facebook
twitter

Наблюдател

Гражданите искат промяна. Политиците обаче не дават

Победа над ГЕРБ изисква съвършено различен политически подход, за какъвто левите и десните опозиционери не са дорасли
1700
Илияна Кирилова
Усещането, че изборите най-много да заменят една партийна котерия с друга, все повече обезсърчава избирателите да гласуват.

Резултатите от отминалите местни избори позволяват на всяка от основните политически сили да поседне, да изпъне крака и да въздъхне от задоволство. ГЕРБ арогантно полетя на крилете на „безапелационната победа” и никакви критични забележки към представянето й не могат да смутят самодоволните партийни шефове. БСП се „завръща в местната власт” с няколко червени петна по политическата карта на страната, но достатъчно, за да укрепят самочувствието на „Позитано” 20. ДПС „разширява географията”, в която ще „защитава демокрацията” (кой обаче ще ни пази от пазачи като движението?!). А „Демократична България” премина в „следващо агрегатно политическо състояние” (по Христо Иванов) и от облаците на блаженството, където я издигнаха няколкото спечелени района в София, щяла да щурмува парламента.

Да, политиците вече могат да си отдъхнат, след като най-страшната им задача - как да подлъжат за пореден път своите избиратели - остана зад гърба им. Несъмнено много граждани също ще почувстват облекчение, че изборната баталия е приключила - повече или по-малко успешно според партийните им пристрастия. Мнозина други обаче остават напрегнати и ще бъдат така още дълго време. Това са онези хора, които искаха същинският резултат от отминалия вот да бъде промяна. И то не каква да е, а генерална промяна (ако заемем позабравения лозунг на Бойко Борисов, с който настоящият премиер започна своя възход като кмет на София). Тези граждани остават без нищо. Още 4 години ще гледат същите партийни мутри - единият лагер ще ги залъгва с лозунга „работа, работа, работа” (ГЕРБ), вторият - със „смяна на модела” (БСП), а третият - с „административна революция” („Демократична България”).

 

Хубава перспектива, няма що

 

И вината за това положение носят изцяло онези формации в лявата и дясната половина на политическия спектър, които се заявяват като твърда опозиция. От гледна точка на техните избиратели единственият съществен въпрос, който стоеше на тези избори, беше: какво трябва да се направи, за да бъде повалена (или поне разклатена) ГЕРБ от властта? Защото единствено това би довело до така желаната генерална промяна. Отговорът на този въпрос изискваше мислене в стратегически порядък, което надхвърля краткосрочните приоритети и ограничените визии на партийните централи. За съжаление опозицията - и лява, и дясна, продължава да копае единствено в собствената си тясна нивичка и нито може, нито желае да вдигне глава и да погледне към хоризонта.

Изборите затвърдиха една представа, която от известно време битува сред политическите наблюдатели - че гражданите все повече се ориентират към кандидати, които се стремят да поставят дистанция между себе си и традиционните политически сили. Партиите обаче, водени от

 

късогледи съображения и тесногрупови интереси,

 

предпочитат да игнорират тази тенденция, която може потенциално да се превърне във вълна, издигаща ги над управляващите. Затова продължават да разчитат на кандидати, които удовлетворяват единствено един твърде тесен сегмент от електората. А подобна стратегия води единствено до предизвестен провал, когато се изправяш на избори срещу ГЕРБ - може би последната останала масова, „народняшка” (както се изразяват някои социолози) партия в България. Събирането на широка подкрепа, като се залага на кандидати, които прекосяват границите между различните политически сили и се нравят на враждебно настроените към партиите избиратели - това засега се очертава като единствената рецепта за успех срещу ГЕРБ. Фактът, че Бойко Борисов не спира гневно да заклеймява непартийните кандидати, показва неговия страх от подобни предизвикателства.

На опозицията обаче продължава да не й достигат воля и въображение, за да се откъсне от остарелите си представи за превъзходството на чисто партийната политика. В БСП например започнаха да усещат накъде духа вятърът, след като партийно необвързаният Румен Радев спечели със забележителна лекота президентските избори през 2016 г. срещу ярко партийния кандидат на ГЕРБ Цецка Цачева. Това беше достатъчно на соцлидера Корнелия Нинова, за да оцени предимствата на непартийните кандидати и да се опита частично да приложи същата схема на кметския вот през 2019 г.

