facebook
twitter

Наблюдател

Нерви и утехи

Далеко от телевизора. Не помага

3769
Снимка: Архив

Тази година политиците така агресивно замърсяват есента (а тя пък се случи златна, слънчева, благословена), че криминално-политическите представления от екрана лесно ме изгонват навън в циганското лято. Няма сега да ви разказвам за листопада, за огрените тераси на кафенетата и софийското пладне, което иска да разсъблече минувача, както е в известната народна приказка за слънцето и вятъра. Такива есени имам вече обрисувани и в „Нерви и утехи”, не отивам при натурата, за да рисувам отново. Излизам, за да съм далече от телевизора.

В метрото се натъквам на Лозан П., връстник от плевенската улица „Ниш”, в детството беше ми пукнал главата при игра на „копец”. Оказва се, Лозан живеел на последната спирка. Изкарали сме половин живот в съседство, без да се видим. Лозан си е все така висок и спретнат, напълно без коса и с една далече по-млада жена. Да ме водят на пазара, предлага той, отивали да проверят гроздето. Помислих, че ме занася. Гроздето е неговата стара тема, дотолкова „болна”, че вместо Лозан му викахме Лозар. Тогава в Плевен лозарите преобладаваха, а лозята на семейството му бяха известни. Не като най-големи, но като най-модерни, с подбрани сортове и обработени за приказ. Оттам, изглежда, беше и името му – Лозан. Изглежда тези лозя вече не съществуват, защото, ако съществуваха, той нямаше сега да ходи да гледа гроздя на пазара. (Това „гроздя” е съвсем по плевенски и също ме тласва да се пренеса там, където в мислите си ще прекарам този предобед.)

Всъщност Лозан трябва да се е нагледал на грозде, защото учи лозаро-винарски техникум, а после и агрономство. Остана си близо до гроздето и прекара години в института по лозарство, после напредна чак до министерството. Специалността му, обяснява ми сега, били десертните сортове, това е и целта на днешната разходка: да види има ли български гроздя по сергиите. Жената до него клати глава: няма. Но ще огледат за всеки случай.

Огледът се извърши под мой контрол. Каквото търсихме, не намерихме. Имаше гръцки, турски, италиански, дори от Македония гроздя, но местни не открихме. Тук-таме надписи – уж е тукашно, но един Лозар не можеш го излъга. Разобличи ги. И от яд нищо не си купихме.

 

Отидохме да пием кафе и само за грозде си говорехме

 

Плевен някога беше град, доминиран от гроздето. От лозарския труд не се гнусяха и най-уважаваните граждани. През сезона на пръскането с лозарска машина на гръб можеха да се видят известни лекари, адвокати, общинари. В мазетата по къщите на заможните лозари имаше огромни бъчви – в наши дни в една такава спокойно би се вместило миниатюрно кафене. Гроздето и виното бяха гордостта на града, гъмзата би украсявала неговия герб, ако имаше герб.

Изглежда, когато учехме в началното училище, лозята не са били още кооперирани, защото ни даваха ваканция за гроздобера. Татко се смееше: „А който няма лозе? Тая ваканция е за учителите – да си оберат и те гроздето.” Който няма лозе като нас, пришълците, отиваше да помага на роднини, на колеги. Даваха отпуски на всеки, който поиска. Трябваше да се обере плодът, да се подреди, да се смачка за вино.

Няколко деца от класа отивахме на помощ именно в лозята на Лозан. Посрещаха ни напълно сериозно, като големи. Слагаха ни на редовете с хамбургски мискет. На обяд отваряха тенекии със сирене, изваждаха го на тежки груби маси, разчупваха самуни.

