Авторитетът на българския парламентаризъм отдавна е на дъното, но депутатите продължават да копаят надолу, прегазвайки законите, които самите те са приели. В настоящия парламент например се утвърди нова порочна практика - да се приемат промени в закони не след второ четене, а на трето. Нищо че парламентарният правилник не разрешава това. И всеки, който го нарушава, би трябвало да носи отговорност. Очевидно обаче народните избраници се смятат за по-висши персони, които могат да не се подчиняват на общите правила. Затова сме свидетели на феномени като "поправка на поправката" и приемане на закони, които са блокирани още от самото начало. Всичко това на теория се прави в името на "обществения интерес". На практика става дума за

откровено лобистки инициативи, прокарани след задкулисни договорки

Един от най-новите и скандални случаи за подобно поведение е увеличението на партийната субсидия. Циркът се разигра преди около две седмици. Още от сутринта лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ подгря обстановката, като обяви в кулоарите на парламента, че БСП и ГЕРБ се сговарят и ще променят размера на субсидията от 1 лв. на 8 лв. за получен действителен глас. Изявлението му бе знаково, тъй като Карадайъ е от хората, които не изпускат нещо случайно в публичното пространство. Мерят си приказките. Така и се случи - въпреки последвалите обвинения на председателя на БСП Корнелия Нинова, че лидерът на ДПС "лъже", както и увъртанията на финансовия министър Владислав Горанов, че договорки няма, но пък имало държавни пари (тоест нашите) за увеличение на субсидията, стига да бъде постигнат консенсус между политическите сили.

Оказа се, че консенсус по такъв въпрос лесно се намира. БСП предложи 8 лв., изчислени неясно как. След среднощни консултации и три гласувания в бюджета за следващата година бе записана точно такава субсидия. И въпреки че е абсолютно противозаконно, въпреки че премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов спешно поиска "анализ", въпреки че самият той през лятото нареди субсидията да падне до левче, сега едва ли ще се намери някой, който да оспори третото гласуване пред Конституционния съд. Защото положението е удобно за всички политически сили в парламента, а сценките на ГЕРБ, че били изненадани от случилото се, са лицемерни. 

Подобни случки са практика, когато се приемат изборните правила. Понеже там интересите са много и противоречиви, текстовете се дописват, видоизменят или отменят по тъмни доби, с цената на нарушение на парламентарния правилник.

Депутатите сгазиха правилника си и по време на гласуването на оставката на Пламен Георгиев като шеф на антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Набързо - за 5 мин., без никакъв дебат. Парламентарният шеф Цвета Караянчева изобщо не подложи на гласуване предложението Георгиев да бъде допуснат в пленарна зала, а само отказа му да ръководи комисията. И депутатите гласуваха, без даже да разберат какво се случва. А Георгиев замина по живо, по здраво за топла Валенсия, където вече ръководи българската дипломатическа служба.

Голям проблем за този парламент е и фактът, че

липсват юристи, които да знаят как се пишат закони

Депутатите дори отказват да се допитват до хора с експертиза в сложната юридическа материя. В началото на парламента с много фанфари бе създаден Съвет по законодателството, който бе оглавен от проф. Огнян Герджиков и в който влизат все видни юристи. Година по-късно обаче Герджиков поиска имената им да бъдат свалени от сайта на парламента, защото съветът на практика не действа. Оказа се, че за една година депутатите не са поискали нито един съвет, макар юридически гафове да имаше през ден. Причината, изтъкната от председателката на парламента Цвета Караянчева, бе повече от абсурдна - при 79 млн. лв. бюджет за 2018 г. ръководството на НС нямало пари да плати за подобна експертиза. И предложи, ако много държат да съветват депутатите, да го правят безплатно.

Самите народни представители

предпочитат да законотворят на коляно и на тъмно,

промушвайки поправки в едни закони в допълнителните и заключителните разпоредби на съвършено други закони. Изцяло нов закон от години не е приеман - правят се само кръпки тук и там. Както проф. Герджиков коментира наскоро, "в основната си част Наказателнопроцесуалният кодекс е една ламарина с много дупки, с непрекъснати промени, с непрекъснати поправки на поправките, с непрекъснат натиск да се правят нови и нови промени съобразно конкретна ситуация в конкретен казус...". Рекордът тук се държи от Кодекса за социално подпомагане, който от приемането си през 1999 г. е поправян 131 пъти, или средно по 7 пъти на година.

Последното "постижение" бяха поправките, свързани с апартаментите и къщите за гости, които се отдават на туристи чрез електронни платформи като Airbnb, Booking, Expedia, Facebook и др., предложени от шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ и лидера на НФСБ Валери Симеонов. Двамата направиха опит да промушат промени в Закона за туризма в преходните и заключителните разпоредби на закона за бюджета. Причината вероятно е да се избегне общественото обсъждане. Въпреки че то е задължително по закон, лесно се заобикаля, като се внасят промени директно в парламента. Обикновено поправките се оказват нефелни и предизвикат бурно недоволство или хаос, от който страдат граждани и фирми.

Разбира се,

има и чисто криминални случки

Така се случи с поправката "Мери Джейн", с която се либерализираше рекламата на наркотични вещества. Въпреки че текстът  беше отхвърлен при гласуване в пленарна зала, той бе обнародван в "Държавен вестник". Оказа се, че депутатът от ГЕРБ Светлин Танчев отишъл с листче в ръка и преди да бъде отпечатан "Държавен вестник", го редактирал. Танчев подаде оставка, а нарочна парламентарна комисия установи, че отговорен освен Танчев е и Пламен Цеков (впоследствие избран за председател на НЗОК). Докладът по случая цопна в прокуратурата, без да произтекат каквито и да е последици за отговорните. Скандалът обаче се превърна в "емблема" докъде може да стигне законодателният лобизъм.

Тази година

най-голям лобистки скандал избухна около поправката "Артекс",

която развърза ръцете на предприемачите за строителството на небостъргача "Златен век" в София. За нея се разбра съвсем случайно, покрай "Апартаментгейт", заради който оставки подадоха видни фигури от ГЕРБ като Цветан Цветанов, Цецка Цачева, министри и зам.-министри от кабинета "Борисов 3". Вносителят на промяната Александър Ненков от ГЕРБ замота нещата, а съмненията за далавера и извличане на дивиденти останаха да висят в публичното пространство. Така убеждението, че законът е врата в полето, бе окончателно затвърдено. Особено за народните представители.