 

Опитите й да надхвърли тесните рамки на партийността

 

обаче се оказаха крайно ограничени. Например когато седна да решава кого да подкрепи за кмет на столицата, Нинова се спря на бившия кадър на столетницата Мая Манолова. Макар че се кандидатира като независима, бившият омбудсман се припознава от повечето десни (и антикомунистически настроени) избиратели за червена до мозъка на костите. Затова те категорично отказват да я припознаят, дори когато стратегическият политически интерес - да се подкопае превъзходството на ГЕРБ, им диктува да го направят. На „Позитано” 20 със сигурност са били наясно с тези настроения, но вероятно са решили, че годините, които Манолова прекара в защита на „бедните и онеправданите”, са покрили с прах политическото й минало до степен, че достатъчно избиратели да я възприемат като алтернатива на статуквото. Не познаха. Факт е обаче, че Манолова успя да привлече много избиратели извън традиционния червен електорат (достатъчно, за да стопи разликата със съперницата си от ГЕРБ Йорданка Фандъкова до по-малко от 5% и да поиска касиране на вота). А това е доказателство, че хипотезата за силния потенциал на кандидатите, лансиращи се като непартийни, е основателна.

Макар и пределно слабички, опитите на левицата да се разчупи изглеждат направо титанични на фона на пълната липса на инициатива и нови идеи от страна на опозиционната десница. Години наред единственото, което десните предприемат, е да се прегрупират в различни формати - „Синята коалиция”, Реформаторския блок, „Нова република”, „Демократична България”. И за децата стана ясно, че политическият потенциал на подобни групировки, независимо от това кой влиза и излиза от тях, е изчерпан. Това обаче десните лидери очевидно не могат или не желаят да признаят. И на всеки следващ вот излизат с нова коалиция, която неизменно носи едни и същи разочарования.

Това, което предизвиква недоумение, е упоритото им нежелание да се отклонят от този

 

път, който очевидно не води наникъде 

 

Когато им се представи подобна възможност в лицето на непартийната кандидатура на Борис Бонев, десните лидери дори и не помислиха да му предоставят своята безусловна и необвързваща подкрепа. И така пропиляха единствения шанс за автентично гражданско предизвикателство към завзелата столицата партийна групировка на ГЕРБ. Сега пляскат щастливо с ръце, защото спечелили 1/3 от районните кметове в София. Браво, с това темпо, за да превземат изцяло по-ниското управленско ниво в столицата, ще им трябват само 8 години (в най-добрия случай)! Ясно е обаче, че нямат „изкристализирал мандат за промяна” от избирателите, както се насили да признае съпредседателят на „Демократична България” Христо Иванов.

Съдейки по изборните резултати, такъв мандат няма никой. Успехите на опозиционните сили тук-там из страната може да им доставят задоволство и да потушат временно някои вътрешнопартийни напрежения (което е особено важно за „Позитано” 20 например). Но очевидно не са достатъчни, за да могат да твърдят, че избирателите им дават своето доверие и подкрепа да съборят управлението на ГЕРБ. Такава свръхмащабна задача изисква съвършено различен политически подход - да се премести фокусът от теснопартийните интереси към стратегическия приоритет, който може да обедини широки обществени групи, враждебно настроени към управляващите. Нито левите, а още по-малко десните опозиционери обаче засега показват, че са дорасли за такъв тип политика.

15

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Бойко Борисов се зае да оправя кашата с болничните

18.11.2019

857 11
ГЕРБ се превръща във виртуоз на репресията над медиите
АЕЖ призова Борисов да озапти министрите и съпартийците си

Коментари

Begemot
снимка на Begemot

Така е, но като казваме А, да кажем и Б. Партиите у нас са резултат от политически инженеринг и са част от  НЕО-ЛИБЕРАЛНОТО статукво в компрадорско-перифериен вариант, така като беше замислен и разбиран в началото на прехода, та и досега. Те не са , никога не са били и едва ли ще бъдат изразители на   интересите, идеологията или проблемите и тежненията на някакви части от българското население. У нас партиите предхождат политическото битие, поради факта, че са създадени да отговорят на промяна, наложена отвън. Примери? Да почнем от десния фланг към левия: как бе създадена СДС? С кадри на БСП, или от умните и красиви  деца на кадри на БСП и с организационната помощ на БСП и лично на Луканов. По нареждане свише. Никаква тайна не е , исторически факт. ДПС? Пак така, директно разпореждане, включващо указание да се пренебрегне етническият й противоконституционен характер. За финансирането  да не говорим...БСП? В перестроечния си вариант и досега - либерална, социалдемократическа партия за политическа утилизация на левия вот, докато природата не си свърши работата по естествената му утилизация. Поради което има тежки шизофренични разстройства по отношение на собствената си идентичност. ГЕРБ? Проект на ЕНП, с одобрение от Козяк, финансиран и организиран от германски фондации ( по признанието на Бая) с цел създаването на някакъв работещ механизъм за колониално управление, след провала на предишните, също деклариран като нео-либерален ( макар че ГЕРБавата идеология е само далаверата). Затова по същество сегашните политически партии са партии на статуквото, те предлагат един и същи продукт в различни опаковки, така са замислени и осъществени.

