facebook
twitter

Наблюдател

Гърция се отърсва от икономическата разруха

Ако премиерът Мицотакис успее да размърда бюрократичния застой, с парите на ЕС от структурните фондове страната може да направи чудо
автор
Политико
693
 ЕПА/БГНЕС
Гръцкият премиер Кирякос Мицотакис е убеден, че страната може да вземе съдбата си в свои ръце.

Гърция направи нещо като получудо, което обаче остава малко незабелязано. След разрушително десетилетие на депресия и три спасителни финансови програми със строги икономии родината на европейската демокрация отново е с функциониращи институции. Социалната кохезия се оказа изключително издръжлива; бюджетът има излишък; екстремистите от крайната левица и тези от крайната десница са в отстъпление. Новото десноцентристко правителство на премиера Кирякос Мицотакис спечели изборите през юли, като доведе на власт по-младо поколение технократи със западно мислене, добре настроени към бизнеса, а не клиентелистката, националистическа гвардия на неговата партия „Нова демокрация“. Мицотакис даде начален тласък на дълго отлагани приватизационни сделки, а в Европа се опитва да създаде доверие, така че Атина да може да поразхлаби стегнатия си фискален колан и да привлече крайно необходимите й инвестиции.

Търговският комплекс „Кентрикон“ близо до централния атински площад „Синтагма“ е барометър за икономическия упадък и съживяване на Гърция. В пика на кризата със суверенния дълг всички магазини там с малки изключения бяха затворени и прозорците на много от тях бяха заковани. Историческото кафене „Кентрикон“, където патриархът на Социалистическата партия Андреас Папандреу обичаше да похапва, не работи. Всички с изключение на един от магазините възобновяват дейността си, както и кафенета, бръснарница, магазини за бързо хранене и туристическа агенция.

Възраждането на търговския комплекс - а и на останалата гръцка икономика - в никакъв случай не беше предрешено. Икономиката на страната се сви с 27% в периода между 2010 и 2016 г. В най-тежкия момент безработицата стигна до 27%, а над 50% от младежите нямаха работа. Пенсиите бяха орязани, обществените здравни грижи бяха унищожени, жертвани бяха и средствата за образование. Гърция напълно вдигна само  контрола върху капиталите от 1 септември, като сложи край на съществуващите в продължение на 4 години ограничения за теглене на пари и прехвърляне на средства в  чужбина.

Засега без Грекзит

Сега е трудно да си спомним, но Гърция беше опасно близо до Грекзит. В разгара на кризата, през юли 2015 г., когато премиерът Алексис Ципрас спечели референдум и получи зелена светлина да отхвърли условията, определени от ЕС и МВФ, Гърция беше на ръба, дори имаше опасност да бъде изхвърлена от еврозоната, както искаше тогавашният министър на финансите на Германия Волфганг Шойбле. Финансовият министър на „Сириза“ Янис Варуфакис имаше тайно разработен план за паралелна валута, но пък беше уволнен, след като Ципрас реши да направи остър завой и да приеме спасителната програма. ЕК също беше разработила таен план Б, за да минимизира щетите от евентуално излизане на Гърция от единната европейска валута.

Повечето от заслугите за половин чудото на Гърция са на Ципрас и на неговата партия „Сириза“, която по време на управлението си се превърна от крайноляво популистко движение, борещо се срещу статуквото, в типична социалдемократическа партия и въведе строгата спасителна програма, на която силно се противопоставяше и в която никога не повярва.

Харизматичният отряд с леви политически виждания заслужава две поздравления за това, че избра политическия реализъм - за споразумението със съседна Северна Македония, сложило край на 25-годишен застой в спора за името на страната, и за това, че Гърция остана обединена по време на икономическия трус.

Социална стабилност

Самите гърци също заслужават аплодисменти. Многофамилната система действаше като важен амортисьор за омекотяване на икономическата катастрофа. Внуците ходеха в колеж благодарение на пенсиите на бабите и дядовците си. С един месечен доход се изхранваха няколко гърла. Обществото се обедини, вместо да се разпадне заради проблемите. В пика на икономическата криза страната също така се справи с наплива на стотици хиляди сирийски бежанци и други мигранти в Егейско море в периода 2015-2016 г. Повечето от тях се бяха насочили на север към Германия, но и много гърци взеха бежанци в домовете си, личната и общинската солидарност компенсираха недостатъците на фрагментираната държава.

Най-голямото постижение вероятно е начинът, по който гръцката политическа и социална система устояха на икономическия шок. Не само че полковниците не се намесиха, както направиха между 1967 и 1974 г., за да управляват чрез брутална военна хунта, но страната продължава да поддържа стабилна двупартийна система.

Крайнодясното движение „Златна зора“, което използва насилие срещу мигрантите, се сви отново до незначително, не успя да спечели депутатски места на проведените тази година избори за европейски и национален парламент. Крайнолевите, които напуснаха „Сириза“, изгубиха цялата или голяма част от обществената подкрепа, която имаха.

Прекалено рано е да се обяви, че гръцкото чудо е цялостно, тъй като икономиката прекалено бавно отчита ръст, за да доведе до повишаване на жизнения стандарт на повечето хора. Бедността и безработицата все още могат да бъдат видени навсякъде. Около 20% от хората живеят в нищета, а други 14% са на границата с бедността, според статистиката на ЕС. Половин милион главно млади хора, образовани гърци, от около 11-милионното население емигрираха по време на кризата в търсене на работа и възможности. Малко се връщат.

