Кризата в междуселищния обществен транспорт се задълбочава. Автобусните курсове между населените места оредяват, без връзка в определени дни остават дори общински центрове. При това става дума и за селища, в които няма железопътен превоз.

Такъв е случаят с община Върбица, където миналата седмица се преустановиха курсовете до областния център Шумен в събота и неделя. Разредени бяха и автобусите в делничните дни. Причината са натрупани загуби и липса на желание от превозвачи да обслужват линията в нерентабилни дни и часове. Съществена част от проблема са и нелегалните таксита. “Частни коли вървят пред автобусите, обират пътниците и въпреки че контролните органи са сезирани, няма адекватни мерки”, заяви пред БНР Деян Банков от шуменския автотранспорт. От своя страна община Върбица не смята да дофинансира частни превозвачески фирми, нито пък има правомощия срещу нелегалния превоз.

Подобна е ситуацията и в плевенския град Славяново. Изненадващо още преди местните избори бяха спрени по пет курса в двете посоки до Плевен. Това засегна ученици и работещи. Жителите на няколко селища направиха протестна подписка за реорганизация на оцелелите курсове, но резултатът бе частичен. Все още решение няма. Близкото разстояние до областния център отново е предпоставка да се вихрят таксита.

Големи проблеми през настоящата година имаше и в Попово. През пролетта спряха общински линии. През есента пък бе прекратена линия до Русе, обслужваща и други селища. Причините отново бяха финансови.

А това са все населени места и райони от вътрешността на страната. В пограничните положението е плачевно. От доста време например няма рейсове през уикенда между Ямбол и Болярово. Ковачевци, Бобошево и Свищов бяха други общини, в които възникнаха транспортни проблеми през последните месеци.

ДАЛЕЧЕ, ДАЛЕЧЕ...

Може би най-тежко и направо куриозно и положението със създадената през 2015 г. община Сърница. Единствената нейна връзка е с Велинград през делнични дни, като автобусът тръгва вечерта от по-големия град и се връща обратно рано сутринта. Няма други курсове. Но от време на време и този не се изпълнява по различни причини. А разстоянието Велинград - Сърница нито е толкова голямо (около 50 км), нито пък, с изключение на зимата, родопският терен е чак толкова сложен за шофиране. Всичко това на фона на прекрасната природата в Сърница и надеждата на местните хора да развиват туризъм.