Малко време ни трябваше, за да разберем коя е "Баба Хъ" - омразна на протестиращите персона. Те ни посрещат с обяснения какво казала Баба Хъ, как излъгала, как искала да реши своя и на страната проблем с прости убийства. Ние, облъскани от дългия път, отпървом си представяме една такава Крюела де Вил, наметнала свински кожи и тракаща с прасешки кастанети, която като Смъртта броди из стопанства и кочини...

Баба Хъ всъщност е БАБХ - 

Българската агенция по безопасност на храните, с която дребните и средните свиневъди у нас свързват бедите си. 
Още на подстъпите към отклонението за Сливен от магистрала "Тракия" има полицейски постове. Не пускат по пътя Ямбол – Сливен през Крушаре, предлагат обходен маршрут. Журналистическите екипи обаче униформените не спират, твърдят, че отклоняват останалите само за да не се създават конфликтни ситуации с блокадниците. Нашият екип се изсипва върху напеченото от силното августовско слънце кръстовище преди с. Крушаре, на разклона за с. Чокоба, по средата между Ямбол и Сливен. Двайсет-трийсет души, млади и стари, със знамена и лозунги ни обкръжават и почват:
- Нали ГЕРБ искаха да развиват малкия и средния бизнес, това ли им е развиването! 
Малко неподготвени, се стъписваме. 
- Ама чакайте, не ГЕРБ, а чумата ходи по прасетата, как да я борим, вие какво предлагате? - питаме ги ние.
Хората, възбудени от драматизма на ситуацията и интереса ни, ни заливат с версии. Версиите им са различни. Нахвърлям няколко от тях. 
1) Да, има чума по прасетата. Да, това е тежка, лоша болест. Но властта я бори крайно неадекватно. Първо я допусна, после се уплаши и взема нелепи мерки. Иска с изтребване на здрави прасета да си върже гащите. При това с въвеждане на измислена 20-километрова зона, където да се ликвидират прасетата, а никъде в наредбите няма такова нещо! Има само 3-километрова зона за наблюдение. 
2) Има чума, но проблемът с дивите прасета е много по-сериозен, те я пренасят. А понеже там не могат да направят нищо, посягат на питомните, защото е лесно и са безпомощни. 
3) Има чума, но не е от Румъния, а от нарочна зараза. Нашето жито се изнася, заразява се навън и се връща тук заразено като фураж. Това е с цел да се продава свинското на чужди производители и на наши, но само големи. 
4) Тая чума им е добре дошла, тя е повод да ни затрият - нас, малките и средните производители. 
Освен тези версии има още десетина, а всички те имат по нещо общо - карат хората да си заколят свинете, 

за да има само големи производители - и у нас, и отвън 

За да могат големите вериги да си правят каквото искат, да продават месото си, произведено с френски фураж, който задържа урината на свинете и ги разболява, за да няма конкуренция от по-доброто качество на малките. Или да ядем само онова, виолетовото месо, което след третиране с препарати става розово и ни го пробутват като прясно големите вериги. Тоест нещата не са случайни, а плод на заговор. 
- Ама вие с нас ли сте, журналистите, или не сте? - усъмнява се по-радикален протестиращ.
- Ние ще кажем какво мислите, нашата работа е да съобщим каквото виждаме - отвръщаме. - Но понеже си знаем държавата, а тя седи при климатиците си, пък вие сте тук, ви съчувстваме.
Това удовлетворява малката общност за момента. Част от нея се приютява под тента наблизо, където има няколко щайги с ябълки и праскови. С тях, вече поспаружени от жегата и замязали на намръщени бабички, хората се подкрепят сегиз-тогиз. Канят и нас да се подкрепим. Всички пребивават в някакво тревожно очакване, често звънят мобилните телефони, провеждат се разговори:
- Елате вече и вие, че намаляхме, отиде делегация при областния...
- Не се бой, ще издържим...
- Засега е спокойно, ама не се знае какво иде...
Периодично по някой автомобил приближава блокадата, това оживява групата, всички застават на пътя и размахват българския флаг. Всеки ден има по малък инцидент - двама от протестиращите твърдят, 

че са ранени леко от нетърпелив и буен водач 

преди ден. И пред нас голям и лъскав автомобил за малко да контузи част от участниците - едва спира. Обясняват му, че по-нататък не може, водачът ядосано махва с ръка и със свистене на гуми обръща. Някои коли хората пропускат: "Тоя е от нашите, тоя е фермер от Крушаре, това е линейката...".
Стефан гледа малко стопанство наблизо. Твърди, че ще се пали вече, толкова му е накипяло от всичко. Стопанството му е добре гледано, овчици уплашено се свиват в кошарата, като усещат непознати, а в задния двор огромна свиня и прасенца вдигат муцуни към нас, щом ни виждат. Излъчват нещо като: "Абе, нали сте умни, това двукраките, как я добутахте пак до тая беля работата?".
Стефан твърди, че няма да си заколи нито свинята, нито прасенцата за нечия чужда безопасност и кеф. Свинете ми са здрави, защо не дойдат да ги видят, защо няма контрол, който уж трябва да правят ветеринарите и тия от БАБХ, а само разпоредби за изтребление?
- Аз съм един от последните на село, аз работя, откак се помня, деца гледам - две имам, трето чакам. 
Той е емоционален, ръкомаха оживено, но не забравя работата. Пуска на прасетата вода, те доволно грухтят от неочакваната баня в жегата и ровят в калта. - Работя непрекъснато, продължава той. - Не ме е страх от работа. Ама искам тая държава да мисли и за мене. Не ме интересуват ни партии, ни нищо. Държавата ме интересува и ми трябва държава, която да помага, а не да пречи. Ето, сто декара имам, имам овце и свине. Ако мен не защитава държавата, кого защитава?! Ще си продам стоте декара, ако ме насилват да ми вземат животните, и ще се вдигна и аз да се махна. 
Обедното слънце прежуря немилостиво, Стефан е потен и гневен. Тук-там по небето се носят облачета като изтървани от кошара хайванчета. Стопанинът продължава:
- Махна ли се аз, такива като мене, големите ще стават по-големи, богатите по-богати, а бедните - по-бедни. Това ли искат там горе?!
От кучешката колибка излиза пес пазач, не лае, а гледа 

