Броени дни делят хиляди ученици от четвърти, седми, десети и дванадесети клас от традиционните изпити в края на всеки етап, целящи да установят постигнатото от тях в училище. В навечерието на тазгодишния изпитен маратон над 400 учители, директори и образователни експерти решиха да излязат от обичайното говорене за ефективността на матурите да мерят уменията на младежите и да се фокусират по-надълбоко в темата за качеството на образованието. На организираната от фондация "Заедно в час" и сайта prepodavame.com конференция "Добрите практики на фокус" те разсъждаваха върху това кое образование е качествено, как да го измерим и кои са ключовите фактори, които влияят върху него. Все въпроси, от които може да тръгне промяната в системата, стига всички в нея да имаме смелостта да им отговорим откровено.

"Защо го учих всичко това?" 

Разговорът за качественото образование несъмнено тръгва от въпроса какво искаме да постигнем в края на 12 клас - какви ученици очакваме и какво да развиваме в тях. За съжаление малцина си задават този въпрос, макар всички да виждаме все по-объркани младежи на изхода, чудещи се накъде да поемат професионално. В учебните програми са заложени различни знания и компетентности, които следва да покрият учениците в края на всеки етап, но дали те ги подготвят за живота? Действителността вече доказа ключовата роля на меките умения - като работа в екип, критично мислене, умение за учене и др., които би трябвало да се учат в училище, но не се. "Излизайки от училище, децата трябва да се чувстват добре, спокойни, обгрижени, да им е обърнато внимание, вкл. на техните специфични потребности, защото всяко дете има различни нужди. В края на образованието си те не бива да си задават въпроса: "Защо го учихме това?", а да знаят, че това, което са правили в училище, ще им помага в бъдеще", коментира директорът на Националния инспекторат по образованието д-р Анелия Андреева. Дефиницията й за качествено образование звучи и така - "Не училището да учи за живота. Училището е самият живот".

Според образователния експерт Стефан Лазаров на училищата следва да се даде свободата да определят кое за тях е качественото образование съобразно специфичните нужди на техните ученици, както и сами да избират начините, по които да постигнат своите цели. "Българското образование се опитва да създаде условия в края на 7 и 12 клас всеки да има едни и същи знания. Това в съвременността става все по-невъзможно, а най-важното става ненужно", казва той. По думите му всички добри практики, които показват училищата, надхвърлят държавните образователни стандарти, защото учебните заведения са идентифицирали конкретните си нуждите и са действали спрямо тях. Затова според него учителите и директорите следва да бъдат подкрепени да извършват тези дейности, в които виждат най-голяма добавена стойност.

"Страните с най-осезаемо и бързо подобрение на резултатите на учениците са именно тези, фокусирани върху развитието на система от подкрепящи механизми, насочени към експериментиране и подобряване на преподаването, тъй като най-важният фактор за промяна на ученика е преподаването", казва и Десислава Кузнецова, експерт от Световната банка. Според нея обаче за България е по-важно как да балансираме всички мерки. "Все още ние трябва да се справяме и да адресираме базовите компетентности, те трябва да са издигнати на пиедестал", смята тя.

Кое влияе на резултатите на учениците?

Преподаването е най-важният фактор, влияещ на образователните резултатите на учениците, но далеч не единственият. Също толкова важно е и лидерството в управлението в училището - по какъв начин се задават целите му, колко са високи те, съобразени ли са със спецификата му и средата. "Ако училищният екип е силен, сериозен и знае накъде води училището, това се отразява на резултатите", казва Анелия Андреева. По думите й е съществено и как се мисли за учителите - дали дефицитите в тяхната професионална реализация и подготовка се адресират правилно, дали допълнителната квалификация отговаря на нуждите им. "Проблем за всички е и работата с младите учители - въпреки специализираните и целенасочени усилия последните години да имаме повече млади учители, те влизат в училище, но не се задържат. Някъде нещо се греши", казва тя.

