От 2004 г. насам към Европейския съюз са се присъединили 13 страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), сред които и България. Отдавна обаче е ясно, че с това процесът на тяхната евроинтеграция далеч не е приключил. Приемането на правилата, нормите и регулациите на ЕС трябва да се допълни с изграждането на инфраструктура, чрез която бившите соцстрани да се превърнат в неделима част от общото европейско икономическо пространство.

Тази нелека задача допълнително се утежнява от факта, че въпросните страни не са добре свързани дори помежду си. Инфраструктурните връзки по европейското направление Север - Юг традиционно винаги са били неглижирани в полза на Изток - Запад. Това се отнася както за транспорта и телекомуникациите, така и за енергетиката. Един от малкото примери в обратната посока е изграждането на Балтийско-Адриатическия коридор. Той свързва Балтийско море с Адриатическо море и минава през индустриализирани райони в Южна Полша, през Виена, Братислава, Източния алпийски регион и Северна Италия. Очевидно е обаче, че непосредствена изгода от него за България няма.

По-ползотворна може да се окаже инициативата „Три морета”. Това е политическа платформа, началото на която дадоха президентите на Хърватия Колинда Грабар-Китарович и на Полша Анджей Дуда през 2015 г. В инициативата се включиха 12 държави, попадащи в региона между Балтийско, Адриатическо и Черно море - България, Австрия, Хърватия, Чешката република, Естония, Литва, Латвия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

Участниците в инициативата формулираха задачите й по следния начин. На първо място, да стимулира икономическото развитие на региона чрез развиване на шосейни, железопътни, енергийни и цифрови инфраструктурни проекти по оста Север - Юг. Второ, да сближи неравномерно развитите източни и западни страни - членки на ЕС, и така да засили единството на съюза. Трето, да укрепи трансатлантическото партньорство или, с други думи, сътрудничеството със САЩ.

Странното на пръв поглед присъствие на "трансатлантическото партньорство" в една регионална инициатива въобще не е случайно.

Вашингтон проявява силен интерес към платформата,

доказателство за което е участието на американския президент Доналд Тръмп във втората среща на върха на „Три морета”, проведена във Варшава през 2017 г. Инициативата ще „преобрази целия регион и ще направи така, че вашата инфраструктура, както и ангажиментът ви към свободата и върховенството на закона да ви обвържат с Европа и Запада”, обърна се Тръмп към ръководителите на страните участници. На срещата тогава присъстваше и българският държавен глава Румен Радев.

Геополитическите измерения на инициативата, както я виждат в САЩ, бяха описани достатъчно ясно от авторитетния Атлантически съвет, базиран във Вашингтон. Според експертите на съвета „Три морета” се явява продължение на идеята за коридор Север - Юг. Неговата цел е да засили икономическата интеграция на пространството между Полското балтийско крайбрежие и Хърватското адриатическо крайбрежие (включително Балканите, Молдова, Украйна и Турция). Както и да създаде мрежа от енергийни връзки между страните в това пространство, захранвани в значителна степен с внасян от САЩ втечнен природен газ. „Подкрепяйки коридора, Вашингтон директно помага на Централна Европа да устои на руската заплаха и агресия”, пише в доклада „Да завършим Европа - от коридора Север - Юг към енергиен, транспортен и телекомуникационен съюз”, изготвен от Атлантическия съвет още през 2014 г. Показателно е, че сред авторите му е Ян Бжежински - синът на видния геополитик от ерата на Студената война Збигнев Бжежински.

В същия контекст се вписва и „Три морета”. „Атлантиците” изтъкват, че и досега повечето тръбопроводи и магистрали са насочени от изток на запад, а

бившите социалистически държави остават зависими от руските енергийни доставки

и приоритизират инфраструктурните връзки със своите западни съседи. Инициативата цели да поправи този дисбаланс, като поощри пътните и енергийните проекти по оста Север - Юг и засили енергийната независимост на страните от ЦИЕ.

Критиците на „Три морета” предпочитат да наблягат на това геополитическо измерение, в което виждат пореден опит за консолидация на източноевропейското пространство срещу Русия. По тази причина често се правят асоциации между инициативата и т.нар. Междуморие (Intermarium). Става въпрос за идея на полския лидер Йозеф Пилсудски от епохата между двете световни войни, която цели формирането на съюз с антисъветска насоченост между страните, разположени от Балтийско до Черно море.

