Поредна финансова институция публикува по-оптимистична прогноза за спада на българската икономика в условията на коронакриза. БНБ ревизира очакванията си от юни и оповести в последния си тримесечен обзор "Макроикономически прогнози", че най-вероятно спадът на БВП през тази година ще е 5.5%.

Всъщност прогнозата на БНБ е доста обтекаема. Според експертите на централната банка "съществува 60% вероятност спадът на реалния брутен вътрешен продукт през тази година да е в интервала от -3,2% до -8%, като най-вероятно намалената икономическата активност ще е -5,5%". 

През юни оценката на БНБ за БВП варираше от -4,1% до -13,1%, с  най-вероятен спад от 8.5% за годината. За сравнение през 2019 г. БВП отбеляза растеж от 3,4%.

Ревизираната прогноза се дължи на по-добрите данни за потреблението на домакинствата, инвестициите и външната търговия от първоначално очакваните през второто тримесечие на годината.

Все пак от централната банка посочват, че и сегашната им прогноза е с голяма степен на несигурност поради безпрецедентния характер на икономическия шок. Спадът на БВП през 2020 г. ще се дължи главно на свиването на вътрешното търсене и в по-малка степен  на спада в износа. За първите осем месеца на настоящата година общият износ на България намалява с 8,4%, съобщи НСИ във вторник. Според БНБ за цялата година износът на български стоки и услуги ще е над 11%.

Очакванията на БНБ са потреблението да се понижи с 3% през тази година като резултат от увеличената безработица и намаления доход на домакинствата. От друга страна, дори и хората с по-високи доходи се въздържат да харчат и са по-склонни да спестяват, въпреки нулевите лихви по депозитите в банките.

По отношение на инвестициите очакванията са техният размер да се понижи с 9,5% през 2020 г. Фирмите отчитат влошените перспективи за търсене на български стоки и услуги, което пък води до по-слаба натовареност на производствените мощности и задържане на инвестициите.

Така въпреки увеличените разходи на правителството за вдигане на заплати, помощи и пенсии, както и по-големия размер на усвоените евросредства, спадът на БВП тази година не може да се избегне.

Според БНБ през 2021–2022 г. ще има плавно възстановяване на икономическата активност, като БВП се очаква да нарасне съответно с 4% и 3,8%. Икономическата активност се очаква да достигне нивото си от преди пандемията към средата на 2022 г., посочват от БНБ.

Международният валутен фонд (МВФ) също даде по-добра прогноза за спада на българската икономика. За 2020 г. БВП ще се свие с 4%, сочи есенната оценка на фонда. Догодина икономиката ни ще се възстанови с темп на растеж от 4.1%, прогнозира МВФ.

Тези дни икономическият екип на УниКредит Булбанк също коригира юнската прогнозата си за спад на българската икономика тази година от 7,2% на 6%. Икономистите обаче сега са по-песимистични относно възстановяването. Според тях пълното възстановяване на икономиката ще отнеме повече време, като за 2021 г. те вече смятат, че ръстът на БВП ще е 3%, а не 6.7%, както в предходната прогноза.

„Първо, причиненият от ограничителните мерки спад през второто тримесечие на 2020 г.  (-10% на тримесечна и -8.5% на годишна база) се оказа по-малък отколкото се опасявахме. Второ, повишихме прогнозата си за растежа в еврозоната, което ни кара да смятаме, че износът ще се представи по-добре, отколкото смятахме първоначално“, обясниха от банката. Оттам обаче смятат че ръстът през четвъртото тримесечие на тази година ще бъде по-слаб, от първоначално очаквания заради ескалацията на политическото противопоставяне, което е повишило несигурността и пречи на възстановяването на потребителските разходи и инвестициите.

ИНФЛАЦИЯ

Отрицателна инфлация отчете НСИ за септември, както и за деветте месеца на годината. Дефлацията за септември е  0.6%, а от началото на годината - 1.1%. Спрямо септември 2019 г. поскъпването на живота е 0.9%.

През септември са паднали цените на обклекла, обувки, жилищно обзавеждане, домакински уреди. Най-голямо е намалението на услугите, свързани с развлечения и култура - 8.9%, ресторанти и хотели -1.9%, транспорт - 1.1%. Поскъпнали обаче се отчита при храните, безалкохолните напитки, режийните по поддръжката на жилищата, съобщенията и образованието.