Според Кузнецова е време и у нас да започнем да работим не с универсализирани, а с по-гъвкави цели, в които всеки ученик да припознае себе си. По думите й трябва да се види коя е групата на талантливи ученици, надхвърлили държавните изисквания, към които следва да се адресира различна цел, работеща за нуждите им. По същия начин, по който според нея следва да се действа и с другата група деца, към които системата е пропусклива и които нямат елементарни умения. "За тях трябва да има адекватен стандарт, който да е под обичайния стандарт, но това е първата стъпка, която да преведе тази група ученици и учителите им по спокоен и подкрепен начин към приближаване до стандарта. Не виждаме все още ясна дискусия по тези теми, но смятам, че България като потенциал на системата, ресурс и традиция отдавна е готова да навлезе дълбоко в този дебат - чрез свобода, опит и експериментиране, чрез търсене на решения, в който да няма виновни, а да видим кое работи наистина", смята тя.

Лазаров отбелязва, че лидерският екип в училището включва не само директорите и техните заместници, но и учителите и дори учениците, на които трябва да бъде дадена свобода да изпълняват идеите си и да преживеят лидерството чрез различни роли. Колкото повече свобода и лидерски роли имат учителите, толкова по-уверени ще са те, за да водят промяната и да достигат до по-добро качество на образованието, казва той. Анелия Андреева пък отбелязва, че за да могат всички тези хубави неща да се случват, е изключително важно училищата да бъдат честни към това, което правят и което са постигнали. "По време на инспекциите ни - всички още им казват проверки, но те не са - виждам как колегите в стремежа си да се покажат в най-добра светлина, не са честни и откровени в някои неща. Във всяко училище има проблеми, по-добре с наша помощ да помогнем на съответното ръководство да види къде намираме предизвикателства и как да се преодолеят. За съжаление не виждам този честен поглед, който следва да е неотменна част от един лидерски екип. Със замазване и неглижиране на недостатъците не може да вървим напред", казва тя.

Откъде да знае училището Х, че тази година то е по-добро от м.г.?

Откъде знаем, че нещо се случва, или не се случва? С какви инструменти разполагаме, да разберем доближаваме ли се до очакваните резултати? Как мерим базовите компетентности? Откъде да знае училището Х дали т.г. то е по-добро от м.г.? За съжаление отговори на тези въпроси няма. "С НВО могат да се измерят резултатите", каза Лазаров, добавяйки веднага уточнението: "Шегувам се, разбира се", на което присъстващите на конференцията избухват в смях. Реакцията им е показателна за това как всички, може би само без МОН, осъзнават, че националните външни оценявания на практика не оценяват това, за което са призвани. Те продължават да мерят колко могат да наизусят учениците, както и доколко родителите могат да компенсират дефицитите в системата, пращайки на частни уроци децата си, а не какво реално са научили.

Лазаров открива три паралелни системи за оценяване на качеството на образованието у нас. Качеството, заложено в цялата училищна документация, което трябва да се създаде със системата на продължаваща квалификация за учителите, през НВО-то или заложеното в държавните стандарти, според него остава на хартия и е имагинерно. Втората паралелна система е на качеството, създавано от учители и директори, които хвърлят допълнителен труд над изискваните стандарти, за да отговорят на нуждите на учениците. Третата е свързана с Националния инспекторат по образованието, призван да измери обективно качеството, но успява частично. "Има отделни училища с вътрешни системи за измерване на добавената стойност на преподаването, но подобно измерване на ниво система изцяло отсъства. Моментът, в който ще можем да измерим добавената стойност на образованието и ефикасността на вложението средства, е толкова далеч, колкото е било и преди 10 г.!", песимистично заключава той.

Началникът на НИО Анелия Андреева признава, че броейки училищата, които са успели да инспектират, няма място за оптимизъм. Както и че през инспектирането в сегашния му вид, не е възможно всички близо 2500 училища да минават през ежегодно измерване на постиженията, каквото според нея е нужно. "Качеството не може да се мери само през количествени параметри, то е много обхватно и затова прилагаме богат инструментариум от показатели за оценка", казва тя. Нуждата и очакването за въвеждане най-после на система за измерване на добавената стойност в училищата обаче остава - нещо, започнато от бившия министър Красимир Вълчев, продължено от наследника му акад. Николай Денков, но към момента доведено до под кривата круша. 

