Генералните директори на БНТ се избират в предварително нагласени конкурси, които формално се провеждат от Съвета за електронни медии (СЕМ), но реално се договарят в кабинетите на политици и на телевизионни продуценти, близки до управляващите. Затова не може и не трябва да се търси логика в отговора на въпросите кой и защо кандидатства за шеф на обществената телевизия и кой и защо бива предпочетен. Имената на участниците обикновено стават известни в последния момент, като почти никой не обявява предварително целите, които ще гони, докато е начело на медията. Това не се прави, защото в противен случай избраникът влиза в капана преди конкурса да говори как ще защитава обществения интерес и ще лансира смислени и финансово аргументирани предавания. А след това му се налага да се обърне на 180 градуса, за да се отблагодари на тези, които са му помогнали да спечели състезанието.

Тези наблюдения, доказали се не веднъж и дваж назад във времето, трябва да се имат предвид преди разгара на започналата процедура за избор на следващ началник на БНТ. В понеделник осем мъже подадоха документи за участие. В списъка влязоха и хора, за които дори членове на СЕМ не бяха наясно кои са и работили ли са някога в БНТ или в друга телевизия.

Последното не се отнася за временния шеф на медията и доскорошен програмен директор на БНТ1 Емил Кошлуков. С мнозинство от 3 гласа „за” срещу 1 „против” и 1 „въздържал се” преди около месец част от членовете на СЕМ направиха от Кошлуков и.д. директор, след като титулярят Константин Каменаров бе принуден да напусне. Кошлуков участва и в предишния конкурс през 2017 г., в който до последно се считаше за фаворит на ГЕРБ и на ДПС. Дни преди финала преди 2 г. обаче се появи информация, че Кошлуков може би не отговаря на условието за 5-годишен трудов стаж в телевизия. След което СЕМ предпочете за поста Каменаров, който няколко месеца по-късно покани Кошлуков за директор на най-важния си канал - БНТ1. Любопитното е, че трима от членовете на СЕМ, които през 2017 г. избраха Каменаров, през април наложиха Кошлуков за негов наследник. Това бяха председателят на съвета София Владимирова, която е от квотата на ГЕРБ, Бетина Жотева, назначена от бившия президент Росен Плевнелиев, и Розита Еленова, която също е от парламентарната квота. 

В споменатия конкурс преди 2 г. участва и едно от най-известните лица на БНТ - Иван Гарелов. Този понеделник, часове преди края на срока за записване, той написа във вестник „Труд”: „А аз няма да се кандидатирам.

Не искам да легитимирам един фарс,

в който властта решава всичко, а СЕМ само го утвърждава”.     

Единственият участник в предстоящото пресяване, който обяви далеч преди началото, че ще се кандидатира, бе бившият кадър на БНТ Сашо Диков. Той каза, че финансовите и професионалните неясноти и съмнения около „Сан Стефано” 29 са толкова много, че трябва да бъдат обявени на висок глас, което е една от целите му да участва. След като напусна БНТ, Диков бе шеф на Канал 3, преди телевизията да бъде продадена и да започне да се счита за близка до депутата от ДПС Делян Пеевски. Впоследствие Диков бе програмен директор и на телевизия BiT, преди тя да бъде купена от фирма, за лице на която бе представен немного известният дотогава продуцент Мирослав Янев. Месеци по-късно BiT бе закрита, след като преди това се бе оформила като доста критична към властта медия.

В сегашния конкурс се включват още двама претенденти, за които това е втори опит да оглавят БНТ – спортният журналист Сашо Йовков и бившият парламентарен репортер на „По света и у нас” Стоил Рошкев. Преди две години Рошкев изобщо не бе допуснат до финалните събеседвания. След това той напусна държавната работа и в момента е водещ на сутрешния блок в телевизията на БСП. Йовков пък бе допуснат до решителната фаза – излагането на концепциите, но не получи нито глас от СЕМ. Ако обаче в предстоящия конкурс силните на деня

играят с повече от един фаворит,

както явно бе в предишния, този път волейболният спец Йовков би могъл да е един от тях. За неговите политически контакти се знае, че понякога е партньор по тенис на премиера Бойко Борисов.

Петият познат участник в конкурса е шоуменът Кръстю (Къци) Вапцаров. За него е известно, че семейството му притежава частна детска градина и че след края на екранната му кариера той периодично се включва в различни телевизионни проекти. Шестият кандидат е бившият криминален репортер на БНТ Явор Симов. Той бе и говорител на бившия вътрешен министър Румен Петков. В момента Симов е началник на звеното за обществените поръчки на „Сан Стефано” 29.

Най-непознатото име е на седмия желаещ да управлява БНТ - Никола Тодоров. От СЕМ съобщиха, че в документите му е отбелязано, че е работил като оператор, което тепърва ще се проверява от техническата комисия. Осмият кандидат е инж. Радостслав Главчев, който неизменно се явява на подобни конкурси от повече от 20 г.

Към момента Емил Кошлуков изглежда като абсолютния фаворит на управляващите да оглави БНТ през следващите три години (ГЕРБ вече обявиха намерение да направят мандатите петгодишни). Както вече стана дума, преди месец зад него застанаха трима от петимата членове на СЕМ. Също толкова гласове ще бъдат достатъчни той да стане и титуляр. Още тогава част от поддръжниците му в регулатора лансираха тезата, че Кошлуков е подходящ за постоянен шеф, тъй като е бил в екипа на Каменаров и ще осигури приемственост между неговите идеи и тези на стария началник. Опорна точка, която се очаква да бъде повторена многократно на предстоящите събеседвания.

За това, че Кошлуков се готви да управлява по-дълго от 5 юли, когато СЕМ трябва да обяви новия директор, говори и още един факт, който на пръв поглед няма връзка с конкурса. През май медийният регулатор единодушно одобри искането на Кошлуков управителният съвет на БНТ да бъде попълнен с пети член в лицето на досегашния член на същия съвет на БНР Виктор Серафимов. Решението може да се определи като изпреварващо, ако Кошлуков нямаше намерение да остане достатъчно дълго на десетия етаж на телевизията. Членовете на управителните съвети на БНТ и БНР имат свои мандати и хората в тях са в правото си сами да решат дали да подадат оставка, или не, когато начело на телевизията застане нов човек. Фактът, че Кошлуков попълва състава на УС на 15 май, подсказва, че най-вероятно той знае нещо, което на останалите участници в конкурса за генерален директор и на всички редови граждани в България все още не е известно.