Филмът се казва само Yesterday - като гениалното парче на "Бийтълс" и Пол Маккартни, но в българското колективно съзнание "Вчера" е един друг филм, на Иван Андонов (макар в него също да звучат песните на Джон, Пол, Джордж и Ринго). Затова този на Дани Бойл финишира на наш екран със свободно дописаното "Вчера си е за вчера". 

Концепцията на сценария по идея на Джак Барт и написан от Ричард Къртис ("Наистина любов", "Четири сватби и едно погребение") е, меко казано, находчива. Как би изглеждал свят, в който никой не е чувал за "Бийтълс" и песните им? Това фантастично предположение правят авторите на филма и не че в една друга реалност ливърпулската четворка изобщо не се е раждала - във "Вчера си е за вчера" свръхестествен токов удар оставя цялата земя на тъмно в продължение на 12 секунди. В същия миг неуспелият кръчмарски музикант Джак, който кара колелото си из Съфолк, е ударен от автобус. След като лампите отново светват и той се свестява, се оказва, че е единственият... на планетата, който си спомня Let It Be, She Loves You, Strawberry Fields Forever, Hey Jude и Eleanor Rigby! Ни гугъл, ни дявол. "Ролинг стоунс" ги има, но заедно с концепцията за "Бийтълс" е изчезнала например кока-колата и още някои по-дребни попкултурни феномени. Помни ги само нашият човек. Той е британски индиец (Химеш Пател, можеше да минем и без тази политкоректност). Не го бива кой знае колко в композирането и пеенето, но пък има чудесна приятелка - Ели (Лили Джеймс). От откритието, че никой освен него не знае за "Бийтълс", до решението е само една крачка - той си записва текстовете на всичките им шлагери, които си спомня, и за една нощ се превръща в най-обичания автор на песни на планетата. Та кой би устоял? 

Колко дълго ще удържи измамата, има ли и други на земята, които не страдат от "бийтълсова" амнезия, каква е цената на славата и струва ли си да загърбиш любовта заради кариерата - всички тези въпроси задава филмът на Дани Бойл. Режисьорът на "Трейнспотинг", "Беднякът милионер", "Проектът Съншайн" и "Стив Джобс" е доказал гъвкавостта и продуктивността си в многобройни жанрове, но "Вчера си е за вчера" носи типичния щемпел на филмите, подписани от Ричард Къртис. Той е сантиментален, носталгичен, с хубава музика, лек, необиждащ никого хумор и ненатрапчива меланхолия, малко захаросан, но накрая всички са щастливи, включително публиката.

Повествованието на моменти е леко спънато и бих казала, че изборът на Пател за ролята не е добър. Той не притежава особено ярко актьорско присъствие, а и певческият му талант е посредствен. От друга страна, идеята, че не посредникът, "ракетата носител", чрез която великите песни на "Бийтълс" достигат до човечеството, е важен, а самите те, е правдива и сама по себе си забавна. Лили Джеймс е чудесна, на място е и Кейт Маккинън като безскрупулна продуцентка. Суперзвездата на днешния ден Ед Шийрън играе себе си - той именно е решаващият глас, за да излезе на голямата сцена смотаният младеж с хубавите песни (автобиографично намигане?). Добре че първият избор за ролята - Крис Мартин, я е отказал.

Онова, което издига "Вчера си е за вчера" над обикновената музикална комедия е, разбира се, музиката. Песните на "Бийтълс" са незабравими и изобретателният сюжет на филма ясно подчертава тази аксиома. След успеха на "Бохемска рапсодия" и "Рокетмен", които разказваха историите на двама велики музиканти от края на XX век с помощта на хитовете им, редно беше киното да отдаде почит и на пионерите, без които вчера щеше да е много по-скучно и тихо. Днес и утре - също.