Законът е ясен - съдия, който може да се приеме за предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото, не може да участва в разглеждането му. Целта на отвода е да гарантира безпристрастността на съда, да я направи видима - гражданите да са убедени, че няма никакво съмнение, че други интереси, а не доказателствата ще решат даден спор. Основен принцип в правото е, че никой не може да е съдия в собственото си дело.
Теорията е едно. Получава ли се обаче на практика? Краткият отговор е "не".
В последните седмици се концентрираха случаите, в които се питаме защо даден магистрат си прави отвод и поставяме под съмнение мотивите му. Или обратното - недоумяваме защо някой не се отвежда въпреки всички съмнения, че ще успее да е безпристрастен. Макар за отводите да се води регистър, те по никакъв начин не се анализират, нито подлежат на инстанционен контрол. Съдиите сами решават дали се отведат. Няма кой да определи
дали тези решения са безразборни и необосновани
и това да доведе до санкция за съдията. Тоест вратата за злоупотребите с отводи е широко отворена.
Така например всички съдии на окръжно ниво в Разград се отведоха от дело за катастрофа, подсъдим по което е син на служителка в съда. Не на колега съдия, не на прокурор, на служителка. Делото беше пратено от Върховния касационен съд в Русе. Което го извежда дори от апелативния район, тъй като делата на Окръжен съд - Разград отиват в Апелативен съд - Варна, а тези на Русе - във Велико Търново.
В същото време магистратите от Русе без проблем разгледаха делата по мерките за неотклонение на четиримата младежи, обвинени в случая с пребития шеф на ОДМВР в града, и на бърза ръка наложиха постоянно задържане дори на непълнолетния. Като втора инстанция Апелативният съд във Велико Търново промени мерките - домашен арест за тримата пълнолетни и "надзор на инспектора при детска педагогическа стая" за 15-годишния.
Интересно, как в единия случай съдиите приемат, че няма как да убедят обществото в безпристрастността си, а в другия - че конфликт на интереси няма. При положение, че
за всички е ясно как действа системата,
колко са свързани институциите на местно ниво и как няма никакъв начин в русенския случай да не тегне съмнение.
Когато прокурорски син от района на Бургас беше обвинен за оранжерия с марихуана, последваха отводи и делото беше преместено във Варна. При това Борислав Сарафов, който все още е и.ф. главен прокурор, премести във Варна и разследването. Нещо, което странно не направи за русенския случай. Отводи нямаше и в Несебър, когато магистратите трябваше да определят мярката за неотклонение на Никола Бургазлиев, обвинен за жестоката катастрофа с АТВ в "Слънчев бряг". Съдът в Несебър, където се оказа, че родителите му са служители на МВР, го пусна под домашен арест, но втората инстанция ревизира това и определи задържане под стража.
Така стигаме до отводите от миналата седмица на целия състав на Софийския апелативен съд, който трябваше да разгледа като втора инстанция определението на Софийския градски, отказващо свобода на варненския кмет Благомир Коцев. Съдиите Александър Желязков (докладчик), Атанаска Китипова и Десислав Любомиров веднъж вече се бяха произнасяли за ареста на Коцев през юли. Затова щеше да е напълно достатъчно да запишат това в отвода си. Те обаче избраха да се мотивират с това, че "се води безпрецедентна негативна кампания срещу всеки ангажиран с участие при разглеждането му (на делото, б.а.) съдия". Според съдиите се тиражират "манипулативни, неверни и нямащи никаква връзка с производството твърдения, чиято единствена цел е да се внуши, че делата нямат криминален характер", за да се избегне задържането на обвиняемите. Магистратите негодуваха и срещу медийните изяви на адвокатите, които правели внушения, че делото е политическо, а твърденията им целели да сплашат съдиите. Желязков, Китипова и Даскалов уверяват, че са независими и почтени, но си правят отвод, "за да се изключат всякакви съмнения за предубеденост". "Недопустимо е правораздаването да става заложник на политически интереси, при преследването на които да се нарушава законът, накърняват се личните права на съдиите и се уронва авторитетът на съда", записаха те.
"Преведено" това означава - не искаме горещия картоф,
не ни пука какво се коментира и какво пишат медиите, но предпочитаме да не ни замесват. Нека други колеги да се занимават. Ден преди заседанието светлият им пример беше последван и от бившия председател на закрития апелативен спецсъд Георги Ушев, който общо взето също ни каза, че не му се занимава с толкова политически заредено дело.
В същите условия пък двама то съдиите от състава, който в крайна сметка гледа мярката на Коцев във вторник, и потвърди задържането му, не се отведоха. Да се чуди човек на крехкостта на някои съдии. Не трябва да забравяме и че основната заплатата на апелативно ниво за всички гони 8000 лв. Да сложим добавките за клас и ранг, бонусите и привилегиите, парите за дрехи и очила, осигуровките за сметка на държавата. Съдиите се разписват срещу доста прилична сума и би трябвало да имат смелостта и достойнството да не се влияят от критики, както и да търпят актовете им да се анализират, вместо да се държат като ощипани госпожици.
От началото на годината до 25 септември, т.е.
за 9 месеца, в страната са регистрирани 25 141 самоотвода
- случаи, в които съдиите сами са се отказали от разглеждането на делата по някаква причина. Двадесет и пет хиляди сто четиридесет и един. Отделно има 2712 отвода, направени по искане на страните по делата. Броят и на двата вида отводи е по-голям от този за цялата минала година. През 2024 г. са регистрирани 25 094 самоотвода и 2672 отвода. Като се има предвид, че действащите съдии са около 2200, то средно на магистрат се падат огромно количество отводи. Увеличението спрямо предходната година беше чувствително. През 2023 г. има 19 557 самоотвода и още 2725 отвода. Като се имат предвид числата за първите 9 месеца на 2025 г., тенденцията лавината от отводи да става все по-голяма ще се запази. Данните са от централизирания регистър на отводите.
Идват и логичните въпрос - дали от инструмент на безпристрастност отводите не се превръщат в символ на страх и зависимост. И защо в едни случаи съдиите се отказват от делата, а в други държат да ги гледат на всяка цена въпреки съмненията?
Колкото и клиширано да звучи, това подкопава още повече крехкото доверие в съдебната система, гражданите виждат, че някой не иска да поеме отговорност и предпочита да стои да стои настрана от горещите казуси, макар именно те да са най-големият тест за независимостта на съда. А също и обратното - когато съмненията са очевадни, съдът не може да не ги отчита. Способността да се вземат решения, дори когато са неудобни и рискови, но почиват на закона, е начинът да се постигне върховенство на правото. Иначе просто съдиите се превръщат в оръжие срещу съда.