Пътят напред

Банките все още са твърде обременени с лоши заеми (43% от всички кредити), за да поемат рискове за финансиране на нов вид бизнес. Кредиторите от ЕС изискват от правителството да поддържа първичен бюджетен излишък преди лихвени плащания, равняващ се на 3,5% от БВП, което не дава на Атина фискална възможност за инвестиции и създава малко възможности за намаляване на данъците.

Гърция продължава да е изключена от програмата на Европейската централна банка за изкупуване на облигации - тъй като нейните ценни книжа нямат инвестиционен рейтинг, което не й позволява да  получи доверието на инвеститорите както в други процъфтяващи страни от ЕС след прекратяването на спасителните им програми като Ирландия и Португалия. И все пак цените за кредити за Гърция сега са доста по-ниски, отколкото са тези за САЩ.

Мицотакис настоява, че Гърция може да вземе съдбата си в свои ръце. Първият бюджет на правителството, представен наскоро, съдържа набор от насочени към бизнеса мерки, целящи да засилят растежа чрез намаляване на корпоративните налози и на данъците върху дивиденти. Той се опитва да стимулира потреблението със скромно намаляване на налозите за средната класа, по-специално с намаляването на омразния жилищен данък, събиран чрез сметките за ток. Над 300 000 домакинства и бизнеси се подписаха под схема, инициирана от Ципрас, да се погасяват неплатени данъци със 120 вноски.

Докато в страната се наливат пари в търсене на краткосрочна печалба, лостовете за ускоряване на икономическото възстановяване в голямата си част са извън контрола на Атина - в Брюксел, Берлин, Франкфурт и в известна степен в геополитиката. Това подхранва непрекъснатите разкази на Гърция, че е станала жертва на зли външни сили. „Ние сме политически зависими от решения, за които не отговаряме“, казва Ник Малкуцис, който е редактор и основател на сайта за икономически анализи MacroPolis.

Помощ отвън

Има голяма доза истина в думите на Малкуцис. Например геополитическото напрежение между Турция и Запада може да се окаже причина за евентуално дестабилизиране заради последния ръст на мигранти, прекосяващи Егейско море с лодки. Турският президент Ердоган заплашва да изпрати милиони сирийски бежанци към Европа, ако ЕС определи военната операция в Северна Сирия като инвазия.

Има и още една причина, поради която европейските държави кредиторки не разхлабват примката около Атина сега, за да подкрепят икономическото й възстановяване.

С едно окуражаващо решение ЕК накрая одобри гръцката правителствената програма „Херкулес“, която предвижда да се отпишат лошите кредити от балансите на банките. Сега страните от еврозоната трябва да представят приходите, които ЕЦБ е реализирала от изкупуването на гръцки ценни книжа в началото на кризата, както обеща преди време. Освен това трябва и да разреши на Мицотакис да използва парите, за да финансира насърчаващи растежа структурни реформи като намаляване на данъците, вместо да настоява, че ще използва парите, за да връща дългове.

ЕС може да си позволи да намали изискването за първичен бюджетен излишък поне с 1 процентен пункт от БВП, при условие че парите са инвестирани в обществени инфраструктурни проекти. От своя страна  Гърция може да ускори приватизационната програма и да подобри капацитета й, за да харчи неизползваните средства от структурните фондове на ЕС, полагащи се на страната. В бюджетния период 2014-2021 г. Атина успя да получи едва 25% от европарите, като милиарди евро останаха недокоснати заради неспособността й да представи готови проекти. ЕС трябва да позволи на Гърция достъп до тези пари за по-дълъг период, ако Мицотакис успее да разчупи бюрократичния застой. При условие, че всички тези мерки се обединят и с малко късмет от международната общност Гърция може и да ни изненада с икономическо чудо.

 

3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Гърция напусна асамблеята на НАТО в знак на протест

19.02.2020

3653 7
Транспортна стачка ще блокира Атина днес

18.02.2020

204
Проф. Ханке: България ще последва съдбата на Гърция, ако приеме еврото

16.02.2020

7734 69

Коментари

Сицилианецът
снимка на Сицилианецът

Ха  разруха  по евтини лекарства от булгаристан качествена храна високи пенси и заплати

+13 заплата и 14 пенсия.!

 

нпример влиза грък с 800Единици/пенция/ пари в тяхния лидл- пиле 2,5 единици кола1 единица  хляб 1 Единица  кашкавал 5 ед  сирене 4  месо 5 е

Влиза ганчо с 360 ЕДИНЦИ /пенция/ в булгаристански лидл - пиле 5 е  сирене 8  кашкавал 12 +..и т.н.

Verbis verbis

„, но и много гърци взеха бежанци в домовете си,..„ 

Това къде? В Гърция? ???

 

Гоолеми търкалета търкаля това „Политико„

Но както се казва, каквото и да ти говорят, да знаеш, че става дума за пари.

Гърция е с над 460 млн плюс в бюджета за 2019 година, та се чудят сега как да и ги измъкнат.

Damien
снимка на Damien

Браво! Чудеса щели да станат, ама пак с европейски пари..

Влез или се регистрирай за да коментираш