 

Божествена трапеза, читателю:

 

сутрешен фурнаджийски хляб, мандраджийско сирене на буци и хамбургски мискет. (След години опитах да открия на синовете си тази сиромашка радост, но напразно – докато набавя всичко, те вече бяха изяли гроздето. Неустоим е този сорт.) Трудеха се всички: стопанинът, братя и братовчеди, още роднини, приятели, наемните берачи. Възрастните жени и момиченцата кълцаха с ножици, почистваха гроздовете, редяха ги в чисто нови щайги, обточени с накъдрена хартия и с името на собственика, отпечатано с нажежено желязо. Повечето от десертните сортове : болгар, чауш, мискет, хамбургският и той, заминаваха направо на гарата, където чакаха вагони за цяла Европа. Виненото грозде се изсипваше в поставите, в които предстоеше да го смачкат. Работехме дружно и с настроение, обединени от труда, който трябваше да бъде бърз и точен. Сякаш самият този плод възцаряваше хармония между хората. Пред гроздето всички са равни – никой не се намираше да го каже. Но така беше.

Вечер в лозята оставаха мъже да пазят „фигурите” от наредени щайги и пълните постави. На места палеха огньове и в тихия, сякаш подсладен от соковете на отронените зърна въздух се издигаха светли, неподвижни колони от пушек. Никога повече не съм имал това непредаваемо усещане за равновесие и съгласие между небе и земя. При най-малък повей лозята зашумяваха като единствен верен фон на живота, фон като че ли античен – какъвто те всъщност и бяха.

Омагьосваше ме това как животът в лозето се предава през земята – загрибват лозата в плитък гроб, напролет я изравят и тя се включва в кръговрата като новородена. След време загубих съня си, като прочетох онази безсмъртна рубая на Омар Хаям: „Нали не си лоза, глупако, от пръстта / едва ли някой ще те откопае.” Бодна ме – което само бях си го мислил, някой откога-откога го беше вече написал. Но и ме успокои – бе казано отлично, неподражаемо и вечно.

Не е по силите на човека да бъде като лозата.

Но трябва да се старае.

Тогава, а и десетилетия по-късно, гроздът бе неизменен в националната хералдика – заедно с розата. Виждахме го по реклами, по плакати, по банкнотите дори. Имаше защо. Бяхме първокласен износител на запад и на изток. Кой е могъл да си помисли, че след време ще ни залее чужда стока, че ще се забравят имената и лицата на царствения български грозд и че днес двамата с Лозан ще търсим сянката му по пазара в „Младост 2". Едно такова предположение би било освиркано всенародно. Освен че заплашваше с неприятности, то си беше направо немислимо.

 

Не помага това връщане в онези есени. Не помага

 

Улавяме се с Лозан, че от сортовете сме преминали към спомени, може би за да не изречем главното: че всичко това е погубено и пропиляно именно през нашия живот. И че не може вина за това да не пада и върху нас. Както сме го започнали, успяваме да си кажем и други невесели неща. Според него по време на прехода в Плевен са закрити повече от двайсет стабилни, модерно оборудвани предприятия. (Странно, когато работеха, не изглеждаха толкова много.) Казва го и ме гледа извинително. Както е заведено в България, който назове зулума, е по-виновен от онзи, който го е извършил. За да не се притеснява, казвам и аз нещо мрачно и горчиво: чух прям и речовит анализатор да споделя (по телевизията, къде другаде) как минал през Плевен по вечерно време – хиляди прозорци чернеят, градът се е стопил, две трети са го напуснали. Знаем, че и двамата не сме забъркани в това. Съвестите ни са чисти, освен в едно: че всичко, както и в случая с гроздето, се е случило през времето на нашия живот. И вече няма кога да го поправим. А за следващия всичко е двусмислено и спорно. Едно мнение вече цитирахме, все пак: не си лоза...умнико. Не си...

30

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Роботи ще водят ТВ емисии на "Синхуа"

09.11.2018

546 4
Телевизия и диалектика

Георги Гълов

11.10.2018

990
Брюксел вароса България с баданарка и омаза себе си

Коментари

до нови срещи

Ей, велико, велико!

И пушекът, и гроздята, и Омар Хаям, и виното и вината... велико! Тате, лека му пръст (1914-1999), и той агроном и лозар и винар, вече в далечен град, далеч от всякакви лозя, пак се изхитряваше да купува грозде и да прави вино в мазето - в една от тези бъчви-кафенета...

Другото голямо от автора (те са много, де, но мен то ме впечатли най-много) - беше за първата световна (Дойран, май?) и дядовците му... 

