Галерия "Лоранъ" отваря врати за изложбата на Иван Христов (1900–1987) "Структури". Вернисажът е на 29 септември от 18:30 часа.
В едно от последните си интервюта Иван Христов споделя: "58 изложби в Европа. Стига толкоз. Доволен съм, че живях, че бях млад, че оставих картини … Не е хубаво човек да се стреми към невъзможното, когато остарее. Оправдано е само изкуството, което се твори с вдъхновение, с настроение. Художникът не трябва да упражнява насилие над себе си. Но трябва да е всеотдаен – да живее и твори с цялото си същество... Животът не е удоволствие. Цветовете са удоволствие. Живописта започва с цвета и завършва с мъдростта. А остава само онова изкуство, което съдържа мъдрост. Изкуството е вечната трайна следа на човека."
Припомня се, че е изминал почти половин век от последната мащабна изложба на художника в София в залите на СБХ през 1980 г. "Щастливи сме, че през тази година Националната галерия ни припомни за голямото живописно наследство на Иван Христов (1900–1987) с ретроспективна изложба от 11 юни до 10 октомври и гордо поемаме щафетата с изложбата "Структури" от 29 септември до 31 октомври 2026 г. в галерия "Лоранъ", пишат домакините.
Акцент в тяхната селекция са непоказвани ранни творби. Те ни позволяват да надникнем в началото на един дълъг творчески път. Виждаме как се е изграждал авторът, как се е променял неговият поглед и как постепенно е формирал свой собствен разпознаваем художествен език. Пейзажистът Иван Христов е творец, носил България в себе си по много личен, почти съдбовен начин. Тази връзка с родната земя не е просто тема в неговото творчество, а лична съдба и вътрешна принадлежност. Това има своето продължение и в живота му. Иван Христов е дарил повече от 60 свои картини на Велико Търново и Трявна, с което те стават част от културното наследство на двата града.
Иван Кънчев Христов е роден на 19 януари 1900 г. във Видин. Завършва Втора мъжка гимназия в София и по желание на своя баща се записва в Юридическия факултет. Успоредно с това посещава Държавното рисувално училище като частен ученик. От 1920 г. до 1925 г. следва в Художествената академия, специалност "Живопис" при професорите Никола Ганушев, Никола Маринов и Стефан Иванов. През 1926-1927 г. специализира живопис в Мюнхен. Двегодишният му престой в Германия завършва с първата му самостоятелна изложба, в която показва основно портрети, но и няколко пейзажни творби от Трявна, които са оценени високо от критиката.
След завръщането си в България работи като учител по рисуване в Столарското училище в Трявна, където по негова инициатива е създадена музейна сбирка, от която води началото си специализирания Музей за резбарско и зографско изкуство По-късно преподава и в мъжката гимназия "Александър I" в Пловдив. Постепенно, той въвежда нови методи за преподаване, които се препоръчват на учителите по рисуване в цялата страна.
Христов рисува пейзажи от всички краища на България - Велико Търново, Габрово, Мелник, Трявна, Ловеч, Балчик, Видин, Белоградчик, Пловдив, където известно време работи като художник към Народния музей. От 1945 г. до кончината си през 1987 г. той е художник на свободна практика.
Изложбата "Структури" ще може да се види в галерия "Лоранъ" (ул. "Марин Дринов" 30) до 31 октомври.
