Работата на парламента донякъде започна да прилича на работата по столичните ремонти - без нея лошо, с нея - още по-лошо. Политическото безвремие роди особена порода политическа безотговорност - и сред парламентарните сили, и в държавната администрация. Едни и същи законопроекти живеят по девет живота от един кратък парламент на друг, като отлежаването, уви, не им се отразява благородно. Дори да се движат нанякъде, тези законопроекти не оставят усещането за напредък, а напротив - за все по-голям хаос. Администрацията пък все по-отчетливо демонстрира, че след безпрецедентно дългата служебна власт всичко "сама си преценя".

До тази сряда новият парламент се занимава само с изслушвания, парламентарен контрол и организационни въпроси. В сряда за кратко изглеждаше, че този досаден застой изведнъж ще бъде преодолян и парламентарната машина най-сетне ще бъде захранена със закони. В дневния ред на социалната комисия се появиха цели осем законопроекта, макар и нито един бюджетен. Три от тях са от рубриката "стари, но златни", където златни отговаря не на качество, а на количество неосигурени милиарди, необходими за реализацията им. Два идват да поправят проблеми, допуснати с предишни закони, и двата ненавършили една година. Четири служат за параван по въпросите на домашното насилие на хората, които на най-висок глас протестират срещу Истанбулската конвенция. И само един предвижда нещо възможно и дори радостно - замяната на хартиената трудова книжка с електронна. (Както се казва в социологическите проучвания, сборът е повече от 100%, понеже някои законопроекти отговарят на повече от един порок).

Сигурно можем да извлечем малко оптимизъм в безнадеждната ни политическа ситуация от факта, че трябваха само няколко минути здравият разум да надделее и комисията почти единодушно да отхвърли първо законите, изискващи купища несъществуващи милиарди, а след това да отложи и безсмислената говорилня за домашното насилие, безсмислена, защото водещата комисия по тази материя е правната. Предложението за скъпите закони направиха Искрен Арабаджиев от ПП и Деница Сачева от ГЕРБ, а Цветан Предов от ИТН предложи да се изтегли и домашното насилие. Така от осемте проекта остана само възможният - промени в Кодекса на труда за въвеждане на електронна трудова книжка, които бившият министър на електронното управление Божидар Божанов (сега депутат от ПП-ДБ) предлага във втори парламент.

На пръв поглед дебатът се очертаваше безоблачен, но много бързо се разбра, че единственият възможен закон е всъщност невъзможен. И само едната причина за това е обективна - депутатите не успяват да убедят нито една държавна агенция да се наеме с поддържането на регистър на заетостта, който трябва да замени хартиените трудови книжки. В първата версия на законопроекта регистърът беше зачислен към Агенцията по заетостта, но тя "изрева", по думите на Георги Гьоков от БСП, затова сега Божанов го прехвърля на... НАП. НАП разгромява тази идея в 6 страници - с 2 повече отколкото има самият законопроект, като обяснява на депутатите, че е приходна агенция към министъра на финансите и няма нито капацитет, нито правомощия да изпълнява функции, които според няколко закона се падат на социалния министър и подопечните му агенции. В становището се набива на очи и една съвсем конкретно посочена като компетентна агенция, която сигурно скоро също ще "изреве" - Главната инспекция по труда. С това обаче проблемите със закона само започват.

Колко хартиена може да е електронната книжка?

Колекцията от пропуски в него е удивителна дори за актуалните парламентарни моди и от становищата на НАП и НОИ (също от няколко страници) човек може да заподозре даже известно задоволство на авторите им. НАП например са обяснили разликата между трудов и осигурителен стаж, каквато законопроектът явно не прави. НОИ са допълнили от себе си, че от 2000 г. има съществена разлика между категориите "работодател" и "осигурител". Приходната агенция отбелязва, че от обхвата на регистъра са изпуснати хората, които работят по специални закони - сектор "Сигурност", съдебна власт и пр. МТСП - че ги няма и безработните. Още по-важно - не пише кой осъществява контрол върху достоверността на подаваните данни, така че те да не излязат накрая самиздат. НОИ са толкова изчерпателно критични, че не са пропуснали даже сгрешените имена на променяните покрай КТ други закони.

"Всичките ми опасения се сбъднаха на квадрат", обобщи потресен Георги Георгиев от "Възраждане". На място представителите на МТСП допълнително вгорчиха положението с безпризорния регистър, като поискаха "дълъг" преходен период, за да се подготви преходът. Въобще - наложи се усещането, че да се премахне този анахронизъм с хартиената трудова книжка е въпрос сложен почти колкото да се стигне до Марс. Но за чест на депутатите несговорчивите министерства не сломиха волята им и те твърдо се заявиха на страната на прогреса.

