2022 г. бе много разочароваща от гледна точка на българската психология. Станаха видими неподозирани състояния. Имам предвид отношението към войната, бежанците и общо Украйна. Много българи стискат палци нападнатата държава да бъде унищожена или поне да се предаде. Успоредно следва да се отчете, че видяхме и огромни количества съпричастност. Но доброто в българина не е новина, то е известно още от приема на арменците и спасяването на евреите. Новото е именно лошото - осветяването на твърде мръсни кътчета от човешката душа.

Накратко, чудя се: Как е възможно нормален човек да оправдава гледната точка на този, който е тръгнал да убива; Как е възможно така да се преобърне схващането за добро и зло. Тъй като става дума за пределни събития - война, смърт!, според мен това са нечовешки състояния. Не го проумявам, наистина.

Нека уточня най-напред, че приемам някои от аргументите, които се употребяват в полза на Русия относно предисторията на конфликта. Вярно е, че Западът от позиция на силата "дразни мечката" по нейните граници. Истина е, че повече му е важна Русия (слаба), отколкото съдбата на самата Украйна (досущ желанието на Русия за слаб Запад и жертването на "пешки" в името на целта). Вярно е също, че украинските власти допускаха през годините вътрешни проблеми относно руското малцинство. Съгласен съм и за западното лицемерие (то е общочовешко). Но в никакъв случай това

не може да оправдае започването на война!

Каквито и проблеми да е имала Украйна преди, равносметката днес са десетки хиляди убити и стотици хиляди прогонени хора, разрушения - ясно е кое е доброто и кое злото. В общ план, да оправдаваш агресор за война, защото "разполага с причини", е все едно да оправдаеш убиец в житейска ситуация, защото... си имал причини. "Прав е да натисне спусъка, понеже другите го дразнеха, те са лицемери..." - нима има такава логика? Нима има логика, според която при убийство е по-важно какво правят околните, а не самият убиец? Може - но такава е единствено логиката на адвоката му, при това слаб адвокат - опитвайки да го оправдае. Не и при обективна добронамерена преценка. 

Трябва да се знае, че отговорността е винаги лична! Ако не е, никакво общество не може да съществува! 

Да поговорим още за логика. За защитниците на руската агресия тя не работи. Факти, причини, следствия... нямат значение. Тези хора твърдят, че войната почнала още с нарушаването на Минските споразумения. Това не просто е лъжа, ами отгоре. Щом говорим за логика, защо пренебрегват анексирането на Крим? Как така летоброенето

разсеяно пропуска отнемането на територия?!

Как така тези хора не правят връзката, че присвояването на Крим е причина за украинското отношение спрямо руското малцинство - защото точно Русия отне територията, не друг (подобни беди за съответното малцинство биха се случили във всяка държава при идентична ситуация; нима Кремъл не го жертва заради други свои интереси?). Войнолюбците твърдят още, че в Украйна недопустимо след майдана се настанил прозападен режим. Но как така произточен (Янукович) е допустим, пък прозападен не е? Къде в крайна сметка остава правото на Украйна да се самоопределя? Или, може би, след като съсед й е Русия, няма право? А пък ние, съседи на Турция, имаме право? Наистина няма логика в цялата работа: неистов вой, че Украйна забранила на българското малцинство да изучава родния език (пълна измислица от "Възраждане", която зарадва военолюбивите съзнания) - и пълно снишаване, когато всъщност днес Русия го прави; мирът следвало да се постигне, след като нападната Украйна сложи оръжие  -

а не след като нападателят Русия прибере армията си

И т.н,. и т.н.

Има философско схващане, че някои неща са непознаваеми за ума, човек ги "натъкмява" по мярата на своите собствени представи. Така на пръв поглед се оказва, че защитниците на войната пречупват преценките си единствено през неистовия опит да оправдаят Русия - понеже я обичат, мразят Запада, носталгични са по социализма (макар Русия да не е социалистическа)... Причините може да са много, но в корена е именно това - Русия е най-важната за всички тези хора. И понеже ненавиждам ценностна система, в която чужда държава (все едно дали е Русия, САЩ, Бангладеш...) е по-важна от живота и мира, за мен всичко това е нечовешко. Но нека признаем: в случая въобще не става дума за нещо непознаваемо, а

за умишлен избор на злото

Умишлено му се стискат палци -  ето това е мръсното кътче на душата, излязло наяве. Цялата гореописана "логика" целенасочено се натъкмява според психологическата нужда да се оправдае една държава, е не да се жалят погубените животи на хиляди невинни загинали !

Всичко това не е нищо друго освен бяс - вътрешен, съкровено човешки. Зло, твое си. Неуспех да се справиш сам с него. Да го преодолееш, да се надскочиш. Паралел към него е прокарал Достоевски.

Мога да продължа и с отношението към украинските бежанци у нас. Кое е доброто и злото около тях, също е ясно. Не знам по коя ценностна система на тия хора следва да не се помага, а да се пречи. По кой ценностен критерий следва да бъдат гонени от България? Няма такъв, разбира се. Въобще няма смисъл да говорим как тези хора да бъдат интегрирани и полезни. Това е недостижимо, след като

базово се губи ориентир за доброто и лошото

Далеч съм от мисълта, че всичките тези, или пък подобни - според мен откровени психически отклонения, се проявяват единствено в България. Но у нас, видно от проучванията и активността в социалните мрежи, са широко разпространени. Те са ситуирани като цяла гледна точка в обществената дискусия. Всичко това е една много тъжна констатация в какви хора сме се превърнали.

Все си мислех, че пред обезчовечаването има граници. Че има нещо съкровено, през което не бива да се преминава. Явно няма. Тъжно.