Quantcast

Медия без
политическа реклама

Нобелистката Ани Ерно разказва за нелегален аборт през 1963-а

По „Изпитанието“ е заснет филм, отличен със „Златен лъв“ във Венеция

„Изпитанието“, Ани Ерно

превод Валентина Бояджиева, издателство „Лист“

 

Нобелистката Ани Ерно!

От миналата година насам това е първото, което всеки си помисля, когато чуе името ѝ. При цялата слава, творчеството ѝ не е широко известно у нас и е хубаво, че две новоиздадени книги ни дават възможност да придобием лично впечатление за нейната проза. Казват, че „Годините“ е знаковият ѝ роман. „Изпитанието“ също привлича вниманието със смелата си позиция и с задълбоченото, лично преживяно и изстрадано събитие, каквото е прекъсването на нежелана бременност, особено в години, когато това е било забранено със закон и се счита за криминално деяние, водещо до тежки присъди.

„Изпитанието“ е определена като нон-фикшън и мемоар. Авторката непрекъснато натъртва върху факта, че се връща към личните си спомени, позовава се на дневниците и бележките си, цитира дати, адреси. Но не и имена, защото въпреки давността, не може да си позволи да назове хората, които са били зли, безразлични или мили и съдействащи. Законът, забраняващ абортите във Франция, вече е отменен, но обществото и до ден днешен е закостеняло, с предразсъдъци и със силно влияние на католическата църква върху големи обществени прослойки, така че да се напише книга за извършен аборт дори и сега е рисковано и смело начинание.

Събитията, които се описват, са се случили през 1963-а, а книгата излиза през 2000 г.; този роман е плод на над три десетилетия осмисляне и страдание. „А това, че начинът, по който преживях опита с аборта – криминален, – вече е само отминал спомен, не ми се струва приемлива причина да го оставим на забравата – макар че парадоксът на един закон е почти винаги да принуди някогашните жертви да не говорят с аргумента „с това е свършено“ и така същото мълчание да обвива онова, което се е случило.“ С книгата си Ани Ерно се изправя в защита на всички опозорени, осакатени и загинали жени, жертви на закона против абортите. В същото време тя обвинява общественото лицемерие, което продължава да инкриминира жертвите в различни ситуации и до днес. Например мигрантите и каналджиите са третирани като престъпници, но не се прави нужното, за да не се налага хората да мигрират.

Бедността и класовото разделение, описани в романа, са фрапиращи. Като пациентка, приета по спешност в болница за бедни, тя е подложена на грубост, унижения и жестокост. На следващия ден лекарят идва да я види и е засрамен, но не защото се е държал непростимо зле, а защото не е разбрал, че тя е студентка от средната класа – и я обвинява, че не се е легитимирала подобаващо. Нехуманността на медицинските лица, цинизма на „приятелите“, към които се обръща за помощ (например настоятелно предложение за секс, за да се възползва от това, че вече е бременна и няма нужда да се пази), студенината на околните, безотговорността на мъжа, всичко това превръща момичето в самотна, безпомощна жертва, отхвърлена от всички.

По типично френски маниер Ани Ерно изгражда пластична, нюансирана картина на социалната среда. Емоциите са завладяващи, и в същото време осъзнати, разгледани под увеличително стъкло. Интелектуалността и натуралистичните детайли се сблъскват, за да създадат впечатляващо читателско изживяване. Книгата се чете бързо, но не и лесно, защото травмата на героинята е болезнена и човек трудно би могъл да остане безразличен.

По този роман режисьорката Одри Диван снима филм, отличен със „Златен лъв“ на фестивала във Венеция през 2021 г.

АНКЕТА "СЕГА"

Ще се осъществи ли ротацията във властта?