АГРЕГАТ СОЦИАЛЕН
снимка на АГРЕГАТ СОЦИАЛЕН

Тази година политиците така агресивно замърсяват есента 

списвателя  всеки петък  замърсява  тук.👎

Sapienti_sat

Г-н Цветанов, съсредоточете се върху партийното строителство. Това тук не е за вас!

Пиркс
снимка на Пиркс

Не може да ти се опре, нали, рекордьор си.

Sapienti_sat

Калин Донков 👍

 

 

eric marsai
снимка на eric marsai

Наистина хубаво написано 👍

Наистина тая мантра за политиците почва да дразни, сякаш всички останали са ангели небесни, а не същата сган 👎

Michael_P

Мантра ама истина. Също като за портиерите:

 

"Дворники из всех пролетариев - самая гнусная мразь. Человечьи очистки самая низшая категория."

редник

Съвестите ни са чисти, освен в едно: че всичко, както и в случая с гроздето, се е случило през времето на нашия живот. И вече няма кога да го поправим. А за следващия всичко е двусмислено и спорно.

Едно мнение вече цитирахме, все пак: не си лоза...умнико. Не си...

 

Taka e!

Чудесно написано, но тъжно, много тъжно...

Ivan Vassilev15...

Хубав спомен на Калин Донков.👍

Моите детски спомени от гроздобера са от малко по-късен етап, когато ни подкарваха с автобуси като ученици или като войници да берем грозде от кооперативните лозя край Варна.

Сега също живея във винарски район - Бордо. 

Сигурно е излишно да споменавам, че тук гроздоберът и изобщо грижите за лозята, са нещо свещено. Но не по начина, както е в България - малки семейни лозя, всеки си ги обработва и си прави вино. Тука нещата са окрупнени (но не много), имаме лозя собственост от порядъка на 80,100, 200 до 10000 декара, държи се страшно много на качеството, но и на количеството - за да не се стигне до свръхпроизводството. Добивите от най-добрите лозя не превишават 300 400 кг от декар. Не, че не могат да изкарат повече, но изкуствено се оставят само три-четири чепки добре да се налеят, другото се шмули ("пичосва", казано по варналийски) още през юли - тука във Франция му казват "зелен гроздобер".

Всяко "château", тоест винарска изба, произвежда вино със строго контролиран произход и качествени показатели, като има пълна гаранция че това което пиете, наистина отговаря на това, което пише на етикета на бутилката. Фалшификации и шашми са напълно изключени като контролът се извършва от самите винопроизводители със съдействието на държавата и общината.

Sapienti_sat

"Иван Василиевич сменя професията си", а в нашия случай, района, винарския.

 

Пък Шевалие е написал...

 

Уви, хората тук на земята са странно устроени, направени са съвсем опако, може да се каже, с такива едни загубени куфалници, та да си ги блъскаш в стената от отчаяние. Когато имат всичко, за да бъдат щастливи — слънце, хубаво вино, хубави жени дори в излишък и по цели дни време, за да се радват на всичко това — трябва непременно да развалят удоволствието си с разни мъжки глупости, не могат, ако не го направят!

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Елена Панайотова, режисьор-документалист, правеше фантастично вино от ломското си лозе. Разказът за направията му стигаше за изпиването на цялата бутилка. Дълъг разказ!

Северозападът и плевенско и лозята. Дълъг разказ. Мойта баба врачанка също го умееше.

Каква земя потурчихме. От голем тарикатлък.

KaraKoliu

Добре се е получило.👍

Banshee
снимка на Banshee

👍

редник

През есента на 1989 г., както и минали години,  заведохме около 1000 ученици на гроздобер в селата край Чирпан. Случи се хубаво време, за близо месец обрахме някъде около 3 000 дка - около 850 - 900 кг от декар. Върнахме се началото на октомври, но много декари останаха необрани. Към средата на октомври падна ранен сняг, по радиото чух, че само около Пазарджик снегът е затрупал 30 000 декара необрани лозя...

Това беше последната година с бригади, след месец,  през ноември, започна "първоначалното натрупване на демокрация" - резултатът -  след почти 30 години "преход" дори гроздето ни е внос, а като цяло - най-бедни в Европа...