Във Варшава - един от основните двигатели на „Три морета”, обаче не са съгласни с подобни интерпретации. „Не можем да сравняваме инициативата със стари геополитически концепции”, категоричен беше полският външен министър Яцек Чапутович пред български медии, включително в. „Сега”. Той изтъкна, че участници са единствено страни - членки на ЕС, а включването на Украйна и държавите от Западните Балкани е било съзнателно отбягвано, за да не се създава усещането, че „Три морета” се конкурира с общата външна политика на ЕС. Чапутович посочи, че това, което обединява участниците, е желанието да развиват транспортните и енергийните връзки помежду си. Но призна, че

роля играе и общото „усещане за заплаха от агресивните политики на Русия”

В чисто практически план на срещата на върха през 2018 г. в Дубровник членовете на „Три морета” излязоха със списък от 48 приоритетни проекта. Сред транспортните проекти, които представляват интерес за България, изпъква „Виа Карпатия”. Това е транспортен коридор от Северна до Южна Европа, който трябва да обедини транспортните системи на страните, които пресича - Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България и Гърция. Наскоро се включиха Хърватия и Беларус. Има възможност за европейско финансиране.

Същественото за нашата страна е, че „Виа Карпатия” ще преминава през Дунав мост 2. Затова български експерти смятат, че ще можем да се възползваме от еврофондове за довършването на трасето Видин - София - Кулата, както и за изграждането на участъците между Кулата и пристанище Солун. По искане на България към маршрута на коридора е било включено и отклонение към Свиленград. „Ако успеем да включим този проект като един от най-приоритетните, защото той дава голяма свързаност, ще решим проблема с неизградените 160 км магистрала от Видин до София”, заяви и президентът Радев на последната среща на върха на „Три морета”, провела се в Любляна в началото на юни.

По желание на България сред приоритетните транспортни проекти на инициативата е заложено изграждането на дългоочаквания тунел под прохода Петрохан. Календарът на „Три морета” сочи, че оценката за въздействието върху околната среда трябва да бъде готова най-късно до 2022 г. Едва тогава ще може да се говори за финансирането на проекта.

Страната ни е внесла като предложение и обновяването на жп линията Русе - Варна. Засега отделни участъци от линията се модернизират с български средства. В списъка с приоритети на „Три морета” е посочено, че рехабилитацията на цялата връзка ще струва 383 млн. евро. Осигурено алтернативно финансиране засега липсва.

Разширяването на капацитета на газовото хранилище в Чирен е друго предложение на България. Инвестицията се изчислява на 226.4 млн. евро. Други участници в „Три морета” обаче не са проявили интерес и не е ясно дали страната ни ще може да защити своята идея сама.

Енергиен проект, към който България проявява интерес, е словашкият „Източен пръстен”

(Eastring). Предвижда се тръбопроводът да е двустранен, за да пренася втечнен природен газ от Западна Европа към Балканите и да осигури достъп до европейските пазари на снабдители от Каспийския регион. В края на 2016 г. "Булгартрансгаз" и словашката компания Eustream се договориха газовият хъб „Балкан”, лансиран от премиера Бойко Борисов, и „Източен пръстен” да се строят координирано. Проектът е още в начална фаза, но се сочи като възможен важен елемент от коридор Север -  Юг и Южния газов коридор.

Като цяло амбициите на участниците в „Три морета” далеч изпреварват възможностите им. Засега инициативата разполага с малък инвестиционен фонд от 500 млн. евро благодарение на Полша и Румъния, който се очаква да нарасне до 3 - 5 млрд. евро през 2020 г. Говори се, че фондът ще се ангажира с проекти за 100 млрд. евро, но дори това няма да бъде достатъчно, тъй като нуждите на региона от инвестиции в инфраструктура се оценяват на повече от 570 млрд. евро.

Същинският краткосрочен проблем е, че засега „Три морета” остава преди всичко политическа платформа на високо равнище. „Това е инициатива на президенти. Те разговарят за много важни неща, но на най-високо ниво”, сподели полският министър на икономическото развитие Йежи Квечински пред български журналисти. По думите му тепърва всичко трябва да се сведе на по-ниско оперативно равнище, на което да се върши действителна работа.