Южна Корея утрои максималните наказания за граждани, които пътуват без разрешение до държави, поставени от властите в списъка на забранените за посещение. Глобата вече може да достигне 30 млн. вона (около 21 700 долара), а затворът – до три години. Досега максималното наказание беше една година затвор или глоба от 10 млн. вона.
Мярката поставя в особено трудно положение журналисти, хуманитарни работници и правозащитници, които твърдят, че системата ограничава дейността им. Така например заради войната са забранени пътуванията до Украйна без специално разрешение. Този месец например съд призна за виновен фотограф на свободна практика, че е преминал от Полша в Украйна и е прекарал две седмици в Лвов и Киев, документирайки войната. Сега Джанг Джиньонг трябва да плати глоба от 5 млн. вона (около 3600 долара).
Южна Корея е сред малкото развити демокрации, които криминализират пътуванията до определени държави, разказва "Гардиън". В момента има пълна забрана за влизане в 10 държави, сред които Украйна, Иран, Ирак, Судан и Хаити, а за още десетина има частични ограничения. Властите посочват като причина необходимостта да защитят живота и сигурността на гражданите. Системата съществува в сегашния си вид от 2007 г., когато 23 южнокорейски християни заминават за Афганистан въпреки предупрежденията на правителството и са пленени от талибаните. Двама от тях са убити.
Външното министерство твърди, че всяка година разрешава между 5000 и 6000 изключения от забраната, включително на около 50 журналисти. Разрешенията обаче се дават по преценка, за всеки случай поотделно. Критиците смятат, че това превръща режима в инструмент за контрол. Джанг, който обжалва присъдата си и възнамерява да атакува закона пред Конституционния съд, настоява разрешителният режим за журналисти да бъде заменен със система, при която те само уведомяват властите за намерението си да пътуват.
Затягането на режима беше предприето след разкрития през 2025 г., че стотици южнокорейци са били примамени в Камбоджа с фалшиви обяви за работа и задържани в комплекси, управлявани от престъпни групи, занимаващи се с измами. Законът обаче засяга и хора, чиито пътувания нямат нищо общо с подобни престъпни мрежи. Само през първите седем месеца на тази година външното министерство е предало на полицията данните на 22 души за нарушения – повече от два пъти броя за цялата 2025 г. и най-много от 2020 г. насам.
Сред засегнатите има и шестима южнокорейски активисти, срещу които полицията започна разследване този месец, след като пътували до Киев, за да протестират срещу принудителното репатриране на двама севернокорейски военнопленници.
Правителството може също да анулира паспорт без да е започнало наказателно производство. През март това се случва с мирната активистка Ким Ахюн, известна като Хечо, която се готвела да се присъедини към хуманитарна флотилия за Газа. Съд в Сеул отхвърля жалбата ѝ и ако решението остане в сила, тя няма да може да пътува в чужбина.
Южнокорейското външно министерство отхвърля обвиненията в цензура и заявява, че ограниченията са „минималната необходима мярка“, за да се гарантират животът и физическата сигурност на гражданите в опасни райони.
Правозащитници и хуманитарни организации обаче настояват за по-пропорционален режим. Според тях при наличие на оценки на риска, подходящи мерки за сигурност и ясни правила има много държави, в които хуманитарни работници могат да бъдат допускани безопасно.
„Не се нуждаем от по-малко защита, а от по-практична и пропорционална система, която да балансира сигурността с хуманитарния достъп“, казва Джун Мо Ли, ръководител на южнокорейския офис на ирландската хуманитарна организация Concern Worldwide.
