Колко жалко, че "Покривният човек" (пореден нелеп пренос на оригинално заглавие - Roofman) е финансов провал и по света, и у нас. Това означава, че вече няма никакво място за скромни, човешки, малко романтични, малко комедийни, малко екшън филми, които биха могли да осигурят два часа добро настроение на зрител над 20-годишна възраст. "Покривният човек" е непретенциозен и развлекателен, далеч от шедьовър, но и много далеч от високобюджетните генерични франчайз изпълнения, които единствено са в състояние да вкарат публика в киносалоните днес. И не ми излизайте с номера, че голият до кръста Чанинг Тейтъм се конкурира с апетитния афиш на "Синелибри" и опуса на П. Т. Андерсън "Битка след битка": положението е това не само в София.
Ето защо такива филми, каквито бяха обичайна гледка в афиша през 80-те и 90-години на миналия век, ще стават все по-голяма рядкост и ще се търсят с лупа дори в стрийминг платформите. Но да видим, докато ги има: "Покривният човек" е създаден по действителен случай, разиграл се с американеца Джефри Манчестър от 1998 до 2005 г. Бивш ветеран от армията, баща на три деца, хронично неуспял в цивилния живот; прякора си той сдобива заради поредица (над 40) смели и необичайни обири, в които прониква с взлом през покрива на заведения и магазини, предимно "Макдоналдс". Запазено във филма е неговото сърдечно и учтиво отношение към персонала, от който иначе се очаква да изпразни касата и да му предаде парите. През 2000 г. Манчестър е заловен и осъден на 45 години затвор, но само след четири от тях успява да избяга и да се укрива месеци наред в... огромен магазин за играчки. Джефри е жив и днес, зад решетките, където се очаква да остане до 2036 г.
Във филма в неговата кожа влиза Чанинг Тейтъм ("Професия: стриптийзьор"), когото по навик ценим най-вече заради физическите му дадености. Разбира се, бившият танцьор не пропуска да покаже прекрасно оформения си торс, дори като клошар-беглец от закона; но в "Покривният човек" той получава може би най-нюансираната си роля след безупречния и бързо забравен "Ловец на лисици". Актьорската му задача донякъде повтаря тази от "Късметът на Логан" на Содърбърг. Тейтъм успява безотказно да предизвика съчувствие към героя, който не е просто престъпник, осъден да прекара по-голямата част от дните си в затвора - а читав човек, на когото не е провървяло. "Покривният човек" не е "Бони и Клайд", но все пак е продължител на славната американска традиция, в която симпатизираме на лошото момче.
Кирстен Дънст пък е самотна майка, подхванала загадъчен романс с беглеца. Ролята й не е голяма или особено задълбочена, но тя се справя прекрасно. Комедийната стойност на "Покривният човек" се вдига благодарение на лудешкия бит на Джефри в хипермаркета, където спи на чаршафи със Спайдърмен, изхранва се с бонбонки M&M's и шпионира персонала с бебефон. Оглеждайте се за Питър Динклидж като малкия на ръст, но много кисел управител.
Зад всичко това стои неслучаен режисьор - Дерек Сианфранс, изгрял с "Блу Валънтайн" и "Място отвъд дърветата", а по-късно съавтор на номинирания за "Оскар" сценарий на "Без звуци в живота". В "Покривният човек" биха могли да се открият и ред недостатъци, но пълната липса на претенция и човечността му са обезоръжаващи. Освен това търси съзнателно онова ретро усещане, за което споменах в началото на този текст. Заснет e на 35-милиметрова лента вместо на дигитален носител, заради което има грапавата картина на стар филм; основно на една локация, без ефекти и с впечатляващ реализъм, като сценографите са дали всичко от себе си да оборудват празното хале като магазин за играчки отпреди 20 години...
Впрочем, животът е страшен шегаджия: единственият пръстов отпечатък, по който разследващите идентифицират и залавят Манчестър, е върху DVD с филма "Хвани ме, ако можеш".
