facebook
twitter

Кинопремиера

Елегантна тъга за поколението, което се провали

Със своята наднационална екзистенциалност и неуловим рисунък "Физика на тъгата" на Теодор Ушев печели овации по света
1 136
Теодор Ушев прекарва близо три години в работа над "Физика на тъгата".

Теодор Ушев–Георги Господинов се очертават като непобедима комбинация: след като канадският аниматор от български произход спечели номинация "Оскар" за анимационния си прочит на краткия разказ "Сляпата Вайша", той пожъна още успехи с по-грандиозния и дълбок проект по романа "Физика на тъгата". Има нещо съдбовно предопределено в сътрудничеството на двамата, родени само с няколко дни разлика през бунтовната 1968 г., а също и с други сходства в биографиите. В крайна сметка и двамата - единият рисува с образи, а другият с думи - постигат международен успех с опит да по(д)несат травмите на своето поколение и на вечния български преход. На порастването, миграцията, лабиринтите на съзряването и съзиданието... 

Тази седмица 27-минутният филм "Физика на тъгата" отново изпълни заглавията на по-внимателните към световния културен пейзаж наши медии с победата си в Ан(e)си. Най-важният фестивал за анимацията за пръв път в историята си се провежда онлайн, а голямата му награда - "Кристалът" на Анси (а преди това и приза на критиката ФИПРЕССИ), заслужи Теодор Ушев. Художникът, който е обръгнал дори на "Оскар"-ови червени килими, реагира бурно и щастливо на тази висока награда, обявявайки я за свой личен Еверест. Истината е, че това е едва втори такъв успех за български аниматор, макар и работещ под чужд флаг: през 1987 г. "Кристала" печели Бойко Кънев (може би иронично, ex acquo с канадски именно прочут автор, Фредерик Бак).

"Физика на тъгата" не е непозната за българския зрител - само два месеца след премиерата си в Торонто филмът изпълни зала 1 на НДК за откриването на "Киномания". Онова, което видя журито в Анси, видяха и изкушените от киното у нас: сплавта от образ и литература тук е повече от съставните си части. Използвайки древната египетска техника енкаустика (доколкото е известно, за пръв път в анимационното кино), Тео Ушев топи горещ восък, за да излее неописуемо пластичните си, изплъзващи се образи на минотаври, птици, облаци, растения, винени мушици, танцуващи хора. Започнат през 2017 г. и отнел близо три години, "Физика на тъгата" е dream project, създаден видимо с огромно количество лична страст и техническо себеотрицание.

Слава богу, филмът не следва стриктно сюжета на книгата - доколкото за такъв може да се говори. Своята "капсула на времето" Ушев подрежда по свой образ и подобие, а романът е само изходен материал, заготовка за лентата. „Използвах изречения от книгата, размествайки местата им. Този процес продължи до последната чернова – непрекъснато имаше промени в конструкцията, в сценария – разказа режисьорът пред специализираното издание Zippy Frames преди премиерата през лятото на 2019-а. – Но историята е просто „времева капсула“ на откраднати истории от моето детство, детството на Господинов и на много от приятелите ми. Звучи автобиографично, но не е. Рисувам мой портрет, портрети на дъщеря ми, на баща ми, за да разкажа историята на цялото поколение Х. Разкази за нещастието и тъгата на едно поколение, което имаше шанса, надеждите и възможността да направи света по-добър. И се провали.“

Тъгата във "Физика на тъгата" е силна, носталгията е задушаваща. Катарзисът е гарантиран. Фестивалът в Анси е онлайн до 30 юни 2020 г. След това филмът на Теодор Ушев може да се гледа от домашно устройство и в лятното издание на "София филм фест" (срещу 6 лв).

 

Все още няма коментари

Още

Теодор Ушев: Изкачих своя Еверест

20.06.2020

1131 1
Георги Господинов осигурява "Времеубежище" в карантината
Теодор Ушев рисува тъга в НДК

07.04.2020

208

Влез или се регистрирай за да коментираш