facebook
twitter

Култура

„Лоранъ" от днес започва своята зимна приказка

Картини от български класици потапят в атмосферата на снежна България
377
Иван Тричков, Зимен пейзаж, 40-те, 50-те г. на ХХ в.

До 16 февруари

 

Вълшебството на Коледа и Нова година се смени с  прегръдката на снега и преди да потънем в студа, умората и тъгата по отминалите празници,  в  столичната галерия „Лоранъ“ се оставяме художниците да ни покажат различните измерения на сезона. Салонът се изправя пред предизвикателството „Зима" и отново след миналогодишната тематична изложба се обръща към темата и продължава да наблюдава явлението в художественото ни наследство. Зимните пейзажи са сред най-магичните. Мразовитият сезон е богат на вдъхновения и е повод за богато нюансирана живопис в една гама, която дразни сетивата на художниците и ги предизвиква, но и всява респект.

Изборът тази година попада върху умели познавачи на жанра като Васил Стоилов, Илия Петров, Иван Христов, Иван Тричков, Марин Устагенов, Дончо Занков и други български класици. 

Чисто и бяло е платното на Любен Доганов със заскрежени силуети на дървета в парка. Финесът се е изпарил пък в платното на Тодор Хаджиниколов, за да отстъпи място на резкия контраст. Студ, умора и тъга се крият в изображенията на голи дървета на фона на градските къщи, загатващи дистанция. Друго изживяване навява малка работа на Илия Петров с композиция и атмосфера, близки до Брьогеловите ловци в снега. Предният план сякаш се противопоставя на радостта в средния план с пързалката и огрените от светлина планински очертания на Витоша в задния.

Епично противопоставяне ни разкрива Марин Устагенов в работата си „Кривака срещу ятагана“. В естествена среда, в дълбоките преспи сняг авторът ни напомня, че във времето снегът е бил също тегоба и тревога, а и повод за  сблъсък. Бели експресивни мазки доминират в работата на Иван Христов. Снегът затрупва всичко, от него не се виждат улиците, накацалите къщи и далечината.

Характерен пейзаж на Васил Стоилов е акцент в изложбата. Това е лек, прецизен акварел с фини, деликатни цветови преходи. Изобразена е част от зимно Търново, избрана сякаш символично да покаже старото и новото. В пейзажа в известен противовес съществуват два свята –  единият с елегантно светлосенъчно проработени, но еднакво безлични съвременни сгради, и вторият - със затънали в снега с възрожденска архитектура в топли цветови акцент, но с овехтели и призрачно забравени къщи.

Голямоформатен панорамен планински  пейзаж е сред трите избрани произведения на Иван Тричков. В него в широка котловина са сгушени къщи и кален път на фона на заснежени планински вериги. Тази работа е противоположна по състояние на неговата най-малка творба в изложбата, в която зимните дървета са окъпани от снопове розови отблясъци.

Ключови думи:

Лоранъ
3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Китайски филм бе изтеглен от "Берлинале"

11.02.2019

1923 7
Номинацията на режисьора на "Бохемска рапсодия" за наградите БАФТА е оттеглена

07.02.2019

871 16
Стоянка Мутафова празнува 97-ми рожден ден и 70 години сценична кариера

02.02.2019

349 1

Коментари

Michael_P

„Лоранъ“ - това наименование как се произнася на съвременен български език? Не звучи някак си добре: Лоранъъ....

Michael_P

Моя ученик ако напише такова нещо, Госпожата ще му напраска двойка. Не е честно спрямо децата. Същата работа като "хемендекс"  - надпис в ресторант на морето. (ham and eggs).

А най добре прочетете The Book of Snobs  ( William Makepeace Thackeray).

Памфуций
снимка на Памфуций

Изборът тази година попада върху умели познавачи на жанра като Васил Стоилов, Илия Петров, Иван Христов, Иван Тричков, Марин Устагенов, Дончо Занков и други български класици. 

Значи си струва да се види.

Влез или се регистрирай за да коментираш