Quantcast

Медия без
политическа реклама

Нобелистът, който избяга от Занзибар

"Край морето" е смирена защита на човешкото достойнство

24 Септ. 2023МАРИЯ ДОНЕВА

"Край морето", Абдулразак Гурна

превод Владимир Полеганов, издателство „Лабиринт“

През 2021 г. Абдулразак Гурна получава Нобелова награда за литература "за неговото безкомпромисно и състрадателно вникване във влиянието на колониализма и съдбата на бежанеца в разлома между културите и континентите". Самият той напуска родния Занзибар през 1968-а, когато е само на 18 години, и познава от първа ръка драмата на принудителното преселване, битката за достойнство в чужда и враждебна среда, приспособяването към климат и социални отношения, коренно различни от всичко познато досега.

"Край морето" е сбит, плътен роман. Усеща се като иззидан от камъни, така тежки и плътни, че между тях не може да се вмъкне и острие на нож. С преданост и съчувствие той проследява пътя на един мъж, отдавна преминал младостта, който търси убежище в Англия. В ръцете на Раджаб Шаабан има само сак с малко дрехи, неподходящи за тукашния климат, и фалшив паспорт с чуждо име. Той е лишен дори от езика си, защото никой не говори кисуахили, а преди да замине са го посъветвали да не се издава, че знае английски. Затворен в безмълвието, той наблюдава непознатия свят и хората, които търсят надмощие и се подиграват. Отнема му време да се съвземе, да си създаде рутина, да възстанови целостта си. Мислите му следват едни и същи пътеки на спомена, стари истории, карти на света такъв, какъвто е бил в неговите преживявания. Мирен, смирен, тих човек, превит от товара на миналото си, той е затворен и непроницаем. Когато пристига във Великобритания, той има само едно по-ценно нещо в багажа си – кутия с тамян, но чиновникът от емиграционните служби му я конфискува. Самият Раджаб Шаабан прилича на дървената кутия, в която е останало последно парченце скъпоценна смола с великолепно благоухание.

Срещата с неговия сънародник Латиф Махмуд, университетски преподавател и поет, става причина черупката му да се разпука и така читателят да надникне в миналото, да разбере причините за бягство. Двамата сънародници се познават от десетилетия. Оказва се, че личната и семейната им история е преплетена в миналото и всеки от тях смята, че другият стои в основата на житейските му нещастия. И двамата са емигранти и бежанци, но пътищата им след пристигането в Европа, поне външно, са били съвсем различни. Еднаква е тежестта от срам, вина, разкаяние и носталгия. Те си разказват взаимно всичко, което помнят от преди, и допълват спомените си. Разказът напомня на приказките на Шехерезада с любови и завист, интриги, пътешествия и опасности, съкровища и битки. Разговорите им са болезнена смесица от изповед и обвинение. Ролите на мъчител и жертва се сменят няколко пъти, в зависимост от гледната точка за събитията.

Човек познава себе си, но когато се погледне отстрани, може да се изненада. Бежанците са чужди и плашещи и страхът кара местните да се държат агресивно. "Разбира се, знаех, че образът на черния човек е създаден така, че да бъде все другият, звярът, злокобното и тъмно място в сърцето дори и на най-толерантния и цивилизован европеец, но не очаквах да видя толкова много черно, черно, черно на една такава страница“. В същото време това, което научаваме за събитията в Занзибар, случили се след революцията през 1968, е не по-малко ужасяващо – несправедливост, жестокости и своеволия, които обезличават човека и обезценяват живота, „нищожеството, дрипавостта на душите ни, толкова много смърти, а след тях още смърт и мъчения…"

Историите, които си разказват двамата мъже, са като завръщане в родината, в семейството и в младостта. В крайна сметка, както Занзибар, така и Англия са острови, а край всичко е морето. "Връщането на морския бряг беше като завръщане у дома, даже нещо повече – беше като да осъзнаеш, че за теб има място в широкия свят."

"Както и да е, ти, между другото, говориш много за думи като чест, уважение и прошка. Мен ако питаш, единственото, на което човек може да се надява, и то ако е късметлия, е малко добрина."

Още по темата