с инвестиционния интерес? 

- Когато стане въпрос за облика на един град и инвестиционните интереси, аз също винаги питам: А къде е общественият? Той би трябвало да стои най-отпред. Точно в тази специализирана комисия съм се сблъсквала с най-големия абсурд, свързан с опазването на недвижимото културно наследство от страна на отговорните институции. Допреди две години на столичния булевард „Васил Левски“ 19 все още съществуваше т. нар. Двойна къща, но през април 2017 г. сградата беше съборена, след като Министерството на културата свали статута й на паметник на културата. Една година по-късно Двойната къща получи посмъртно статут на защитена от закона сграда. Това е показателно как се вземат решения за културните ценности  и чий интерес е водещ. Първият спор, който поведохме покрай Двойната къща в специализирания съвет, беше за това да не се сваля статутът й. Бях единственият член на съвета, който се обяви за запазването му.

-  По чие предложение тогава беше свален статутът на сградата?

- На Националния институт за недвижимо културно наследство. Той излезе със становище, че сградата е загубила стойността си, че е чужда в средата си, при условие че точно тя си е в собствената среда, всички останали са дошли след нея в тази среда и са й на гости. И че Двойната къща едва ли не стои нелепо на мястото си. Срещу този парцел е английската резиденция, на гърба на изчезналата вече сграда по ул. "Шести септември" има цяла поредица от постройки, които са недвижими културни ценности и те са в един общ ансамбъл. Сред изтъкнатите мотиви за премахването й беше този, че собственикът й не може да я поддържа и има инвестиционни интереси. По-големият абсурд обаче беше в това, че една година по-късно същият този НИНКН внесе обратното становище за гласуване - да се даде статут на разрушената вече Двойна къща, защото тя е много ценна, елемент от средата, репер на постиженията на епохата! На новата сграда, която ще се вдигне на мястото й, ще бъдат апликирани две от фасадите на Двойната къща. Това е преизграждане по автентични данни, но с напълно нови материали. Ние трябваше да върнем статута на съборената сграда, защото собственикът й Кирил Киров искал да възстанови тази фасада. Ами, добре, ако ти изведнъж си се влюбил във фасадата на къщата, която си съборил, повтори я, никой не ти пречи.

- Защо така се случи, че точно НИНКН, институцията, която отговаря за опазването на недвижимото културно наследство, не може да се противопостави на хаоса и разрухата?

- НИНКН беше авторитетна научна организация със самостоятелен статут и много на брой компетентни специалисти - повече от 500-600, които можеха да обхванат цялата страна. После паметниците на културата започнаха да пречат, особено в интересните туристически дестинации. Институтът беше унищожен и от пазител на интересите на културното наследство беше превърнат в администратор. Започна едно голямо свиване на числения му състав, докато експертите бяха направени служители на пряко подчинение на министъра на културата. Сега са петдесетина души, натиснати са от неизпълними срокове за даване на становищата. За да може да противодейства и да не е послушко, на този институт му трябва самостоятелен статут. Трябва да стане отново институция. Трябват му и хора, и финансиране. Не може да се казва "това не е ценно", а утре, когато го няма, че е ценност. 

- Много от паметниците на културата бяха превърнати в паметници на срама, тъй като парцелите им са най-апетитни за инвеститорските интереси. 

