Напоследък не само ние се чудим докога ще я караме така - правим слабо посетени парламентарни избори през няколко месеца, защото калпавите ни политици не могат да съставят правителство. Напук на базовия демократичен принцип - членовете на правителството трябва да се ползват с доверието на парламента, напоследък все ни управлява извънпарламентарно правителство, назначено от човек с малко правомощия, какъвто е българският президент.

Защо се получава така? На пръв поглед - защото политиците ни не са от Марс, а са еманация на разпадналото се общество, в което отделни групички с разума на религиозна секта обикалят социалните кьошета.  

Нещата всъщност стоят малко по-различно - криза като тази просто е заложена в българската конституция. Всъщност, това, че ни управляват хора, които нямат парламентарна подкрепа, е резултат от калпав конституционен текст - България е една от малкото страни в света, която при падане на правителство и невъзможност на парламента да излъчи друго прибягва до услугите на посредник - в случая на президента.

Съвсем естествено е правителство да загуби парламентарната си подкрепа - все някога се стига до успешен вот на недоверие (като при Кирил Петков) или оставка на кабинета... Напълно нормално е да има процедура, която да гарантира, че във всеки един момент държавата има правителство. Включително и в периода между разпускането на парламента и излъчването на редовно правителство от новоизбрания парламент. В много страни има служебни правителства, наричат ги и технически правителства, и caretaker government - временна власт, която трябва да се погрижи за държавата, след като старата власт си е тръгнала, а нова още няма.

Но такова чудо като българското трудно може да се намери

Защо другите страни не правят по 3 парламентарни избора годишно? Те по-лесно ли избират редовно правителство, или там властта се държи дълго от служебен кабинет? Всъщност в доста страни въобще не разбират казуса ни - под "служебно" или "извънредно" правителство те разбират само правителство, което действа по време на криза - примерно война. В историята на Исландия, например, има само едно такова извънпарламентарно правителство като на Гълъб Донев - това на Бьорн Тордарсон от 1942 до 1944. Просто тогава тече Втората световна война, Исландия се откъсва от Дания, т.е. престава да бъде монархия, става република и все някой трябва да я управлява. Американците са на острова, така че правителството бързо е наречено "кабинет на Кока-Кола". Тъй като излъчването на правителство е работа на парламента, при всички други кризи парламентарните сили трябва да решат кой ще управлява временно до изборите и излъчването на ново правителство. Това е първият масов вариант, който се използва в демократичните страни -

депутатите решават кой ще е временен премиер  

Държавният глава утвърждава избора

Добре де, но ако депутатите все пак не могат да се разберат? Ако никоя партия не е в състояние да състави правителство в Гърция, президентът на републиката, в съответствие с член 37, параграф 3 от гръцката конституция, иска сформирането на правителство от всички партии в парламента и това правителство да проведе изборите. Ако и това не е възможно, тогава президентът назначава за премиер не кого да е, а някой от председателите на трите висши съдилища на страната. Т.е. президентът избира между предварително определена група хора. Гръцкият Гълъб Донев няма как да стане премиер на Гърция.

Белгия често пъти е давана за пример като страна, която може да функционира и без правителство. Разбира се, това не е така - всъщност по време на голямата политическа криза през 2007-2008 г. партиите преговаряха за правителството на Ив Льотерм, а по време на тези преговори се договориха либералът Ги Верхофстад да бъде ръководител на нещо, което ние наричаме служебно правителство. 

Дори и в Македония действа принципът парламентарните сили да се разберат за служебното правителство - Емил Димитриев бе премиер между Груевски и Заев като част от споразумение между политическите сили и договора от Пържино.

В Дания служебно правителство е имало начело с Ото Либе по времето на Великденската криза преди 100 години и още едно, начело с М.Фрийс. Във Финландия не е имало служебно правителство от 40 години. 

В англоезичния свят,

в уестминстърската политическа система

- (държавен глава, правителство, многопартиен парламент), отиващото си правителство играе ролята на служебно - и това е вторият масов вариант, който се използва в демокрацията. Т.е. в целия англоговорящ свят няма такова нещо като временно правителство, което да свърши някаква работа за 2-3 месеца и да си ходи. При такава система Бойко Борисов щеше да управлява до избирането на Кирил Петков. А Кирил Петков щеше още да управлява - докато 48-ото НС или някое друго не избере нов премиер. 

В Германия нещата не стоят по-различно - мандатът на канцлера свършва в мига, в който има избран нов Бундестаг, както и тук, но той продължава да действа, докато не бъде избрано и назначено ново федерално правителство. Част от политическата култура в Германия обаче е действащото правителство да не взема никакви решения, които биха обвързали ненужно следващото редовно правителство или биха ограничили обхвата му за действие. Това засяга преди всичко финансови и кадрови въпроси. Тук този принцип не се спазва - служебното правителство пише бюджет. 

България е по-близко до изоставената чешка традиция - в конституцията на Масарик от 1920 г. е имало такава разпоредба - раздел 78, който, точно както и в България, дава власт на президента "да определи кой ръководи делата на правителството, освен ако не бъде сформирано ново правителство". Сега обаче в Чехия нещата стоят леко изменени. През 2009 г. президентът Вацлав Клаус назначава служебното правителство на Ян Фишер след консултации с парламентарните сили - т.е. инициативата за назначаването идва от парламента. Фишер управлява повече от година до идването на правителството на Нечас. През 2013-а падна правителството на Иржи Руснок, но президентът Земан назначи Руснок да ръководи правителството като кабинет в оставка до формирането на ново правителство след предсрочни избори. 

На практика правителство на Гълъб Донев е "Куца патица" по рождение

Или по-точно - фалшива куца патица. В англоезичния свят "куца патица" е политически термин за излизащ от властта политик. Т.е. държавен служител - президент, министър, сенатор, чийто наследник вече е избран или ще бъде избран скоро. "Куцата патица" има всички правомощия, просто се знае, че е ограничена по време. През януари 2017 г. Барак Обама искаше да започне прощалната си реч, но аплодисментите на слушателите му пречеха въпреки неговите молби за тишина. Тогава той шеговито каза: „Може вече да се каже, че съм куца патица, защото никой не следва инструкциите ми“. 

България няма такова нещо като служебно правителство до последната редакция на Живковата конституция, която става след 1989 г. След Търновската конституция "Изпълнителната власт е под върховния надзор на княза". Всяко длъжностно лице дава клетва, че ще е вярно на княза. Един от министрите (те били 6) се назначава от княза за председател на Министерски съвет. 

По време на комунизма нещата са още по-ясни. Формално България е парламентарна република, но Партията решава кой ще е премиер. В бр. 29 на ДВ от 1990 г. е публикувана промяна на конституцията, според която: "Министерският съвет осъществява своята дейност под ръководството и контрола на Народното събрание, а когато то не е в сесия, под ръководството и контрола на Председателя (Президента) на Републиката". Т.е. като ехо от царско и комунистическо време за пръв път се допуска, че изпълнителната власт може и да не е под контрола на законодателната. Така се отваря пътят за правителство, което е извънпарламентарно, каквото имаме в момента.

И така - вместо в ключови моменти конституцията да търси решения и съгласие в парламента, тя залага на извънпарламентарни решения, провокира още по-тежки политически борби. В резултат на всичко това получаваме безкраен скандал и безконтролна власт.