Quantcast
Възможно ли е Бетовен да е бил черен? | СЕГА
facebook
twitter

Култура

Възможно ли е Бетовен да е бил черен?

2 117
 Уикипедия

250-годишнината от рождението на великия немски композитор е повод не само да си припомним непреходната музика на Бетовен, но и изследователите да се заровят в малкоизвестни факти и спекулации за неговата история и произход. 

Теорията „Бетовен е бил черен“ може да звучи като безмислица, но изобщо не е нова. Тя се появява осемдесет години след смъртта на известния немски композитор, в началото на миналия век. 

Пръв за африканските корени на Бетовен заговаря британският композитор Самюъл Колридж-Тейлър, който сам е от смесен произход. Той се опира на предположения, че майката на германския композитор може да е имала връзка с испанец с африкански корени или че фламандските предци на Бетовен са се смесили с хора от африкански произход, когато техният регион за кратко е бил под испанско монархическо управление. Теорията посочва берберите от Северна Африка, известни на европейците по това време като „маври“, които вече са имали дългогодишна историческа връзка с Испания.

Историците отбелязват, че Бетовен е бил известен в училище като "Der Spagnol" (Испанецът) поради необичайно тъмния му тен. По същия начин тези, които подкрепят тези теории, са търсили доказателства в композициите на Бетовен, стигайки толкова далеч, че дори са възприемали западноафриканските полиритмични структури в неговите пиано творби.

Въпреки опитите да се потвърди през годините, тази теория не се основава на генеалогични изследвания на миналото на Бетовен, които са достъпни за обществеността. "Няма фактическа основа за това предположение, че Бетовен е бил черен", каза д-р Геса Финке, музикален специалист от Музикалния колеж в Хановер, в интервю за „Дойче Веле“.

Ако на експертите е ясно, че тази теория няма историческа или научна подкрепа, тогава защо тя се дискутира и до днес?

През 60-те години на миналия век, в рамките на движението за граждански права в САЩ, популярното убеждение, че „Бетовен е черен“, започва да придобива все по-голяма популярност сред афроамериканската общност. Отвъд историческата си достоверност, теорията започва да се използва като символ и мантра за овластяване и съпротива. "Импликацията на идеята, че Бетовен може да бъде черен, беше толкова мощна, толкова вълнуваща и толкова изкушаваща, защото заплашваше да промени начина, по който хората разбират или говорят за расата и расовата йерархия в Америка и по света", казва историкът и музиковед Кира Търман, цитирана от сп. "Смитсониън". С други думи, твърдението, че „Бетовен е бил черен“, е нарушение в начина на мислене за историята, в това как е установен канонът в музиката и кой му принадлежи.

"Ясно е, че Бетовен нямаше да влезе в музикалния канон, ако беше черен", казва Финке. "Цялата дискусия предполага, че канонът в класическата музика е бяла привилегия", добавя той.

Днес дискусията, в рамките на движението Black Lives Matter, взе нов обрат. Мнозина критикуват използването на този мит като портал, през който да се говори за расизма в музиката. В рамките на дебата обаче други избраха да направят преглед на историята на класическата музика, за да дадат видимост на чернокожите композитори. Сега се появиха няколко имена, някои в по-голяма степен от други. Сред тях Джордж Бриджтауър (1778-1860), виртуозен цигулар, на когото самият Бетовен посвещава соната за цигулка; Жозеф дьо Булон, шевалие дьо Сен Жорж (1745-1799), с прякор „черният Моцарт“; Самият Самюъл Колридж-Тейлър (1875-1912); Флорънс Прайс (1887-1953), първата афроамериканка, която изпълнява музиката си в голям симфоничен оркестър, и дори кубинският композитор Хосе Уайт (1836-1918), който печели голяма слава в Париж, където прекарва по-голямата част от живота си.

Погледът назад, освен преоткриването на композиторите, може да ни помогне да разкрием как продължаваме да градим историята днес. Според него в Германия и в света на класическата музика все още има структурен расизъм в институциите. Черните композитори и музиканти продължават да имат по-малък достъп до оркестри и по-малко възможности в университетите. 

"За това, че чернокожите музиканти не са влезли в канона на европейската музика, има няколко причини. Наистина не мисля, че това е свързано само с цвета на кожата", опонира д-р Непомук Рива, етномузиколог от Висшето училище на „Хановер Мюзик“ , пред „Дойче Веле“. 

Рива вярва, че контекстът също трябва да бъде взет предвид - както настоящ, така и отминал. В миналото Европа е била много хомогенен континент, казва той, така че очевидно ще има по-малко чернокожи композитори. Това обаче се дължи и на по-ограничения им достъп до образователни институции, което според Рива и днес е привилегия. "Всички музиканти, които са влезли в европейския канон, са имали привилегията да бъдат в елита на музикалното образование. Това продължава до момента", казва той.

Още

Илия Темков - основателят на "Мартенски музикални дни"

12.02.2021

188
2020: Винило-касетъчен ренесанс

31.12.2020

881
БФС: Треньорът на "Берое" е бил при съдиите без разрешение

17.12.2020

203