Как  да бъдат припознати тези "партии" от българите? Как да има въобще политическо пространство в България, когато то е заето изцяло от изкуствено създадени отвън конструкти със строго определени цели ( неоколониализъм)? Докато българите се лъжеха по линия на идеологията, някакво припознаване още минаваше, но от 10 на и повече години не е така, по скоро все по малко  е така. Ако, дай Боже, станем нормално общество, ще трябва да се търси ново политическо представителство на съвсем нова основа, ново ляво и ново дясно, или ново "горе" и ново "долу", по линията на социалното неравенство, бедни и богати, някаква нова формула.  А дано, ама надали.

Интервал

Begemot 👍 Кратко, ясно и по темата.
А гласуването за тези посредствени и крадливи назначенци е съучастие в схемата.

ssto

Съгласен съм с оценката за партиите. Възложена им е обществена функция, която не знаят как да изпълнят. Не им е по мярката и възможностите.
 

При конструирането на обществения ни модел конституционалистите ни са обединили две различни обществени функции – да ги наречем евристична (идейна) и изпълнителна (приложна). Първата функция е генериране на идеи за решаване на обществените проблеми. Втората е прилагането им в живота за балансиране на интересите на различните обществени групи, а това се налага, когато ощетените станат болшинство.

 

Пораждащата ги потребност е регулиране и балансиране на интересите на различните обществени групи. Двете функции трябва да осигурят разпознаване на дисбалансите, установяване на вида и причините им, намиране на решение за уравновесяването им, разработването на план (стратегия и тактики) за прилагането им, осигуряването на средства за постигането им, отчитане на страничните последици от прилагането им, практическа работа по осъществяването им и като краен резултат – обществен баланс.

 

Замисълът е, коригиращите идеи и възможността да бъдат осъществени, да става чрез печелене на общественото доверие, при което множеството с ощетени интереси да постави в изпълнителната власт онези, които ще възстановят баланса. Ако се увлекат и махалото мине в другата крайност, моделът предполага, че това ще формира други нагласи и на следващите избори балансът да бъде възстановен с нови идеи и възможности за прилагането им.

 

Добре е като замисъл, малко наивен, но все е някакъв. Виждаме обаче, че този модел не работи в родните ни условия. Интересите на болшинството са нарушени, но то не може да излъчи политически представители, които да възстановят баланса, защото такива няма. Затова изборът на политическо представителство вече 30 години при нас е само наказателен вот. Много добре знаем кой не става, но не виждаме някой, който може да свърши работата. Няма ги резултатите от евристичната функция, подменени са с внушения, обещания и лъжи.

 

Не че партийците са лоши, лицемерни и егоисти, просто не знаят от къде да започнат. Градят концепциите си върху пясък, а някои - във въздуха, без основи и те бързо рухват. Затова са функционално кухи и ги има само защото е предвидено да ги има. Политическият ни живот се е изродил в манипулации на мисленето и доверието ни. Като резултат, вече не се възприемаме като общност, с общи потребности, проблеми и интереси. Излъжат ни и после чакаме възстановяването на баланса 4-5 години, а после пак същия цикъл и пак.

 

Идеите за обществото са наука и трябва да се раждат от учени. Политиците са организатори. Когато се насилват да мислят, не им се получава. Не се получава и да заробят учените, да им изработват концепциите.

 

Мисля, че е възможна алтернативата на този обществен модел, а нейната същност е в разделянето на двете обществени функции.

 

Статията и коментарът на Begemot са добра основа за разговор и слагат за пореден път началото му.

Благодаря! Беше ми приятно да ги прочета.

Би трябвало да не е толкова трудно, колкото изглежда, а защо не потръгва?

Интервал

ssto, на теория е интересно, но на практика е утопия. Бегемот е описал реалността. Дълбоко не съм съгласен и с това - "Не че партийците са лоши, лицемерни и егоисти, просто не знаят от къде да започнат."
Личните ми наблюдения са за точно обратното. Често са и хора с криминално минало/настояще, които драпат към властта, защото е бърз и доказан път към безнаказаност и осъществяването на егоистични и престъпни амбиции. Предвид лошата слава на политическия "елит", все по-малко добри и можещи хора желаят да се забъркват с политика и партии. Накрая, логично имаме това, което имаме за "политически елит".

Минал оттук

 BEGEMOT 👍

Бург Гаски

Работа, работа, работа!