KaraKoliu

Немой да тъжиш напразно. Сега има повече лозя от тогава. Това, че на софийския пазар не са намерили българско грозде не означава, че такова няма. Десертното може да е по-малко, но винените лозя са повече. Въпрос на търсене и предлагане е.

blue_fish

Благодаря Ви, г-н Донков, за красивите картини, които ни давате!
"1. Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят.
2. Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод."
...
5. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод ..."
 Евангелие от Йоан, Гл.15

Ivan Vassilev15...
Нека не профанизираме спомените на Донков. В крайна сметка всички стигаме до един етап, в който започваме да повтаряме колко било хубаво някога, пък това сегашното на нищо не прилича, как в онези времена локумът бил по-сладък, а гроздето по-сочно.
Manrico
снимка на Manrico

Нека не профанизираме спомените на Донков.

Самият автор е политизирал спомените си, като е започнал с как политиците му замърсили есента и е завършил с "прехода". Дали политизирането е профанизиране, е друг въпрос.

Ivan Vassilev15...

 Да кажеш, че политиците са замърсили есента, не е политизиране. Това е просто житейско наблюдение, с което, надявам се, повечето от нас биха се съгласили. 

Всеки човек, натрупал възраст и житейски опит, има право да каже на нас по-младите как вижда днешния ден на фона на спомените си. 

Sapienti_sat

Ами, чети Иванчо:

 

Чудесен есенен ден! Щом почти нищо не ме боли! 😏

 

Златна есен златни листи рони,

птичка пее на голите клони.

 

Синджир жерави високо минава,

птичка малка жално се прощава:

 

— Птици-пътници, идете си здрави

в далечните земи и държави!

 

В онез страни чудни, непознати

поздравете всичките пернати! (познати)

 

И пролетта рано доведете,

и за там ни всичко разправете!

Елин Пелин

Ivan Vassilev15...

Чета, Пенчо:

"Отечество любезно, уроки да не са ти..."

или

"...Нерадостният есенен пейзаж на селото му се видя грозен като никога. Безлистни клонести дървета, по които кацваха чавки. Облачно небе, намръщено и слупено над кръгозора, и кал. Ужасна, гъста, черна, лепкава, непроходима селска кал, в която бе заглъбнало всичко — и къщи, и хора, и добитък. През тая кал от време на време, бавно, предпазливо, като затъваше и като говореше сам на себе си, минаваше селяк или бабичка, облечени в чисти дрехи, и се губеха през малкия площад към черковат..."

Meto_ot_Interneto

Хубави спомени👍
В носталгията нема лошо, осбено ако сега е по-лошо.

Michael_P

Браво!

'mnamna

Омая с дъх на сухи лозови листа...👃

Lillian
снимка на Lillian

Калин Донков ,много си добър, Господ да ти даде здраве

сълзи потекоха от очите ми...

inventus

Майсторлък е със думи да опишеш такава колоритна картина! Голям майсторлък. Евала авторе!

Памфуций
снимка на Памфуций

Поздравления, г-н Донков, получил се е много въздействащ и проникновен текст! 👍

Шако

Каква земя потурчихме. От голем тарикатлък

 

Ми що си изоставихте лозята?

По нашия край също има изоставени от мюхлюзи, ама има си ги запазиха. Един старец до близо 90годишнината си го работеше. Нашата рода им е работила на лозята още на неговия баща и пак му помагахме.

Сетне унуката му в София, ама и той не го изостави и сега женурята и дечурлигата пак помагат човека си го бере, прави си вино и ракия и за нас има.

Добре, че не всички са като вас.

Иначе в Северозапада минах скоро от там е страшно наистина. И наште хора бегат от това място. Ако могат да прилъжат някои сиромашки бежанци да заселят, може и да живне иначе си остава пустиня за няколко десетилетия от сега нататък, докато хептен им се затрие семката на сегашните обитатели.

Много урсуз хора.

Кумунизи.

ХЪРКОПИРИТ
снимка на ХЪРКОПИРИТ

тук наричат спомени  художествени  измислици.

силно неприемливо и пошло.👎

BuboLechka
снимка на BuboLechka

То и в Плевен комай остана само Сторгозията.

Влез или се регистрирай за да коментираш