"Една цифровизация в един тотално аналогов свят не е проста работа", философски отбеляза Георги Гьоков, който обяви, че въпросът е консенсусен, но не и безпроблемен, и не е по силите на един народен представител и на едно ведомство. "Адмирирам ви, че тръгвате по този път. Ако имаше редовно правителство, можеше и да стане, ама сега процесът е в безпътица", каза още той.

"Предлага се несъвършен законопроект, защото ние трябва да дадем ясен политически сигнал, че няма да се откажем от тази тема и съответно институциите трябва да си свършат работата. На фона на очакванията на работещите и на работодателите, ние нямаме това време да губим време", коментира и Деница Сачева. "Министерствата знаят, че тази тема е политически консенсусна и можеха да намерят време да работят по нея и да помогнат", допълни тя.

"Да вземем лидерството по тази тема, а не непрекъснато да упрекваме Божидар Божанов, че е упорит и не се отказва", призова Сачева. "Ние не го критикуваме", вметна Гьоков. "Приемам критиките", каза на свой ред авторът. Така в мир всички без "Възраждане" подкрепиха законопроекта и се зарекоха да направят работна група с широко представителство, която да свърши основната работа по него.  Дали това ще сложи край на отживелицата с хартиените трудови книжки? Много е трудно да се каже. Даже за НОИ: "Видно, както от мотивите, така и от текстовете на законопроекта, основна негова цел е премахването на хартиената трудова книжка. След като това е така, е трудно да бъде разтълкуван смисълът на параграф 17 от законопроекта, съгласно който при напускане на работа или при промяна на данните на правоотношението, работодателят следва да изпраща в НАП електронно копие на трудовата книжка, след което да я връща на служителя".

Може ли с "й" да се преизчисляват пенсии?

Началните уроци по писане на закони не са спестени и на БСП. Корнелия Нинова и компания сигурно вече имат двуцифрен брой опити да прокарат преизчисление на пенсиите и не се отказват да настояват въпреки двете преизчисления, които вече бяха направени в края на 2021 и през октомври 2022 г. Едното предлагано сега преизчисление трябва да компенсира разликите, които се получиха в тежестта на всяка година осигурителен стаж при преизчислението през октомври 2022 г. Другото предвижда осъвременяване на по-стари пенсии с нов осигурителен доход.

Когато говорим за "стари, но златни", обикновено смятаме ефекта на това преизчисление на 1,3 млрд. лв. Истинската сметка обаче е двойна - нарочно или по погрешка депутатите от БСП са пропуснали да спрат швейцарското правило. Така от 1 юли, според техния законопроект, трябва да има три "мероприятия" върху пенсиите - едно преизчисление с 1,35 коефициент за стаж, едно преизчисление с осигурителен доход от 2021 г. и накрая за десерт - 12% по швейцарското правило. Реалността напоследък е на другия полюс - колкото повече ни уверяват, че швейцарското правило е гарантирано, толкова по-съмнително изглежда, че ще има пари даже за него. Общата сметка за трите увеличения обаче е... 2,467 млрд. лв. само за тази година. От тях само 1,147 млрд. лв. са включени в бюджета на ДОО за 2023 г. - това са парите за 12-те процента, като тук трябва да припомним, че бюджетните закони все още не се обсъждат (по някаква причина едва в сряда бяха разпределени по комисии, сякаш са за другата година, а не за почти преполовената). "Добрата" новина е, че едното преизчисление ще ни излезе безплатно... защото ефектът от него вече е постигнат с октомврийските промени.

Главозамайващите числа не са попречили на НОИ и тук да вметнат една "правно-техническа" бележчица - че буквата "й" не се използва при номерацията на допълнително добавени текстове при изменението на нормативните актове. Точно под тази буква е заведен параграфът за преизчисляването с нов осигурителен доход, но това е твърде дребен детайл на фона на по-едрите милиарди, за които вносителят също нехае.

Ех, тази минимална заплата!

Беше само 1 февруари, когато депутатите промениха Кодекса на труда и обвързаха минималната заплата със средната за страната. Още тогава беше ясно, че този текст може да действа чак от следващата година, а и междувременно Министерският съвет увеличи най-ниското възнаграждение на 780 лв. Корнелия Нинова сега иска текстът да се върне по изключение за едно увеличение на минималната заплата от 1 юли с около 100 лв. И допуска грешката, която направи и при първото внасяне на промените в КТ - от бързане текстът е невъзможен за изпълнение. Нинова смята, че МС може да определи нова минимална заплата от 1 юли, която да се базира на средната заплата за последните три тримесечия на 2022 г. и първото тримесечие на 2023 г. Не може, казва обаче социалното министерство. Данните за първото тримесечие се публикуват около 15 май, поради което предвиденото в законопроекта е неизпълнимо, най-вече с оглед на обществените консултации, посочват оттам. Иначе казано, дори някой в администрацията да има желание за няколко дни да изчисли колко трябва да стане минималната заплата, няма време да мине едномесечният срок за обществено обсъждане.