 

Не беше лошо и малко мисъл да има, ама нейсе!

Интервал

Скоро и до петилетките ще стигнем(отново) 😉 С всички сили - пет за четири.
На предните поне можехме да се посмеем, но лозунгите на сегашните "45 години стигат" са на ниво амеба.

Антей

 

Гражданите искат промяна.

Политиците обаче не дават.

Защото това е ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА!

 

Човешките последици от нея са много

и не един път сме ги посочвали.

И пак ще ги повторим.

 

В политически план - резултатът е обезаличаване

на идеологиите и идеите.

Да няма силни партии.

 

И затова, както по-горе всички колеги 

сте посочили

"партийците не знаят откъде да започнат"!

 

Живеем в "ерата на олигархията", нали така.

 

И затова няма никакво значение - духовното

в човешкото развитие.

 

А само материалното - потреблението да върви,

а населението да кротува и да не мисли.

 

А и защо да мисли?!

Когато му се предоставя всичко в готов

за консумиране вид - и най-важното казва му се

какво е правилното, важното, ценното,

и прочие и прочие ...

 

Това е от книгата на Зигмунд Бауман

изд.1998 г. "Глобализацията и последиците

за човека"

 

Факт. Нали прочетохте в съседната статия какво 

ще правят властите в САЩ за избори 2020 г.

и защо, и прочие ...

.................................

 

Но човешкият оптимизъм, желанието за свобода

и равноправие са неизтребими.

 

Показваме го всички - автора на статията

и ние гражданите мислещи и пишещи тук.

 

Има пророчество, че новото в света ще тръгне

от България.

.......................

 

п.с. Но не чрез -

брюнетка "промяна" ...блондинка.

:)

..................................

 

Живи и здрави всички!

 

Интелигентни и мислещи българи!

✌️

 

Антей

 

И да допълним - защо всички срещу ГЕРБ?!

 

Ние всички сме българи!

 

Премиерът Борисов е достатъчно разумен човек,

вече с над 10-годишен опит в политиката

 

и се надяваме да успее да реформира

партията си и да проветри къщата!

 

✌️

 

 

america1332002

гражданите със селски произход искат промяна. тези родени в град обаче не

Sine_metu

Ср., 06/11/2019 - 02:10 (нов)

Begemot

Така е, но като казваме А, да кажем и Б.

 

А защо не казваш „Бъ“- то? Повтаряш А, А, а-а-а - а - а...

 

Това е говорено стотици пъти. Това и още много. Че са непредставителни. Член Първи казваше нещо за присвояването, но на кого му пука за Конституцията, та да захващаме ние? Че всичките парламентарни имат подкрепата на 48% от гласоподавателите, а диктаторът Живков имаше 65-75%. Че избирателната система е дискриминационна. Партийния толуп... изразът е на бацето от неделя „Я се глей къв толуп си станал“... го назначават депутат с 12 000 гласа за партията, независимият му трябват 120 000. И т.н., и т.н.

 

Айде сега, приятелю, всички и ръчичките горе: „Бъ, Бъ! Бъ!“

Избори като за евродепутати, но без ограничения и привилегии.

тодор георгиев1...

Политиците не дават защото гражданите не искат НАСТОЯТЕЛНО.И защото гражданите не искат да ходят до урните по избори,купените циг@ни ни избират който им плати.

Калинчо

Политиците обаче не дават

Не политиците не дават, а посолството не дава, ако обичате.

Ако посолството даде, политиците също ще дадат само след части от секундата.

Banana Joe
снимка на Banana Joe

Кога ще ги стигнем ливанците - all of them means all of them

За народа на Ливан👍

 

За местните - ми, угасвайте

 

 

 

Simplicissima
снимка на Simplicissima

А селАните?

Не те са проблемът -- те са далече от средищата на разврата и не могат да бъдат лесно изчислени/манипулирани.

 

Проблемът е в големите градове, пълни със селАни -- недонаучени на цивилизация, но изкушени от субпродуктите ѝ.

 

Проблемът не е в партиите, не дори в менторите им (евфемизъм за възложители/кукловоди).

 

Проблемът е в нас. Заради нас партиите вършат глупости и бели.

Ние ги принуждаваме с предразсъдъците и късоумните си страсти.

Нам липсва смелостта да мислим, а не на политиците; те са на пангара.

Масовите мании и излюблените пози сред привържениците им са белята.

Заради тях политиците са приндени да предават каузи и полезни цели -- всеки път.

Така беше през 2001, така беше и сега. Разумните - привърженици и неутрални - са малцинство.

Засега. Знанието за нашите грешки ще ни спаси. `Времето в нас и ние в него` ще свършат останалото.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×