Разхлабването на противоепидемичните мерки в Европа започна, но едва ли някой знае с точност още колко дълго хората няма да могат да се събират заедно на концерти, представления, филми и изложби. В последните месеци културният живот се премести в интернет, където всеки посетител е сам, артистите нямат публика и голямата част от представленията, изложбите и концертите са безплатни. Можем да гледаме опери, рок концерти, театър, да обикаляме Лувъра и Ермитажа. Можем да се срещаме и с българска култура, но не всички институции я предоставят охотно на "диванната" си публика.

Директорката на НХГ Яра Бубнова например призна пред БНТ, че всички световни музеи вече са дигитализирали колекциите си "и ги показват в огромни количества", но тя е по-склонна да се съгласи с призива (има такъв призив на една млада артистка) художниците да не позволяват произведенията им да отиват в дигиталното пространство, защото това е "нова форма на експлоатация, от която художникът не получава нищо". А и българските музеи разчитали да дойдат и да ги гледат "живи хора", допусна директорката.

Може би Бубнова трябва да се свърже с онези няколкостотин художници, които вече са продали свои произведения само защото са ги оставили в дигиталното пространство на Фейсбук групата "Купи изкуство, помогни на художник". Наскоро създадената група има над 7000 членове и огромен избор от произведения на изобразителните изкуства за всякакви вкусове, които се продават. Можете и само да разглеждате.

И докато творците и артмениджърите у нас чакат възможност да се срещат отново на живо със своята публика, в. "Сега" запита неколцина как им се отразява извънредното положение, работят ли онлайн, очакват ли помощ от държавата.

Аделина Филева, директор на СГХГ:

При все негативите си настоящата ситуация ни даде възможност да завършим проекти, издания, реставрация на определени творби, които бяха на “изчакване“, а също и да се обърнем към визуализация и излъчване на кратки филми и клипове за настоящите изложби, които публиката все още не е разгледала. В момента предлагаме визуална разходка в залите на галерията, която може да бъде видяна на официалния сайт и фейсбук страницата ни.

Обмисляме технически с какво още може да се оборудва галерията за допълнителни излъчвания (стрийминг платформи), срещи и разходка на посетителите с кураторите на изложбите, аудиогидове. Подготвяме осъвременяване на сайтовете на СГХГ и нейните филиали. 

Продължаваме и дигитализацията на нашите колекции. На сайта на галерия „Васка Емануилова“ вече може да бъде разгледана колекцията. В процес на заснемане сме на фонда на галерия „Дечко Узунов“ и отделните фондове на СГХГ. Част от тези творби ще качим на актуализираните сайтове на СГХГ и на общата платформа на Столичната община за дигитализация на културно-историческото наследство на София.

Лично аз обаче смятам, че галериите - дори с ограничен достъп - рано или късно ще се завърнат към класическия метод на работа. СГХГ преработи своя художествен план и част от изложбите, които планувахме за тази година, ще се реализират през 2021-ва. Вече подредените в залите изложби ще бъдат удължени – “Константин Щъркелов. Самотникът скитник“ до края на октомври, а "ИЗКУСТВО без/със ВРЕМЕТО?" до края на юни. Най-тъжното в работата на една галерия са празните зали. Хората дават живот на нашите проекти. Още в първия момент, в който отново отворим врати, сме готови да направим необходимия режим за достъп, съобразен с мерките за безопасност в условията на епидемията. Няма да е лесно, но е важно публиката да има възможност да се докосне до произведенията в експозициите, както и до продуктите в нашата книжарница.

Лаврен Петров, галерии "Контраст" и "Лоранъ":

Имам две галерии и те са засегнати по различен начин от извънредното положение. Едната, която се занимава със стари майстори, има своите позиции, работи, не е толкова важно да има откривания, изложби с хора… В “Лоранъ” мога да продавам картини, мога да извикам човек по всяко време. Въпросът е, че за голямата част от хората, които купуват картини, в момента това е последна грижа - те имат да преструктурират бизнеси, грижат се за служители и т.н. В “Контраст”, галерията за съвременно изкуство, положението е катастрофално. На 31 март трябваше да отрием изложба на Божидар Бояджиев, която щеше да е изключително събитие.

Ако нямаш средства и трябва да плащаш наем, фалитът е сигурен. Много пространства ще затворят. И проблемите няма да са само в тези 2-3 месеца, те ще са по-дългосрочни. Не очаквам, че ако утре Бойко Борисов каже: “Събирайте се!”, веднага ще започнем да се събираме.

На художниците ще им е по-трудно с по-малко галерии, но голяма част от арттърговията не минава през галериите, а директно през ателиетата. Това е модел, налаган от най-известните ни художници - те правят изложба, за да се покажат, а след това си продават сами картините. Те са достатъчно влиятелни, заможни и свързани с политика и с власт, с бизнес и с общества, които всъщност купуват от тях.

