Quantcast
България се хвърля за дузпа пред шенгенската врата | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

България се хвърля за дузпа пред шенгенската врата

Служебната власт проверява колко мигранти могат да повдигнат нидерландската бариера
7 164
 ЕПА/БГНЕС
Вътрешният министър Иван Демерджиев се разходи на 23 ноември в гората край границата с Турция, за да отиде пет дни по-късно в Хага с пресни шенгенски аргументи.

Светът в момента е футбол и ето как изглежда финалният ни щурм към Шенгенската зона преди решителното заседание на Съвета на ЕС на 8-9 декември: България се хвърля за дузпа в наказателното поле. Там главният арбитър Нидерландия, подпомагана от позиционираните встрани скептици Австрия и Швеция, трябва да се смили и да ни даде последен шанс пред шенгенската врата.

Вътрешният министър Иван Демерджиев и правосъдният Крум Зарков, които ще участват в инфарктното заседание, разкриха почти едновременно каква е заключителната тактика, избрана от държавата. "Положихме изключителни усилия да залавяме мигрантите, които по някакъв начин са успели да преодолеят защитата на границата. Спираме такива на територията на страната и, за съжаление, наши служители плащат с живота си за това. Вярваме, че тези усилия на България ще бъдат видени от държавите членки и ще бъдат оценени по достойнство, когато се повдигне въпросът за присъединяването на България, Румъния и Хърватия към Шенгенското пространство", каза на 28 ноември служебният министър Демерджиев.

Рано сутринта на другия ден служебният министър Крум Зарков заяви в ефира на БНТ: "Имаме последно препятствие – позицията на Нидерландия. Вярвам, че Нидерландия ще застане на правилната позиция, защото няма практически аргументи да се противопостави. Предприехме един фронтален и честен подход, поставяйки всичко на масата и показвайки какво се прави. Всички инциденти на границата, включително и трагични, трябва да са сигнал за европейските ни партньори, включително и за Нидерландия, че България дава жертви за тяхната сигурност и че влизането в Шенген подобрява сигурността, а не обратното".

Казано на шенгенски език, българското послание звучи така: 

 

Ние мрем за вас, а вие не ни щете!

 

Всяка европейска съвест би трябвало да се разбунтува срещу такова нечовешко отношение. Завоят от рационални към емоционални аргументи е показател, че държавата е изчерпала желанието си да се промени и разчита другите да се променят, за да я погледнат с нови очи. Проблемите с българската кандидатура не са от последния месец, откакто наблюдаваме демонстрация на самоотвержено полицейско усърдие за спиране на незаконната миграция. От 2011 г. България формално покрива техническите шенгенски критерии за членство, но е нежелана, защото има държави, които не ѝ се доверяват до такава степен, че да си отворят вратите за достъп без гранични проверки. Принципът в Шенген е "Един за всички, всички за един", т.е. достатъчно е само една държава да изпитва недоверие, за да се затворят всички за страната кандидатка. Няма значение колко европейски институции са на друго мнение. Нито Европейската комисия, нито Европейският парламент носи отговорност за опазването на националните граници, което е задача на всяка отделна държава според собствената ѝ преценка за външен риск. Дори между държавите в Шенгенската зона има възможност за дерогация от общото споразумение (временно връщане на граничния контрол), както стана през 2015 г. заради внезапния наплив на бежанци и незаконни мигранти, а после и заради санитарните мерки срещу пандемията от ковид.

България има проблем с Нидерландия не заради засилен в последно време мигрантски натиск, т.е. заради временен външен фактор, а заради дълготраен вътрешен проблем, за който властите избягват да говорят. Това е 

 

липсата на върховенство на закона

 

Когато в държава с ширеща се корупция на високо равнище има недосегаемост на висшите корумпирани лица, както личи от докладите на Европейската комисия за отсъствието на "резултати", т.е. на осъдени, няма как да се разчита, че контролната ѝ система ще пресича надеждно международната престъпност, която използва нейната територия. Трафикът на мигранти е само детайл от общата картина, но и той е показателен. Много съмнително е, че мигрантите са се активизирали напоследък, за да помогнат на България да придобие мъченически образ в навечерието на решителното заседание за шенгенската ѝ кандидатура. За разлика от други години сега няма съобщения за струпване на големи групи бежанци в турските гранични зони, което би било предпоставка за увеличен мигрантски натиск.

Когато откъм Турция е относително спокойно, а откъм българската страна на границата ври и кипи, може да се направи само един извод: обичайният мигрантски трафик среща необичайна българска реакция, за да му се придаде по-голяма видимост пред Европа. Само че хаотичните действия и липсата на подготовка (защото трафикът по-рано е бил пропускан безпрепятствено) са причина за драматични последици. Щом трафикантите карат мигранти с автобуси, значи са очаквали, че няма да направят впечатление никому. Техният проблем е, че не са следили актуалната информация и са се оказали на пътя в неподходящо време. Изненадата ги принуждава да се впускат в панически бягства и да правят зрелищни катастрофи, докато в други времена вероятно са спазвали всички пътни знаци.

 

В последен опит да си поиска дузпа,

 

за да отбележи лесен гол в шенгенската врата, България изпрати в Нидерландия двама министри - вътрешния Иван Демерджиев и външния Николай Милков. Преди заминаването им на 28 ноември медиите бяха шумно информирани за тяхната мисия. След това настана тишина. Там ли останаха нашите министри, върнаха ли се? Нищо не се чу. Ако имаше положително развитие, сигурно  щяха да се обадят на висок глас още оттам. Мълчанието им обаче също говори много. 

Не е изключено нидерландците да са им пуснали видеозапис - нещо като политически VAR, - от който да е видно, че България си е все същата, каквато бе и през 2011 г. За разлика от нея Румъния, която също е кандидатка за Шенген, се е променила много. В последния доклад на ЕК за наблюдението над Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка, публикуван на 22 ноември, са изброени някои числа, които са непостижими за родната действителност. През последната година  Националното управление за борба с корупцията (DNA) е предало на съд 451 случая на корупция по високите етажи на властта, отнасящи се до общо 1067 обвиняеми. Те включват действащи или бивши министри, депутати, сенатори или лица, заемащи висши политически или обществени длъжности в местната администрация. През същия период съдилищата са взели решения за окончателното осъждане на 564 подсъдими по дела, заведени от DNA, и са постановили конфискация на имущество за 24 милиона евро. След окончателните съдебни решения държавните органи са получили право да възстановят над 43 млн. евро щети по дела, заведени от DNA.

Нищо чудно България да бъде наказана за симулация, а дузпата да я бият румънците.

Още

Румъния ще ни направи безплатна ограда
Германия, Нидерландия и Белгия разбиха група, взривила 50 банкомата

02.02.2023

1991
България удобно и практично се измъква с единия крак от ЕС