Къщата с ягодите на улица "Сан Стефано" е била една от най-красивите сгради в София при построяването си в края на 20-те години от арх. Георги Кунев.  Дори в настоящия вид — с изпопадала мазилка, олющена боя, голяма дупка на фронтона, надстройка и закрити с ламарини прозорци — красотата още си личи по един призрачен начин.

Същевременно през последните десетина-петнайсет години тази къща се превърна в ярък символ на едно едно грозно явление —  неумението или нежеланието (или и двете) на държавните и общински власти да се погрижат за опазването на културното наследство, което е тяхно задължение.

Началото на разрухата започва през 1944 г. с национализацията и за съжаление  не само не свършва, ами се ускорява с приватизацията - и особено откакто става собственост на Валентин Златев. В периода преди това къщата е служила последователно като румънско посолство, съветско търговско представителство и още някакво социалистическо учреждение с неясно предназначение. През 1990 г, тя е реституирана и върната на наследник. Валентин Златев получава Къщата с ягодите през 2012 г. от фирмата на своя баща, Васил Златев, който пък я купува през 2004 г.

През времето, откакто е собственик, стана ясно, че Златев (и бащата, и синът) не се интересува от сградата, а от земята под нея.  В много от случаите схемата е следната: богат бизнесмен купува къща, обявена за паметник на културата, някъде в центъра на София. Ако междувременно е намерил връзки да промени статута ѝ, я разрушава и строи на мястото ѝ нещо ново и по-високо, от което ще печели повече.

Ако не успее да премахне статута ѝ на културна ценност, собственикът може да прибегне до вариант 2 — просто не прави нищо, няколко години не полага грижи, не упражнява надзор — след което обявява,  че паметникът на културата е в много лошо състояние и не подлежи на ремонт. Понякога се случва да пламне пожар, обикновено причинен от самонастанил се клошар. Така може да се съкрати прекалено дългото чакане. Преди три месеца то този начин пламна Шапкаревата къща на бул. "Скобелев", до Петте Кьошета. Случвало се е и с други паметници на културата.

Къщата с ягодите е в ситуация на вариант 2. Стои си необезпокоявана, необгрижвана и деградира. 

През 2012-а собственикът обяви намерението си да разруши къщата, да изгради отново фасадата ѝ, а зад нея да издигне друга, модерна сграда. Столичната община настоя Къщата с ягодите да бъде реставрирана и запазена в автентичен вид. Последните намерения на стопанина ѝ отново включват разрушаването на къщата, но този път препострояването ѝ щяло "да запази нейния дух". Златев декларира и готовността си да издаде банкова гаранция за това.

„Предстои къщата да бъде унищожена и всякакви евфемистични изрази като „демонтиране“, „преизграждане“… на практика прикриват едно престъпление, което предстои да бъде извършено с един от най-ценните ни образци“, коментира тези намерения в ефира на БНТ арх. Петкана Бакалова.  Според доскорошната зам.-председателка на Камарата на архитектите в България, тази къща е емблема на битката в нашето общество между една малка част от експерти и обществени личности, които се опитват да опазят паметниците на културата, и сериозното неразбиране както в гражданите, така и в собствениците - а може би и в институциите, какъв е смисълът на културното наследство. Тя определи културното наследство като ДНК-то на нашия народ, запис на колективната ни памет. 

В случая имаме къща, построена преди почти сто години с една технология, която няма как да повторим в момента. Когато я унищожим, губим опит, губим знания за разтворите, което са използвани, за технологиите, губим цялото това познание, което няма как да възстановим сред това обясни арх. Бакалова. 

Същевременно всички законови процедури са спазени, но това няма да спаси Къщата с ягодите, защото така е направен Законът за културното наследство (ЗКН) от 2009 г. Той казва, че ако една сграда е в лошо състояние, притежателят ѝ може да я възстанови в оригиналния ѝ облик и пространствени характеристики. Това може да означава както добри намерения, така и възможност да се случи катастрофа.

Законът обаче визира и отговорността на собственика да поддържа къщата в добро състояние, обърна внимание арх. Бакалова и попита реторично - къде бяха институциите 15 години, за да наложат санкции и да принудят Златев да положи грижи? А ако той не желае — предвид това, че имотът е знаков, самата община би могла да направи ремонта и да накара собственика да го плати, като го ипотекира.  

Що се отнася до твърденията, че къщата не подлежи на ремонт, Бакалова припомни, че преди няколко години там на оглед са били група специалисти от Камарата на архитектите заедно с френски колеги от  „Екол дьо Шайо“, най-старата реставрационна школа в света. Те са достигнали до общото мнение, че къщата е в добро състояние и може да бъде възстановена, без да бъде преизграждана.

„Твърдя, че в конкретния случай една част от колегите експерти са продали съвестта си, институциите са ги подкрепили и реално нещата могат да бъдат решени само от Столична община, защото общините по ЗКН също носят отговорност за културното наследство. Това, че министерството е съгласувало нещо, не означава, че Столична община трябва да се съгласи и да предприеме действия по демонтаж. За това се иска кураж и разбиране за ключовото значение на тази сграда…“. 

Арх. Бакалова призова Столична община и министерството на културата да направят независими конструктивни експертизи на Къщата с ягодите и, ако трябва, и необходимите проекти за конструктивно укрепване, които да гарантират устойчивостта ѝ на земетресения в най-висока степен.