Медия без
политическа реклама

Съсипвана от климата и тълпите туристи, Венеция е в опасност

Градът може да потъне в черния списък на застрашените обекти от световното културно и природно наследство

06 Авг. 2023
ЕРА/БГНЕС
Венеция - романтика и декаданс...

Венеция е в опасност и ЮНЕСКО осъзнава това. Органът на ООН препоръча градът-лагуна да бъде включен в списъка на обектите на световното културно и природно наследство в риск, съобщиха през седмицата La Repubblica и Gazzetta.it. Причините трябва да се търсят в масираното урбанистично развитие, въздействието на климатичните промени, човешките намеси в околната среда, масовия туризъм. Това не е първия път, когато организацията пледира за вписването на Венеция сред застрашените места. Искането е на World Heritage Centre, клон на ЮНЕСКО, откъдето предупреждават, че може да настъпят „необратими промени в изключителната универсална стойност на Венеция“. И  също така отбелязват „неефективността и липсата на координация между местните и националните власти“ в страната – отсъствието на обща, глобална стратегическа визия, и протакането на дългогодишни проблеми, които обаче изискват неотложни решения за спасяване на историческия град и околната лагуна.

Препоръката, настояваща градът – люлка на изкуствата и търговията през вековете, да бъде включен в списъка на обектите на културното наследство, които изискват незабавни мерки за защита, ще трябва да бъде гласувана от държавите членки на ЮНЕСКО на 45-ата сесия на Комитет за световно наследство от 10 до 25 септември в Рияд, ОАЕ. Становището на Центъра за световно наследство засега е само ориентировъчно.

 

Ла Серенисима е в опасност, ЮНЕСКО алармира защо

Организацията поставя акцент най-вече върху масовия туризъм и климатичните изменения, които заплашват интегритета на Ла Серенисима („най-спокойната“ – така са наричали Венецианската република през Ренесанса), но също така посочва и прекалено високите сгради, които могат да имат значително негативно визуално въздействие върху града и които би трябвало да се вдигат далеч от историческия център. На прицел е не само строящият се небостъргач в предградието Местре, който макар да е извън зоната, защитена от културната агенция на ООН, във всеки случай би развалил гледката, но и цяла поредица от лошо проектирани градски интервенции.

Венеция, която е част от световното наследство на ЮНЕСКО от 1987 г., е в опасност и рискува „необратими щети“ не от днес. Регистрация в „опасния списък“ вече беше поискана преди 2 години, но в крайна сметка бе избегната чрез някои мерки, приети спешно от правителството, по-специално решението за забрана на големи кораби в канала Сан Марко, решението за демонтиране на депото за пропан-бутан в близката Киоджа, активирането на системата MOSE (електромеханичен експериментален модул, който се задейства, щом нивото на приливите се вдигне над 130 см) за защита срещу наводнения (за които обаче все още липсва пълно и подробно проучване на въздействието им върху околната среда) и благодарение на обещанието за стартиране на амбициозен план за консервиране и опазване на града в лагуната. И ако забраната за плаването на големи круизни кораби в канала се спазва - макар морският трафик в близост все още да е твърде интензивен, - то програмата за спасяване на града остава в застой. От 2021 г. експертите на ЮНЕСКО многократно са искали от Рим актуализации относно „коригиращите мерки с график за тяхното прилагане“. Досега отговорите се оценяват като недостатъчни.

 

Какво означава влизането в „черния списък“

ЮНЕСКО не планира, поне за момента, да изтегли Венеция от списъка на 900-те обекта на световното културно наследство. Включването на дадено място в „черния списък“ сред обектите, изложени на риск, би трябвало да бъде стимул за търсене на решения, за по-силен ангажимент и по-широка мобилизация на местни, национални и международни ръководни фактори, смятат от световата организация. Но във всеки случай, би било голямо „унижение“ за Италия, ако едно от нейните бижута попадне в листата на застрашените, което би понижило значително рейтинга на града. Говорител на ЮНЕСКО обясни, че това не трябва да се разглежда като "санкция", а като стимул за "лечение". Вкарването в списъка на обектите в риск, който като цяло е черен списък, обаче е понижаване. Оттам следва и опасност да бъде загубен статутът на световно наследство. В тази листа са места, в които се водят войни, опустошени са от дейността на човешките общности или от природни катастрофи. От руините на Чан Чан в Перу до природния резерват на планината Нимба в Кот д'Ивоар, от тропическите гори на Мадаскар до древния град Алепо. Сред застрашените вече са обекти в Сирия, Ирак и Либия, отскоро – и историческият център на Одеса, а това се препоръчва и за още украински градове като Киев и Лвов.

 

Жертва на необуздан туризъм

Това, че безценното художествено наследство на Венеция е подложено на изпитания от последствията на климатичните промени, отдавна е ясно. От известно време активно се обсъжда и фактът, че необузданият туризъм поставя на колене венецианците, които трябва да се справят с недостига на жилища, отнети от местните в полза на туристическия пазар. Многото, дори прекалено многото според ЮНЕСКО, проекти за урбанистично и инфраструктурно развитие на града, насочени почти винаги към посрещането на повече посетители, рискуват да увеличат обезлюдяването, което е в ход.