някак съчувствено и стопанина си, и нас 

После се мушва в колибата, усетил, че услугите му не са нужни в момента.
Под тентата, на сянка, се суетят и останалите протестиращи. Настроението е в широки вариации - от бойкост до минорност. Говорят за доходите си, за умората от продължаващото с години оцеляване. Има и хора от Бургаско, от Болярово, дошли от солидарност.
- Ти що си боса? - пита съпругата на фермер друга млада жена, която пристъпва край тентата.
- Нямам пари да се обуя - шегува се мрачно запитаната. После допълва делово - ако ще се бием, ще си обуя маратонките, ей ги там, до щайгата са. 
Цонка, с фланелка с Христо Ботев на гърдите, е тук не защото има прасета, а защото подкрепя стопаните. 
- Три дъщери имам, ето тука са две от тях. Искам да се оправи тази държава и децата ми да живеят тука, а не да се пръснат по чужбините като отвяни от вятъра. Искам да имам внуци и деца край себе си на старини. Работя като образователен сътрудник, на минимална заплата. 
Тя е от с. Скалица, Ямболско. 
- Тия от Баба Хъ, те се сговарят с големите. Те искат да ни затрият; да няма прасета, значи да няма проблем. И нас да ни няма. Ние не всички сме напълно изрядни с регистрации и документи, ама нито сме си крали животните, нито ги тъпчем с вода, както правят някои прекупвачи, за да тежат повече и да ги продаваме по-скъпо, обяснява Тошко Димитров. И пояснява - как така да си затриеш стопанство, макар и малко, създавано с години? С овцете същото стана наскоро - избивайте, избивайте, а после се оказа, 

че овцете са здрави 

Пък нито крави, нито прасета, нито овце току-така можеш да възстановиш. Докато възстановяваш, откъде пари? Кой ще те търпи без пари? 
Отстрани седи момче на видима възраст шестнайсетина години. Повече гледа и слуша, по-малко приказва. Тук е с баща си, от Болярово е. Подкрепя протеста. Не си зяпа постоянно в телефона, а наблюдава сериозно полицаите, които обясняват на протестиращите, че за тяхно добро завръщат движението, да няма инциденти и бой. 
- Уча в Елхово - обяснява ми той, след като се заинтересувам от идеите и плановете му. - От Болярово съм. Обаче ми харесва да се занимавам с животновъдство. Може би ще го правя в бъдеще. 
Но искам с животни да се занимавам, не с чиновници и полицаи.  

----каре---

Свинска мъка и в село Драговищица, до Костинброд

Игнатка Добрева трие ръце пред празната кочина, почиства още несъсирилата се локва кръв от двете заклани хайванчета. "Бяхме като болни - разказва жената, - но вчера се наложи да им теглим ножа. Голям проблем - няма колячи, всеки са го викнали някъде. А сам човек няма как да се справи. Дойде да помага цялата фамилия - синът, зетят, щерката, децата... Няма как иначе - навън е пек. Месото се разваля за часове; мухи хвърчат и го кацат. Ако не се прибере по буркани и хладилници до вечерта - край. Цяла свиня знаете ли как се дере, разфасова и прибира за броени часове? А нашите животни бяха две. Добре, че ние поне фризер имаме, защото на съседа се наложи да купува. За 800 лева, понеже той пък гледаше две свине майки с малки прасенца. През лятото не може и да продадеш месото, за Коледа всеки ще си вземе, особено прясно, но сега, в жегите... Много комшии се опитаха да предлагат я бут, я плешка на виладжиите тука, но само един доктор си купи колкото за пържоли и това е."

Питаме несигурни ли се чувстват хората за храната си, голяма част от която са свикнали да отглеждат сами.

"Е, как?! - отвръща Игнатка. - Ние и кокошки гледаме за месо и яйца. Утре някой ще реши да вземе превантивни мерки и срещу птичия грип и край. После някаква болест по чушките и доматите ще измислят - хайде и зимнината отиде. А ако тръгне да цери за всеки случай и лудата крава, то няма да остане добитък в село. Лошото е, че всеки ти говори как трябва да си пазиш здравето и да се храниш здравословно, а когато се опитваш да го правиш, те принуждават да ядеш престояло вносно месо и пластмасови зеленчуци."

В разговора се намесва бай Кольо.

"Не може ли, питам аз - казва старецът, - вместо да затриваме здрави хайванчета, да мислим за ваксини примерно? В цялата община хората гледат прасета. Трудили са се, създали са условия хората, вкарали са пари вътре, а сега се видяха в чудо. Никой тука не е съгласен, ама какво да правим?! И права е Натка, дето вика, че цялата работа е, за да им ядем на чужденците боклуците."