"Земя", но без номади

Робин Райт напредва в режисурата

07 Май 2021

снимка: Форум филм
Това, което започва като отчаяно пътуване към себе си, завършва като сладникава любовна история.

"Земя" има (мал)шанса да излезе у нас почти едновременно със "Земя на номади" - с почти същото заглавие и наглед сходна история, който е режисиран от жена и запраща протагонистката да живее скромно и сред многобройни трудности някъде в Средния запад.

"Земя" обаче се и различава от наградения с три "Оскара" филм на Клои Жао. Най-малкото защото в него няма социален аспект, драмата е изцяло лична, а режисьорката е и титулярка в него.

Робин Райт (бивша Пен) е една от най-високоплатените и обичани актриси в САЩ, а напоследък се пробва успешно и в режисурата - с десет епизода от сериала на "Нетфликс" "Къща от карти", където си партнираше с Кевин Спейси, преди да бъде низвергнат за сексуални злоупотреби. Със самочувствието на този опит зад камерата тя прави дебюта си на голям екран в "Земя". Режисира спокойно и компетентно, в добро сътрудничество с оператора Боби Буковски, но сценарият е слаб и неоригинален - особено във втората си половина.

Героинята Иди - изиграна също от Райт - губи съпруга и детето си в нещастен инцидент. Депресията я завладява неудържимо. И когато установява, че градският живот, контактите с хора и психотерапевтичните сеанси не могат да й помогнат, тя отива да живее отшелнически в хижа насред Скалистите планини - без никакви луксове на цивилизацията, без външна помощ и прехранвайки се с каквото природата може да й даде.

Но понеже Райт е твърде красива и нагласена, когато захвърля смартфона си в кошче на улицата, не е трудно да се досетим как ще приключи този експеримент. Към средата на филма тя е почти мъртва от хипотермия и глад, когато идва неочаквано спасение в лицето на двама непознати. Това, което започва като искрено пътуване към себе си сред зашеметяващите пейзажи на Америка, продължава като захаросана любовна история. Между Иди и спасителя й Мигел (Демиан Бичир), който я учи на лов, риболов и оцеляване, няма много реплики, но отношенията са типични за романтичното клише. Финалът звънти съвсем на кухо, така че другата "Земя..." - тази с номадите - си остава за предпочитане.