Не мисля, че държавата или министерството трябва да дават пари на частните галерии. В дългосрочен план за мен спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Сигурно ще кандидатстваме по програмата на Столичната община “Солидарност в културата”, която подпомага творци и пространства, макар че и там има много рестрикции.

Може би и галериите трябва по някакъв начин да се организират и да си помагат, така както го направиха художници във Фейсбук групата “Купи изкуство, помогни на художник”, но това е временно решение.

Румяна Йонева и Росица Чушева, галерия "Ракурси":

Затворихме галерията веднага след обявяването на извънредното положение и доколкото можем, работим от вкъщи. Отменили сме две изложби - на Марианжела Анастасова и на Чавдар Гюзелев, като се надяваме да ги представим есента. Изложбата, която се надяваме да пуснем след средата на май, ако отменят извънредното положение, е на Атанас Хранов.

Участваме активно в обсъждането на състоянието на сектора във Фейсбук групата „Визуални изкуства. Извънредно положение” - инициатива на Владия Михайлова, куратор в галерия “Васка Емануилова”, и на собственичката на Swimming Pool Виктория Драганова. Те събират информация от галерии, куратори, художници и се срещат и обсъждат с министъра на културата. Там направихме вътрешно допитване между галериите за загубите, които ще претърпим, писахме предложения как можем да бъдем до известна степен компенсирани и подписахме едно писмо с предложения за мерки. За независимите творци с по-ниски доходи беше осигурено известно финансиране, но за малките галерии се оказа по-сложно. Ние например сме ООД, а към Структурния фонд за помощ попаднаха само ЕООД-тата. Така че нищо не получаваме. В момента имаме само разходи - режийни, СОТ, данък сгради. А някои плащат и наем, застраховки, осигуровки… 

Всички галерии по света губят в момента, художниците също. Много се надяваме, че през май ще можем да отворим. Защото изкуството остава сфера, в която човек има нужда от лично докосване и виждане. Иначе всички произведения, които сме предлагали на търгове на аукционна къща "Ракурси", са качени онлайн и всеки може да ги види. Дано интересът се събуди. Но не очакваме големи продажби - нашият пазар и досега беше малък, сега ще се свие още повече.

Гергана Борисова, Галерия "Арте":

Бяхме принудени да отменим няколко изложби, които трудно ще успеем да реализираме по-късно, защото имаме график за година напред. Падна и юбилейната изложба на Михалис Гарудис.

Всички ние сме едно общество, което има нужда от общуване, от обмяна на идеи, на възгледи. Това донякъде може да се случва и онлайн, но живият контакт с авторите и с произведенията не може да бъде заменен. Това ще даде финансово отражение - едно е, когато гледаш живопис или скулптура на екран, съвсем друго е на живо. Много от колекционерите искат първо да видят произведението информативно в интернет, но след това винаги идват на място.

Първия месец имах усещането, че на никой не му е до изкуство и чистото оцеляване е по-важно. Но в момента, след физическото ограничаване, хората вече са зажаднели за други емоции - духът иска свободата, иска това, което винаги го е хранело и поддържало. И тук идва ролята на художниците и галеристите. Художниците са сред най-чувствителните хора в обществото и този период ще им даде нови теми и нови идеи, които чакаме с нетърпение. През май е крайно време да отворим галерията, и то с нещо позитивно - най-вероятно с изложба акварел на Иван Димов.

Игор Марковски, аукционна къща "Аполон и Меркурий":

От разговори с колеги и художници виждам, че в последните 2-3 седмици има раздвижване, осъществяват се продажби - разбира се, само онлайн и в малък затворен кръг. Цените се свалят от 10 дори до 40%, защото все пак трябва да има някаква търговия. "Аполон и Меркурий" имахме насрочен търг през май, но ще го направим юни.

Отделно една седмица след въвеждането на извънредното положение направихме на официалната ни страница онлайн търг само за живи художници, на които казахме сами да си определят цените и без никакви комисиони. Ако някой си хареса нещо, му правим директна връзка с художника. Тук не се гони печалба и това е временна мярка до 13 май, ако падне тогава извънредното положение.

В момента има огромен бум на картини, оставени в заложните къщи. На мен ми се обадиха за оставени 4 работи на Мърквичка. Но хората не искат цялата сума, а малка част, дори не и 10%, и след това си прибират работите. Това е израз на първоначалната паника.

Ние няма да търсим никакви помощи от държавата, както и досега не сме го правили. За солидарност между колегите също е трудно да се говори. В началото на кризата предложихме на големите тръжни къщи да направим общ онлайн търг, всяка да предложи примерно по десет произведения, после да направим някакви дарения. Получих само един отговор и той беше: "Не, ние сами ще направим търг". Останалите дори не отговориха.