Дали футболът отново не стана удобен предизборен коз, този път преди местния вот? На това приличат помпозните прояви на щедрост от властимащите през седмицата.

Иначе как да си обясним например изявата на столичния кмет Йорданка Фандъкова, която изведнъж изостави всякаква предпазливост относно стадион "Българска армия". Както през юни бе твърда, че няма да допусне строителство на ново съоръжение в Борисовата градина, така в началото на седмицата каза, че "няма никаква пречка да се реновира или изгради (...) в рамките на съществуващите граници за момента".

Топката, удобно вдигнатата заради негодуващите по обществени обсъждания и в социалните мрежи фенове на "ЦСКА-София", бе отиграна от клубния шеф Гриша Ганчев и той поиска от спортното министерство да му се прекрати договорът за наем (40 000 лв. месечно) и да се направи дългосрочна концесия, за да може да се строи. Всичко това придружено с патетични обръщения от ръководството към фенската маса на преместения от Ловеч в София отбор.

Само дето всички - от Фандъкова през министерството до Гриша Ганчев, премълчават два факта. Първо, че строителство не може да има без одобрен ПУП на Борисовата градина, който все още е в период на обществено обсъждане, чийто край не се вижда. Не може да се строи и без спазване на чл. 43 от ЗУТ, според който при реконструкции местата за паркиране трябва да бъдат в границите на имота. А "Българска армия" няма къде да побере 3000 паркоместа в сегашните си граници. И второ - концесионен договор на "ЦСКА-София" с ММС не може да се сключи директно от днес за утре, а трябва да се премине през продължителна процедура по обявяване на търг за концесия.

Но карай да върви - избори идат и е важно феновете да не са "накокържани" срещу властта.

Пък и Фандъкова има светъл пример за подобни маневри в лицето на министър-председателя Бойко Борисов. А той ги умее тези работи. В сряда например се появи на церемонията по подновяването на строежа на стадион "Христо Ботев" в Пловдив, за който държавата и правителството му нямат никакъв принос.

Строежът бе замразен през 2014 г. след оттеглянето на тогавашния собственик на "Ботев" (Пд) Цветан Василев и фалита на КТБ. Дълго време стадионът буренясваше, а общината се готвеше дори да развали договора за концесия. Докато бизнесменът Георги Самуилов не стана мажоритарен собственик на "Ботев" и не изяви в началото на 2018 г. готовност да завърши работата. Тогава изведнъж се оказа, че има възможност държавата да помогне с нисколихвен кредит. След серия уж ползотворни разговори и съдействие от чиновниците обаче Самуилов се отказа от този вариант и реши сам да финансира строежа.

На церемонията по подновяване на работите той призна, че това ще струва около 25 млн. лв. А Борисов подметна, но да се чуе от всички: "Действайте и накрая ще помогнем и на вас, и на "Локомотив". Кранът не трябва да стои, без да работи". Разбира се, липсват подробности в какво ще се изрази подобна помощ, но това обещание определено погали ушите на струпалите се фенове на "Ботев" - еуфорията им бе голяма.

После, за да бъде пределно ясно, че

помощта на държавата в Пловдив няма да е само за този отбор,

Борисов дружески порица областния управител Здравко Димитров (и вероятен кандидат на ГЕРБ за кмет) да промени на телефона си мелодията "Блу канари" (б.р. - неофициален химн на "Ботев"): "Ако станеш кмет, махаш тази песен и ще помагаш и на "Локомотив", и на "Спартак", и на "Марица".

И докато бяха още "топли" от бащинската му загриженост, пловдивските клубове видяха и друга проява на премиерската щедрост. На същата церемония Борисов каза на кмета Иван Тотев: "Мисля, че трябва да се плаща по-малка концесионна такса (б.р. - от страна на футболните клубове). От 60 000 лв. до 100 или 1000 лв. - символично, за да се облекчат инвестициите".

То е ясно - тази препоръка не увисна във въздуха. Часове по-късно се разбра, че общинският съвет ще гласува на 17 септември, на последната си сесия, преди да се разпусне, концесионните такси за стадионите на пловдивските отбори да станат по 1000 лв. годишно. След няколко дни кметът премисли и предложи годишните такси да са само по 100 лв. Какво толкова, че общинският бюджет ще се ощетява...

И докато "птичето" още не бе отлетяло от Пловдив, от "Локомотив" го причакаха по време на инспекцията му на Малтепе, за да му връчат папки с проект за нова база за детско-юношеската школа. Разбира се, придружен с молба за финансова подкрепа от държавата. Широко е премиерското сърце, не им отказа и това.

