Когато преди 5 години Антин Мухарски ме покани да участвам в замисления от него алманах „Националната идея на модерна Украйна“, първоначално бях близо до леко раздразнение. Национална идея? Докога с това? Колко още смятаме да тъпчем около тези руски фантоми? Нали при тях, вечно недоформираните и същевременно хорово препълнени от амбиции за световно господство или най-малкото лидерство, вечно става дума за някаква „зàумь“⁽¹⁾ на ниво „идея“ – най-вече за да обяснят (на самите себе си) и да оправдаят (пак пред самите себе си) както своята нищожност, така и престъпността си. „Русия си има свой особен път“? Ами чудесно. Марш по него и се разкарайте от нормалните хора в мечтаната си тоталитарна самоизолация. Лошото е само, че там, в тази черна дупка, те не желаят да пропадат сами. Мечтаят да вземат със себе си и другите. Преди всичко нас. Или поне нас. Или – и сега вече това може със сигурност да се твърди – само нас всъщност имат предвид. Ние сме тяхната „национална идея“. По-точно, тяхната „национална идея“ е ние да бъдем разтворени, да не съществуваме в програмираната от тях черна дупка. И кой какво не е разбрал тук? За какво още да се пише?

Все пак тогава не си позволих да се подразня и в крайна сметка приех поканата. На пътя ми ненадейно се изпречи Владимир Соловьов – не оня, бесния телевизионен негодник, на когото сега били блокирали недвижимите имоти в Италия, а философът и мистик Владимир Сергеевич Соловьов (1853–1900). Навремето в студентските си години го четох, после, естествено, се разочаровах и го забравих.

Но пак ще се върна към този сюжет.

Междувременно ще стане дума за един значително по-близък във времето епизод. Може не всички да са обърнали внимание колко интересно се изказа в една от последните седмици преди началото на сегашната война един водещ мениджър в една ирландска авиокомпания. Същността на изказването му беше, че Ryanair няма да престане да лети от и до Украйна, докато не започне „съветското нахлуване“. Добре, в оригинал това звучеше като Soviet invasion, значи има смисъл и в превод да го характеризираме като съветско.

Много хора възприеха изказването на ирландеца като анахронично: какви съвети, той за какво говори? От кое време говори този авиобос, какво му се присънва? За какво му е тази мешавица от исторически паралели, които вечно куцат?

Но всичко това бяха предвоенни реакции. Те си останаха там, в предвоенния свят. Той беше разрушен от бомбите и ракетите и вече никога няма да го има.

Сегашното протичане на войната свидетелства за правотата на ирландеца. Да, това нахлуване е съветско. Много съветско, типично съветско, бих добавил аз. Сякаш, както и преди повече от сто години, върху нас се стовари червеното болшевишко нашествие. Искат да ни унищожават все същите, и досега червенознаменни военни формирования, като например: „отделна, наградена с ордените на жуков, ленин и октомврийската революция (!) дивизия „дзержински“(!). Ето ви я цялата „национална идея“: масов терор, разстрели, изтезания, насилие – всичко е по дзержински, по сталински, по жуковски, всичко е както всеки път. Цялата порочна приемственост, цялото зло на империята. Всичко е в съответствие с избрания от нея символ: Z като зомби.

На това зомби противостоят нашите бригади и полкове с не по-малко красноречиви названия: „Рицарите на Зимния поход“, „Черните Запорожци“, „Холодний Яр“. И „Героите от Крути“, и „Генерал-хорунжий Юрко Тютюник“ им противостоят, а след тях и „Крал Данило“ и „Княз Асколд“, и „Святослав Храбри“⁽²⁾. И думата „Сич“⁽³⁾ логично прераства във „Вѝдсич“⁽⁴⁾.

На този много символичен фон се връщам към символиста Соловьов, по-скоро към неговото определение: националната идея е не това, което самата нация мисли за себе си, а това, което Бог е замислил за нея. Какво предназначение е намерил Той за нея. Преди пет години, докато обмислях приноса си към алманаха на Мухарски, реших да допусна, че за нас Той е измислил една доста необикновена мисия. „От ранната пролет на 2014 г. – обобщавах аз тогава – фактическото придобиване от Украйна на независимост от Русия стана необратимо. За да стане то и окончателно, тоест за да се изпълни, не е необходимо чак толкова много – само разпад на руската държавност. Точно това е замислил нашият благ Творец като украинска национална идея. Ние, украинците, трябва да доведем руската империя до гибел. И най-смешното е, че съвсем не с военни методи. Тоест, съвсем не с военни методи от наша, украинска страна“.

Сега трябва да се поправя: преди всичко с военни. Мирният (дори относително) демонтаж на империята, на който тогава се надявах, все пак не се получи. Zомбитата усетиха близкия край и изпълзяха от Изток, от Морето и от Беларус. Сега ще се наложи всеки от тях безброй пъти да бъде убиван. Тази работа е неизразимо тежка, напрегната и изисква подвиг. Малко хора на този свят могат да се похвалят с по-почетна и по-необходима задача. И нека Бог ни помага да завършим неговата вековна многоходова комбинация.

⁽¹⁾Заумь, заумный язык (рус.) – литературен похват, състоящ се в пълен или частичен отказ от всички или от някои елементи на естествения език и заместването им с други елементи или построения, осмисляни като езикови по аналогия. Тоз механизъм позволява на автора да придава значение на липсващи в езика звукови комплекси и словосъчетания, а читателят да извлича значение от тях. Ясно формулиране на заложените значения в един заумен израз обикновено е невъзможно. При възприемането на такъв текст емоционално-интуитивното възприятие доминира над рационалното. – Бел. прев.

⁽²⁾ Украинските военни подразделения са наречени на важни личности и събития от украинската история. – Бел. прев.

⁽³⁾ Сич (укр. Січ) – административен и военен център на запорожкото казачество. Поради различни обстоятелства за повече от 200 години съществуване мястото на Сич се е променяло 8 пъти. Запорожката Сич е разрушена за последен път от руските войски в Руската империя през 1775 г., но традициите ѝ не прекъсват изцяло. – Бел. прев.

⁽⁴⁾ Відсіч (укр.) – решителна съпротива, отбиване на нападение – Бел. прев.

Превод от украински: Албена Стаменова

Заглавието е на "Сега". 

Източник: https://zbruc.eu/node/111158