"Не е нужно НИО да обиколи всички 2500 училища. По-важно е да започнем да мерим. "Във всички успешни училища в чужбина забелязваме, че дойде ли инспекция, те излизат със своите данни. Те мерят с няколко инструменти и се чувстват свободни и с пълен реквизит да обменят информация спрямо това, което имат за своите постижения. Ние в България сякаш не мерим. Направете саморефлексия във вашето училище, помислете има ли нещо, което е по-стандартно от това, което прилагате като методика по предмета", съветва тя. По думите й сезонното замерване на резултатите дава възможност на системата да знае дали дадено държавно изискване трябва да бъде отложено временно - дали в дадено училище следва да се акцентира върху математиката, или пък в даден регион - да се работи известно време с предимство върху езиковата грамотност.

Стимулирането на нагласи за искрена самооценка у директорите и учителите не е никак лесна задача. Експерти тук са категорични, че следва да обърнем поглед към по-високото ниво - РУО и МОН. "Проблемът е на системно ниво и трябва да се тръгне отгоре, да се прецизират изискванията. Вероятно и честно да си дадем сметка, че не всички ученици ще станат супер гениални млади хора, за някои е по-важно да усвоят книжовен български език, да четат с разбиране, да разчитат схемите в метрото. Това са умения, които не сме заложили в програмите. Не се разсъждава в тази посока - та ние продължаваме да нямаме дори наредба за оценка на качеството!", казва Андреева.

"МОН - няма наредба, няма индикатори и няма национален консенсус! НИО - нямат авторитет в бранша, нямат капацитет и нямат политическа подкрепа! Родителите - нямат експертиза и нямат усет за партниране! НПО-та - не е професионално да говорят за качеството в системата!", възкликва и Юлиян Петров, председател на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". По думите му, за да променим качеството на образованието, трябва да променим отношението си към учителя - "да му дадем свободата, автономията, да му дадем копнежа към иновация, да спрем да се вторачваме към заплатите и погледнем към националните образователните политики, от които много вече станаха фиктивни, а някои от тях стават зловредни".

По двора му ще го познаете...

За измерване на други важни показатели, като благосъстояние на учениците, как се чувстват те, как общуват, как изграждат уменията си за учене и др. пък на този етап у нас изобщо не може да се говори. "Работата на едно училище се познава още по влизането в него, още тогава се разбира дали то подкрепя всички свои ученици", споделя Андреева. По думите й един чист, подреден и поддържан двор, с врата, която не се заключва с катинар, говори, че училището е част от общността, а не нещо, което се пази от нея. "По-модерните училища има пропускателен режим с турникети, но дали влизането трябва да е толкова сложно? Как се усещат децата - крещят ли, агресивни ли са, или цари тишина и звук не се чува. Как те се отнасят към директора си - това са все важни неща, от които може да се направят изводи", казва тя.

По думите й е важно да се наблюдава и благосъстоянието на децата - дали те се чувства добре, или пък пресирани и се съмняват, че няма да успяват. "Много често в елитните училища с високи изисквания децата, които нямат 5.50 среден успех, просто биват освобождавани. Тези училища дават добри резултати, учениците им завършват и се реализират добре, но аз не мисля, че това е пример за добро училище. Не всички ученици имат еднакви способности. Деца на 14-15 г. с високо кръвно, депресия и суицидни състояния? Това в никакъв случай не е добро училище", казва Андреева.

ПОМОЩ

Десислава Кузнецова споделя за рамка за наблюдение на педагогическите практики и на взаимодействието в класната стая, която Световната банка предоставя безплатно на правителствата от близо 10 г. В нея се обръща внимание на характеристиките на педагогическото взаимодействие, доколко учителите проверяват нивото на разбиране на учениците, работят ли с обратна връзка, доколко се стимулира критичното мислене, как се развива социално-емоционалната компетентност, каква е културата на класната стая, как успяваме да менажираме времето. "Тази рамка може да се надгражда - за България например може да се заложат умения за работа в екип, както и уменията за зелено поведение", казва тя, добавяйки, че за Балканския регион като цяло се забелязва изоставане по отношение на стимулиране на критично мислене и емоционалните компетентности в класната стая, както и някои аспекти в културата на класната стая, свързани със стереотипите.