Както преди това не отказа и на "Арда", откъдето поискаха, с посещение направо в Министерския съвет, помощ за монтиране на осветление, козирка и ново табло на стадиона в Кърджали, който, впрочем, е общински, а клубът е само ползвател. Тогава Борисов обеща да помисли, тъй като помагал на всички клубове. И миналата седмица 

мисленето му доведе до отпускане на 2,5 млн. лв. допълнителни разходи

от бюджета на спортното министерство за община Кърджали, за да бъде модернизиран "Арена Арда".

"Осъществяването на проекта ще бъде стъпка към изпълнението на Националната програма за развитие на България 2020, подприоритет 1.6. "Развитие на спорта и повишаване на физическата култура на населението". Изграждането на добре функционираща система за физическа култура и спорт в общините спомага за възпитание на съвременна ценностна система на личността - обществени, образователни и културни ценности, и има превантивна роля срещу ранно отказване от образование, асоциални прояви, престъпност, наркомания", се казва в прессъобщението, което информира за помощта.

Всичко това не е нищо ново. Чрез молби до спортния министър Красен Кралев (а най-често лично до Борисов, за по-сигурно) бяха осигурени средства за доста други стадиони. Щедри 5 млн. лв. отидоха само за "Трибуна Моци" на "Лудогорец Арена" в Разград. Средства за нови терени и осветление бяха отделени още за стадионите на "Черно море" във Варна, за врачанския "Ботев", за русенския "Дунав", великотърновския "Етър", за "Монтана", за горнооряховския "Локомотив" и др. В момента се чака довършване и на стадионите на варненския "Спартак", на плевенския "Спартак" и "Хебър" в Пазарджик. Случайно или не - това са все градове (без Пазарджик и Кърджали), чиито кметове са издигнати от ГЕРБ или от коалиционния партньор СДС (Монтана, Плевен).

Но и това не е ново - през есента на 2011 г. Борисов пристигна в Стара Загора и обяви, че ТЕЦ "Марица-изток" ще осигурява издръжката на "Берое", което съвпадна с издигането на кандидатурата на Живко Тодоров за кмет на града.

Иначе официално намеса на държавата във футбола няма, премиерът даже неколкократно подчерта, че не се меси във футболните дела. То и не бива, защото подлежи на моментални санкции от ФИФА, стигащи дори до забрана за участие на националните отбори в международни мачове.

Но дали наистина няма вмешателство?!

Как може да се окачестви например привикването при Борисов на собствениците на трите най-големи клуба, за да обещаят, че ще има феърплей в първенството. Или събирането на реферите от вътрешния министър, за да им се гарантира сигурност. Или пък препоръката на премиера към президента на БФС Борислав Михайлов да премахне таксите в детско-юношеските школи. "Децата трябва да се подготвят без такси, повтарям, без такси." Нима намаляването на концесионните такси на стадионите в Пловдив не е епизод от същия сериал?

Опит да се включи със свой принос в държавната намеса във футболните дела направи и финансовият министър Владислав Горанов. Той пък директно постави ултиматум на БФС: 

"Правителството ще помага за детско-юношеските школи, но БФС трябва да вкара правила за лимит на чужденци, за лимит на заплати. Иначе сега имаме "Арда" с 11 чужденци и си говорим за качествен футбол носталгично". Е, пропусна още по-яркия пример "Лудогорец" на братя Домусчиеви, където има 17 (!) чужденци. Вярно, някои и с български паспорти.

В услуга на

Горанов, който очевидно не е в час по темата,

ще напомним, че нито държавата, нито БФС могат да наложат таван на заплатите в едно частно дружество, каквото по регистрация е всеки футболен клуб (друг е въпросът защо на такова частно дружество държавата помага да си стопанисва съоръженията). За такива тавани Горанов вероятно е чувал или чел, че има някъде, най-вече в САЩ. Само дето никъде това не е регулация от страна на държавата.

Пример: В Националната баскетболна асоциация има таван на заплатите, еднакъв за всеки клуб. Но той е приет след дълги преговори между собствениците на клубове, профсъюза на играчите и самата НБА, последвани от гласуване. Държавата не се меси, това е решение на лигата. Защото идеята на тавана за заплати не е спортистите да не взимат много пари (както се кахъри Горанов), а да има равнопоставеност между отборите, т.е. да не може един клуб да плати баснословни суми и да привлече всички най-добри баскетболисти, ставайки хегемон. Това просто е предпоставка за оспорвано първенство. 

Що се отнася до другата идея на Горанов - за лимит на чужденците в един отбор, вероятно той просто трябва малко повече да чете - и европейските регулации, и нормативните наредби на БФС. Защото според регулациите на ЕС всеки негов гражданин има право на придвижване и на труд във всяка страна членка. А пък БФС е наложил лимит за останалите: максимум петима футболисти от държави извън ЕС в клуб, като максимум трима може да са в състава за отделен мач (чл.20, т.1 (г) от Наредбата за първенствата и турнирите за сезон 2019/2020).