Студентите първокурснице ще преминават през задължително обучение по научна етика, в който ще им бъдат обяснявани проблемите на академичното плагиатство и борбата с него. Това предвижда проектът на министерството на образованието и науката (МОН) за Оперативен план към Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г., който е публикуван в портала за обществени консултации на Министерския съвет. Планът предвижда новият курс на обучение да се въведе най-късно до 2023 г.

Целта е в началото на висшия си образователен курс студентите да се запознаят с изискванията за коректно цитиране на източниците на информация, основните принципи при създаване и защита на интелектуалната собственост и други свързани с това въпроси.

В плана има намерение във висшето образование да се въведе единна система за превенция и контрол на плагиатството при публикуване на научни трудове и в конкурсите за академично израстване. Това ще става чрез специален софтуер, а отделно университетите би трябвало да включат в своите етични кодекси нарочни текстове срещу плагиатството.

СТРАНИЧНИ ПРЕДМЕТИ

В плана се предлага също така студентите да могат да изучават и странични предмети, извън основния си профил. Например в учебните планове на точните науки да бъдат включени дисциплини като философия, социология, политология, изкуство и др. А студентите в хуманитарнита и социални направления да могат да се обучават в уводни курсове по математика, информатика и природни науки.

Предлага се и засилване на интердисциплинарния подход в учебните планове и програми и въвеждане на хибридни дисциплини, които включват преподаватели от различни научни области и професионални направления. А също и във всички учебни планове да бъде включено практическо обучение по нови дигитални технологии като изкуствен интелект, добавена реалност, изкуствена реалност.

НОВ ПОДХОД ПРИ ОЦЕНЯВАНЕ НА ЗНАНИЯТА

Отделено е доста място и на начина на оценяване на знанията и уменията на студентите. Той трябва да се промени коренно. От учащите вече няма да се очаква да възпроизведат запаметеното, а да покажат умения да дебатират; да извършват научни експерименти или да изграждат теоретични модели; да решават реални проблеми; да проявяват дигитална креативност; да представят информация пред специализирана и неспециализирана аудитория. Вече би трябвало да се оценяват и способностите на студентите да вникват в естеството на темата, да използват различни дигитални инструменти за ефективно изпълнение на задачите в реалния свят.

ПРОМЯНА И В НАЧИНА НА ПРЕПОДАВАНЕ

Самите преподаватели същевременно ще трябва да въведат преподаване чрез казуси, да стимулират интензивни обсъждания на изучаваната материя, да развиват у студентите умения за аргументиране, словесно дебатиране и взимане на решения. Преподавателят да изостави основната си роля на лектор, а да бъде и модератор, който превръща в знание предварително събрана и анализирана от студентите информация по дадена тема.

Залага се и на привличане на преподаватели от практиката - от бизнеса и администрацията, които да помогнат на студентите да получат по-добра практическа подготовка и компетентности и качества, търсени на пазара на труда.