"Облак с форма на камила", Алина Нелега
превод Лора Ненковска, издателство ICU
Алина Нелега е една от най-прочутите съвременни румънски писателки. Творчеството ѝ е еднакво силно свързано и с литературата, и с театъра; и с прозата, и с драматургията. В послеслова на първия си преведен на български роман тя самата споделя, че не вижда причина да избира между двата рода, след като може да ги съвместява успешно – което е видно от получените награди. "Дори и романът ми "Облак с форма на камила" беше замислен като пиеса, един вид съвременно пренаписване на "Хамлет", но съвсем неволно се превърна в роман."
В това произведение действието е пренесено от замъка Елсинор в един румънски театър. Няма крал и кралица, а директор и режисьорка. Войната не е между съседни държави, а между трупи с различни концепции за съвременното изкуство. Върху променения общ фон вечните теми отекват с различна акустика. Острите и злободневни обстоятелства добиват нова дълбочина, съпоставени с перспективата на класическите модели, вкаменени от традицията. Всичко това е видяно философски, с дълбоко и почти отчаяно познание; на моменти прозвучава и като сатира. Придворните тук не са на служба в двореца, а в общината или в казионните медии, където полагат посредствени усилия да заслужат подхвърления кокал във вид на престиж, дребно заплащане или признание за мизерната си провинциална значимост. Механизмите на разпределение на вечно недостигащите финансови средства в един съвременен европейски културен институт, критиката и наградите, вечно на принципа "днес аз на теб, утре ти на мене", отношенията на подмолен ропот, интригантство и блюдолизничество изглеждат неприятно познати на всеки, който е имал допир с театралната гилдия. И в същото време всички тези отровни, неудовлетворителни обстоятелства представляват тор, от която, макар и само понякога, с цената на много труд, талант, изтерзани тела, скъсани нерви и изпит алкохол, се раждат мигове на чиста красота, сливане на енергиите на творци и публика, високо изкуство.
В романа буквалното и символичното непрекъснато трепкат и разменят местата си. Отровата, излята в ухото на владетеля, могат да са прошепнатите клюки. Писмото с поръчка за убийство тук е "направление за хоспитализация без съгласието на пациента". Може би една от най-красивите и зловещи сцени е, когато Клаудиу репетира в усамотение и Мариус не го убива, защото той "не заслужава да умре на сцената". Творческата работа има смисъла и на молитва, и на литургия. А финалът, с импровизирания боксов мач на сцената пред погледите на общинските велможи, е сюрреалистичен и смазващ.
Всичко, казано до тук, е вярно, но не е най-важното за романа. В него през монолозите на майката и сина, които се изяждат взаимно и ден след ден се изживяват и като жертви, и като палачи един за друг, са развити изключително дълбоко теми като родителството, израстването, отчуждението, омразата и любовта. И двамата герои, Амона и Мариус, са талантливи, властни, безскрупулни, изключително умни, но всичко това не ги спасява от заблудите, в които живеят. Те са невъзможно близки, живеят в мъчителна зависимост и неразривна омраза. Тежките преживявания на една майка, която наблюдава как синът й потъва в блатото на психическо заболяване, и каквото и да направи, не може да го спаси, са предадени със страховита, кристална яснота.
"Облак с форма на камила" е забележителен, мъчителен модерен роман, който прави вивисекция на съвременния живот в театъра, в семейството и вътре в напрегнатата психика на човека, който не е способен да се помири с действителността, а кодът "Хамлет" е използван със смразяваща прозорливост.