Отношенията на Венеция с туризма имат дълга история зад гърба си. Това, което днес тема, разделяща хората, но от фундаментално значение за бъдещето на града, в началото на ХХ век – когато населението е било повече от два пъти по-многобройно от днешното – се е разглеждало като възможност. След това от туризъм за елита туризмът тук все повече се превръща в неконтролируем туризъм, изкривяващ идентичността на града, свеждайки го до обикновена туристическа атракция. И мерките, които властите възнамеряват да предприемат, затвърждават още повече този образ. Като въвеждането на дневен билет за достъп за всички, които искат да посетят Венеция (одобрено през 2019 г. от Общинския съвет и отложено засега за 2024 г.), тъй като по проблема не се действа нагоре по веригата, а се ограничава до печалба „на входа“.

Свръхтуризмът е само един от многото критични проблеми на Венеция и нейния упадък. Друг е атмосферното замърсяване. Круизният туризъм, който от години е в полезрението на гражданската организация No Garndi Navi („Без големи кораби“), също допринася за замърсяването. Круизните кораби предизвикват покачване нивото на приливите, разрушителният ефект от което се видя през 2019-а. Високите води, които тогава достигнаха 180 сантиметра, причиниха хиляди щети на историческото и художествено наследство. Според океанографа от MOSE Георг Умгисер, ако морското равнище наистина се покачи с 30 см до 2050 г., както се предвижда, тогава инструменти като MOSE ще бъдат безполезни. „Средиземноморието ще претърпи същото покачване като океаните. Всички хора, които живеят в крайбрежните зони, ще трябва да се преместят в райони, които са по-вътрешни. За съжаление, това е ситуация, която рано или късно ще се случи, и не виждам възможност средното морско равнище да не се повиши до тревожни нива“, казва Умгисер.

 

Реакциите в Италия

След като световната организация би тревога, не липсват противоречиви реакции спрямо нейните препоръки. Като например изказването на професора по философия Масимо Качари, бивш кмет на Венеция: „Рисковете пред Венеция са свързани с природни и климатични бедствия. След което, разбира се, идва и големият туристически натиск, както впрочем във Флоренция или Рим. Но какво да направим? 20% от италианската икономика се крепят на туризма и, за щастие, имаме туризъм. Какво искаме да направим, да загубим и това ли, след като загубихме химията, електрониката, механиката, автомобилната индустрия? Да се откажем и от туризма, защото ЮНЕСКО ни казва, че е вреден? По-добре извадете парите, за да се извършат необходимите спасителни работи, вместо да говорите глупости… По-малко думи, повече действия!“.

Община Венеция пък се ограничи с кратко изявление, обяснявайки, че „ще разгледа с внимание предложенията, но това е от компетенциите на правителството“. Не толкова лаконичен бе Лука Дзая, губернатор на областта Венето, чийто център е Венеция: „Венеция е много крехък град, но никога не се отбелязва, че благодарение на далновидността на управата на областта и града днес можем да кажем, че тя никога повече няма да бъде под вода. Има проект за 9 милиарда евро, който да спаси целия град. Правилно е, че ЮНЕСКО поддържа своята бдителност, добре е, ако се каже, че имаме нужда от допълнителна помощ, но междувременно ние не бездействаме. Градът все още се нуждае от инвестиции и целият свят трябва да инвестира във Венеция. Това е световна столица и е справедливо да има световно внимание, като се започне от Европа“.

Предупреждението, отправено от ЮНЕСКО, призовава за размисъл върху бъдещето на града и лагуната. Ако Венеция трябва да бъде спасена от упадъка, се налага да се промени посоката, в която се мисли за развитието на града. Ако, от друга страна, се продължи Венеция да бъде възприемана като музей под открито небе и касичка за пари, а не като нормален във всички отношения град за живеене, тогава нейният край е предизвестен, пише FirstOnline.

 

Кореняците напускат града

Основана през V век и впоследствие превърнала се в една от най-големите морски сили в света, Венеция се простира на 118 острова. Като цяло тя е изключителен архитектурен шедьовър, защото дори някои от най-малките паметници в нея съдържат произведения на някои от най-големите художници в историята на света – Джорджоне, Тициано, Тинторето, Веронезе и др. Със своята уникалност тя е един от най-посещаваните, но и най-уязвимите градове на планетата. Около 100 000 туристи преспиват всяка нощ в границите на Венеция, а по време на ежегодния карнавал през февруари цифрата се удвоява. Туризмът в лагуната вече се върна към пълен капацитет след наводнението през 2019 г. и пандемията от Covid-19. Жителите на историческия център обаче, обезсърчени от хилядите проблеми, напускат мястото и миналото лято постоянното население падна под 50 000 души.

Още по темата