Още преди дигиталната си премиера Songbird (в превод "Пойна птица") спечели врагове. Общата оценка бе, че продукцията на Майкъл Бей ("Лоши момчета", "Армагедон", "Трансформърс") преминава границата на добрия вкус с двеста. Да чертаеш апокалиптични сценарии за пандемия, в която светът се люшка вече месеци без изход, и да печелиш от това, показва или далновидност, или пълна липса на скрупули.
Идеята на сценаристите Адам Мейсън и Саймън Бойс се ражда още по време на мартенския локдаун. През май вече "голямата клечка" Бей е на борда, а на 8 юли това е първата филмова продукция, която получава зелена светлина за снимки в Лос Анджелис. Разрешението е получено на база находчиво избраната тематика - актьорите носят маски, общуват по интернет, движат се по празни улици, а снимачният екип е сведен до 40 души и тестван постоянно за Covid-19. Използвани са и много "подръчни" средства като уебкамери и дронове. През декември филмът вече е готов.
Но актуалността на Songbird не успява да го спаси. Филмите за бедствия в много от случаите са готова рецепта за касов успех - самият Бей го е постигал неведнъж. В този случай набързо скалъпеният резултат е недоносен. Не е толкова голям проблем, че е неетично да разказваш подобна история - просто филмът е слаб.
"Какъв е най-лошият възможен сценарий?" - вероятно е въпросът, който Мейсън и Бойс са си задали. И стигнали до немного оригиналната идея, че едва ли ваксини или естествен имунитет ще се появят скоро. Според тях през 2023-та вирусът ще е мутирал в нещо още по-смъртоносно, а ние ще бъдем заключени в домовете си за четвърта поредна година. Единици щастливци с доказан имунитет ще се разхождат свободно - основно в ролята на куриери. Всеки ежедневно ще се диагностицира с приложение на смартфона, а ако се разболее - ще попада не в болница, а в нещо като концлагер, от който няма измъкване.
Songbird започва с псевдодокументални кадри, рисуващи мрачна картина на близкото бъдеще. Камери летят над унилите авенюта на Ей Ей и показват напълно изоставения мегаполис, а гласове от социалните мрежи и новините нареждат "това е краят на света, човек". Впоследствие завива към романс между свободния куриер Нико и виртуалната му любима, чиято баба се разболява. Останалите персонажи на този призрачен свят са богаташко семейство, което търгува с пропуски на черно (Деми Мур и Брадли Уитфорд), садистичен шеф на РЗИ (Питър Стормеър), млада певица, която пее в инстаграм от спалнята си (Александра Дадарио) и ветеран от войната, който за разнообразие е прикован отпреди епидемията - заради инвалидната количка и трудностите си да общува (Пол Уолтър Хаузър от "Ричард Джуъл"). Сериозният актьорски арсенал по-скоро скучае в баналните си сцени и реплики - единствено Стормеър се наслаждава на амплоато на архизлодей, плосък като комиксов герой. Въпреки апокалипсиса около тях, влюбените птички не успяват да постигнат нито драматизма, нито любовната жега на "Титаник" - или дори на "Армагедон"!
И хепиендът е стряскащо плосък - свободата е само на стотина мили от Лос Анджелис, нищо че бедствието е глобално. Макар че визуално наподобява хитовете на Майкъл Бей - свръхнасечен монтаж, преосветяване и ниско поставена камера, дори технически Songbird не блести. Няма ни един зрелищно взривен хеликоптер! Може би причината е, че авторът на блокбастъри само осигурява парите, а режисира Адам Мейсън - автор на 8 филма, които никой не е чувал.
Все пак, подобно на автомобилна катастрофа, край която всички намаляват и извръщат любопитно поглед, и Songbird привлича вниманието.
Чудесен текс! Чудя се как съм го пропуснал до днес. И сега и аз като в последното изречение за катастрофата... Че и в мазундата го имало.
Май не. Стигнах до ей това споделение от потърпевш:
Мацка, пич, мАтор, старлетка, кучка, келеш1, келеш2, ветеран-инвалид, негър-съплаер... и всичките наредени като в тетрис.
Дори келеш2 го каза в един момент: "Нещата не стават така"