-  Да, София вече прилича на таралеж, във всеки квартал стърчи набодена някоя висока сграда, която носи след себе си увеличен автомобилен трафик, много хора, уплътняване на средата, училища, детски градини, обслужване... Но когато се вглеждаме в променения облик на градовете, не трябва да забравяме, че ценните стари сгради имат и градска среда - огради, тротоари, улици. Целият градски център на София е бил покрит с паважи. През 1906 г., когато София започва бурно да се разраства, тогавашният й кмет Мартин Тодоров поставя пред общинския съвет въпроса за уличните настилки. Имало е две опции - или да се направи асфалт, или - паваж. След дълги разсъждания общинските съветници предпочитат да се сложи паваж, по-скъпата настилка, но пък по-трайната. В употреба влиза наш витошки гранит и сиенит, една от кариерите и производствените цехове за павета са била край Гара Бов. Така започва покриването на софийските улици с паваж, както и на повечето европейски столици, които и досега са запазили своите паважи като част от културното си наследство. Паважът е преди всичко белег на цивилизованост. Гордеем се, че можем да минем по античната улица Декуманус Максимус в центъра на София, но в същото време сме склонни да оберем паважа, да го дадем някъде и да лепнем отгоре асфалт. После започваме да го кърпим, той пропада, преасфалтираме го след няколко години... Докато при ремонт на паважната настилка се вдигат паветата и после пак се редят. Цял Париж и Рим са в павета. Германия купува павета от България.
Един исторически образ на града започва от сградата, тротоара, гранитния бордюр с особена форма, от канавката, дъгите на паветата... Всичко това е един ансамбъл, не само къщата, взета сама за себе си. Имам дълъг спор по този въпрос със зам.-кмета Тодор Чобанов, защото паважите, положени в София до 1944 г., са обявени за групов паметник. За да бъдат пипани и премахнати, трябва да се получи разрешение на специализирания съвет към министерството на културата, както и за всеки друг паметник на културата. В София обаче общината слага коня зад каруцата. Обявява първо, че ще прави реконструкция на бул. "Дондуков", избира проект, пуска търг за изпълнение, сключва договор с изпълнител и тогава се сеща, че трябва да поиска разрешение за премахване на паважа, защото в проекта е заложено настилката да е асфалтова. Идват и казват: „Ами, ние вече сме сключили договор, а фирмата няма павьори“. Да, но цяла Прага е в павета, дори тротоарите, всяка улица и всеки квартал е с различен рисунък на мозайката, да се обърнем към тях за помощ.

- Дали ако кметовете получат правомощия да се намесват в решенията за сваляне на статута на паметник на културата, каквото предложение има, нещо ще се промени в по-добра посока?

-  Не знам, законодателят да прецени. Но какво правим, ако кметът е лекар? Питала съм много пъти в общината защо не се прилагат тези членове от закона, които дават право на ипотекиране на ценния имот. Добре, след като установявате, че тая законова норма не работи по някаква причина, значи законът трябва да се промени. Законът за устройство на територията например е променян 90 пъти, откакто е приет. Първата му промяна е няколко дни след приемането му. А ние чакаме сградите да паднат и тогава да вземаме мерки. Защо не приложиха ипотека към къщата на Гешов, чийто архитект е Никола Лазаров? От години наред аз самата се боря за спасяването на част от крилата на "Майчин дом", сградата е дело на архитект Петко Момчилов. Безнадеждна работа! Както и тая със сградата на Факултета по журналистика. Възстановихме западното й крило, но финансирането изведнъж спря и сега вече десет години чакаме Софийският университет да даде малко пари, за да се довърши етажът и да се пусне сградата в експлоатация.

В цялата ужасна ситуация обаче има и нещо положително. Хората започват да си дават сметка, че във времето всички тези ценности могат единствено да си качват цената. Така както пазим една стара картина и не бихме я нарязали, за да си направим от нея стелки за обувките, така трябва да пазим и старите сгради. Те по нищо не се различават като ценности. Не всички стари постройки са гениални, разбира се. Те обаче са свидетели за своето време, първо естетически. Като планови схеми пък ни показват бита на хората преди нас, техните занаяти, каква е била йерархията в семейството... Тези сгради, не само жилищните, са свидетелство и за материалното ниво на епохата, какви строителни материали са използвани, как са произвеждани, транспортирани, какви занаяти е имало, какви са техническите постижения и кога са започнали да се внедряват и тук. Един пример. На бул. "Мария Луиза" има една много тясна сграда, построена през 1906 г. за отдаване под наем. В нея за първи път е приложена схемата дневна с кухненски бокс, а апартаментите са със собствена вътрешна баня. А ние често си мислим, че всичко тръгва от нас.